Решение по дело №45/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 107
Дата: 29 март 2019 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20191800500045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,29.03.2019г.

 

В И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               Председател: Евгения Генева

                                               Членове: 1. Дора Михайлова,

                                                                  2. Росина Дончева

при участието на секретаря Цветанка Павлова

разгледа докладваното от Генева гр.д. № 45/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, против решение № 183/23.11.2018г. на РС-Сливница по гр.д. № 267/2015г. на същия съд, в частта му ,с която е отхвърлен иска за делба на масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м. ,състояща се от приземен етаж с площ 40 кв.м с две стаи,първи етаж с площ 40 кв.м с антре,спалня,столова с кухня,баня и тоалетна и таванско подпокривно пространство, изградена в УПИ  Дванадесет за имот двеста и втори в кв.56 по плана на с.А. и административен адрес -ул. „15-та“ № 33 .Обжалва прекратяването на производството в тази му част.Твърди,че съдът незаконосъобразно не допуснал до делба имота, който представлявал СИО.Решението било необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна В.П.И.-Д. с ЕГН ********** ***, оспорва жалбата.Твърди,че районният съд правилно е преценил обстоятелството,че къщата била завършена в „груб строеж“ преди сключване на граждански брак между страните.

След преценка на данните по делото с оглед аргументите на страните,въззивният съд приема следното:

С атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществото на въпроса дали да допусне делба на процесния жилищен имот, като е отхвърлил иска в тази му част.Изложени са подробни мотиви, обосноваващи този диспозитив.Същевременно съдът е постановил,че „прекратява „ производството в тази му част,което означава,че се десезира от спора,очевидно в противоречие с отхвърлителния диспозитив  в същия абзац.Това следва да се прецени като нищожно волеизявление на съда и по отношение на диспозитива за прекратяване на производството решението следва да бъде обявено за нищожно.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.Н.Д. за допускане на делба с бившата му съпруга В.П.И.-Д..По делото е безспорно,че страните са сключили граждански брак на 18.07.2007г.,който е прекратен с решение № 186/21.12.2013г. по гр.д. № 417/2013г. на СлРС,влязло в сила на 25.01.2014г. в частта за прекратяване на брака.Съдът е указал,че в тежест на ищеца е да докаже,че имотите са в режим на съсобственост.Същият е представил квитанции от данъчната служба,за да удостовери факта,че е платил данъци и такси за терена и сградите ;данъчна декларация вх.№ 128/18.04.2018г.и архитектурни проекти от м. юни 2001г.и са одобрени на 08.07.2002г. с инвеститор-ответницата.От нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по наследство ,№ ,т.в. д.№ /….г. се установява,че ответницата е собственица на празно дворно място с площ 647 кв.м,съставляващо парцел Дванадесети за имот 202 от кв.56 по плана на с.А.Св. М. твърди,че ищецът работил през  2006-2007г. при строителството на къщата,без последния етаж,изграден значително по-късно.Св.А.-дъщеря на ответницата, установява,че последната закупувала строителни материали преди пенсионирането си през 2006г.;сутеренът и първия етаж били построени преди брака на страните, а след развода ответницата построила втория етаж и поставила постоянен покрив.Свидетелката В. установява,че строителството на къщата започнало през 2006г. и главен майстор бил покойния й съпруг И.-факт който се твърди от всички свидетели.Самият ищец признава в с.з. на 24.10.2017г.,че е работил при изливане на плочата и временния покрив след 2007г. и че материалът бил докаран 10 години преди това. Не оспорва,че ответницата му продала   1/2 ид.ч. от УПИ дванадесет за имот 202 в кв.56 по плана на А. съгласно приложения нот.акт № ..,т.п.,рег.№д…/….г.,на 07.04.2011г., без построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.Следователно, към м. април 2011г.е било безспорен факт,че  масивната   къща в парцела е индивидуална собственост на съпругата.С решение № 3/07.04.2016г. по гр.д. № 435/2014г. на РС-Сливница, потвърдено с решение № 170/04.05.2016г. по гр.д. № 401/2016г. на СОС и недопуснато до касационно обжалване с определение  № 129813.03.2018г. по гр.д. № 2742/2017г. на ВКС са отхвърлени претенциите на ищеца за по-голям дял от СИО и за влагане на лични средства в масивната жилищна сграда на осн.чл.23,ал.2 и чл.29, ал.3 от СК.При съвкупната преценка на тези данни районният съд обосновано и законосъобразно е приел,че масивната двуетажна къща не следва да бъде допусната до делба,тъй като не е съсобствена на съделителите, а представлява индивидуална собственост на ответницата.Същата била построена до ниво сутерен и първи етаж преди сключване на брака и не попаднала режим на СИО.Правото на строеж принадлежало на ответницата и било реализирано окончателно в пълен обем съобразно строителните книжа от ищцата след прекратяване на брака.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд,поради което решението следва да бъде потвърдено в частта,с която се отхвърля ииска за делба на построената в имота  масивна жилищна сграда.В частта, с която производството се прекратява,решението следва да се обяви за нищожно.

Предвид изхода на делото разноските следва да останат за сметка на страните така, както са направени.

Водим от горното, съдът

         Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 183/23.11.2018г. по гр.д. № 267/2015г. на РС-Сливница в частта,с която е отхвърлен иска за делба на масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м, състоящата се от приземен етаж с площ 40 кв.мс две стаи,първи етаж с площ от 40 кв.м с антре,спалня,столова с кухня,баня и тоалетна и таванско подпокривно пространство,изградена в УПИ-Второ за имот 202 в кв.56 по плана на с.А. с площ 647 кв.м.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решението в частта,с която се прекратява производството по отношение на отхвърлителната му част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

                                                        Председател:

                                                        Членове:1.

                                                                  2.