Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,29.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове: 1. Дора
Михайлова,
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д. № 45/2019г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, против решение № 183/23.11.2018г.
на РС-Сливница по гр.д. № 267/2015г. на същия съд, в частта му ,с която е
отхвърлен иска за делба на масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м. ,състояща се
от приземен етаж с площ 40 кв.м с две стаи,първи етаж с площ 40 кв.м с
антре,спалня,столова с кухня,баня и тоалетна и таванско подпокривно
пространство, изградена в УПИ Дванадесет
за имот двеста и втори в кв.56 по плана на с.А. и административен адрес -ул. „15-та“
№ 33 .Обжалва прекратяването на производството в тази му част.Твърди,че съдът
незаконосъобразно не допуснал до делба имота, който представлявал СИО.Решението
било необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна В.П.И.-Д. с ЕГН ********** ***,
оспорва жалбата.Твърди,че районният съд правилно е преценил обстоятелството,че
къщата била завършена в „груб строеж“ преди сключване на граждански брак между
страните.
След преценка на данните по делото с
оглед аргументите на страните,въззивният съд приема
следното:
С атакуваното решение съдът се е
произнесъл по съществото на въпроса дали да допусне делба на процесния жилищен имот, като е отхвърлил иска в тази му
част.Изложени са подробни мотиви, обосноваващи този диспозитив.Същевременно
съдът е постановил,че „прекратява „ производството в тази му част,което
означава,че се десезира от спора,очевидно в
противоречие с отхвърлителния диспозитив в същия абзац.Това следва да се прецени като
нищожно волеизявление на съда и по отношение на диспозитива
за прекратяване на производството решението следва да бъде обявено за нищожно.
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба на Д.Н.Д. за допускане на делба с бившата му съпруга
В.П.И.-Д..По делото е безспорно,че страните са сключили граждански брак на
18.07.2007г.,който е прекратен с решение № 186/21.12.2013г. по гр.д. № 417/2013г.
на СлРС,влязло в сила на 25.01.2014г. в частта за
прекратяване на брака.Съдът е указал,че в тежест на ищеца е да докаже,че имотите
са в режим на съсобственост.Същият е представил квитанции от данъчната
служба,за да удостовери факта,че е платил данъци и такси за терена и сградите
;данъчна декларация вх.№ 128/18.04.2018г.и архитектурни проекти от м. юни
2001г.и са одобрени на 08.07.2002г. с инвеститор-ответницата.От нотариален акт
за собственост на недвижим имот,придобит по наследство ,№ …,т.в. д.№ …/….г. се установява,че ответницата е
собственица на празно дворно място с площ 647 кв.м,съставляващо парцел
Дванадесети за имот 202 от кв.56 по плана на с.А.Св. М. твърди,че ищецът работил през 2006-2007г. при строителството на къщата,без
последния етаж,изграден значително по-късно.Св.А.-дъщеря на ответницата, установява,че
последната закупувала строителни материали преди пенсионирането си през
2006г.;сутеренът и първия етаж били построени преди брака на страните, а след
развода ответницата построила втория етаж и поставила постоянен
покрив.Свидетелката В. установява,че строителството на къщата започнало през 2006г.
и главен майстор бил покойния й съпруг И.-факт който се твърди от всички
свидетели.Самият ищец признава в с.з. на 24.10.2017г.,че е работил при изливане
на плочата и временния покрив след 2007г. и че материалът бил докаран 10 години
преди това. Не оспорва,че ответницата му продала 1/2 ид.ч. от УПИ дванадесет за имот 202 в кв.56 по плана на А. съгласно приложения нот.акт № ..,т.п.,рег.№д…/….г.,на 07.04.2011г., без построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда.Следователно, към м. април 2011г.е било безспорен факт,че масивната къща в парцела е индивидуална собственост на
съпругата.С решение № 3/07.04.2016г. по гр.д. № 435/2014г. на РС-Сливница,
потвърдено с решение № 170/04.05.2016г. по гр.д. № 401/2016г. на СОС и
недопуснато до касационно обжалване с определение № 129813.03.2018г. по гр.д. № 2742/2017г. на
ВКС са отхвърлени претенциите на ищеца за по-голям дял от СИО и за влагане на
лични средства в масивната жилищна сграда на осн.чл.23,ал.2
и чл.29, ал.3 от СК.При съвкупната преценка на тези данни районният съд
обосновано и законосъобразно е приел,че масивната двуетажна къща не следва да
бъде допусната до делба,тъй като не е съсобствена на съделителите, а представлява индивидуална собственост на
ответницата.Същата била построена до ниво сутерен и първи етаж преди сключване
на брака и не попаднала режим на СИО.Правото на строеж принадлежало на
ответницата и било реализирано окончателно в пълен обем съобразно строителните
книжа от ищцата след прекратяване на брака.
Настоящият състав споделя изводите на
районния съд,поради което решението следва да бъде потвърдено в частта,с която
се отхвърля ииска за делба на построената в имота масивна жилищна сграда.В частта, с която
производството се прекратява,решението следва да се обяви за нищожно.
Предвид изхода на делото разноските
следва да останат за сметка на страните така, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
183/23.11.2018г. по гр.д. № 267/2015г. на РС-Сливница в частта,с която е
отхвърлен иска за делба на масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м, състоящата се
от приземен етаж с площ 40 кв.мс две стаи,първи етаж с площ от 40 кв.м с
антре,спалня,столова с кухня,баня и тоалетна и таванско подпокривно
пространство,изградена в УПИ-Второ за имот 202 в кв.56 по плана на с.А. с площ 647 кв.м.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решението в
частта,с която се прекратява производството по отношение на отхвърлителната
му част.
В останалата част решението е влязло
в сила като необжалвано.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.