РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Ямбол, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100753 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ПАПАС-ОЛИО“ АД гр. Ямбол
против „Маргарита“ ЕООД гр. Ямбол, с която и на подробно изложените в нея
съображения, се претендира от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да прекрати неоснователното си поведение, чрез което пречи на ищеца
да упражни правото си на преминаване чрез ЖП коловоз през собствения на ответника
имот, *** мера с площ 4,460 кв.м., в местността „***“, представляващ ПИ с идентификатор
№ 87374.72.995 по КК на гр. Я., в това число да отстрани заварените на железния път
метални колове, както и поставената оградна мрежа, които нарушават строителния габарит и
препятстват преминаване по коловоза.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция
се оспорва като неоснователна, оспорват се и релевираните от ищеца фактически твърдения
в обстоятелствената част на исковата молба. Предявява се насрещен иск, с който се
претендира срещу ищеца по първоначалния иск, да отстрани последиците от
неправомерните си действия, с които пречи на „Маргарита“ ЕООД гр. Ямбол да упражни
правото си на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ ***, мера с
площ 4,460 кв.м. в местността „***“, представляващ ПИ с идентификатор № 87374.72.995 по
КК на гр. Я., като отстрани незаконно изграденото ЖП отклонение.
В предоставения на ответника по насрещния иск „ПАПАС – ОЛИО“ АД гр. Ямбол
срок за отговор е постъпил такъв, с който предявения иск се оспорва като недопустим и
като неоснователен, излагайки подробни съображения в тази насока.
1
В съдебно заседание за ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск
"Папас-Олио“ АД се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.Х.
Х. от АК С., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по
делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се претендира да бъде
уважен предявения иск от ищцовото дружеството и да се отхвърли предявения срещу него
като насрещен иск.
В съдебно заседание за ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск
„Маргарита“ ЕООД се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие
адв.М. Х. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа предявения като
насрещен иск и се иска от съда да отхвърли първоначалния иск на ищеца по него "Папас-
Олио“ АД.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са ангажирали като писмени доказателства по делото: заверени копия на ***.
По делото е изискано и приложено в цялост и ДП № *** год. по описа на ОСлО в ОП
Я..
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета от съда
съдебно-техническа експертиза се установява, че по източната граница на поземлен имот
87374.72.995 има поставена ограда от метални колове и телена мрежа, като част от тях
/където НЖ отклонението пресича границата на имота/ попадат точно върху релсите и
същите са заварени директно за релсите и скрепленията. Тези колове освен че са в габарита
на пътя, препятстват и преминаването на влак по релсите. Металните колове, телената
мрежа и металната врата са разположени по източната граница на поземлен имот с
идентификатор 87374.72.995. Поземлен имот 87374.72.995 е земеделска земя, с категория 4,
с НТП ***. Към момента на огледа не се установи имотът да се използва за нещо различно
от предназначението му. Като цяло имотът е силно обрасъл с треви и бурени и едва ли се
използва за паша на животни. Наличието на ЖП отклонението не препятства използването
на имота като ***. Вещото лице сочи че към материалите по делото, л.72, има приложен
отговор на гл.архитект на община Я., в който изрично е споменато, че в архива на община
Я. не са намерени одобрени проекти и строителни разрешения за ж.п. коловози. От друга
страна вещото лице сочи, че в л.7-10 се съдържат протоколи касаещи строителството на ж.п.
отклонението.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: К. Р. К., Я. П. Я. и Н. С. К..
Видно от показанията на св.Н. К., същият работи в "Папас-Олио“ АД от 1996 год. С
базата „***“ бил запознат още от 1996 год., а базата съществувала и от преди това, и
функционирала за разтоварване и натоварване на продукция от завода. Имало изградено
ж.п. отклонение. От там фактически се вкарвали вагоните за разтоварване и товарене. Имало
отклонение специално за складовата база и локомотив, който бил ж.п. собственост и който
2
вкарвал вагоните в районна на базата. В момента отклонението не се ползвало, защото
нямало такава възможност. Имало някакви заграждения около оградата на завода и те
нямали достъп. Отклонението се ползвало активно до есента на 2014 год. и се поддържало
от техни работници, а след това нямали възможност да го ползват защото линията била
разрушена. Тогава свидетелят бил началник смяна и охраната се обадила, че режат линията,
а него ден очаквали да вкарват вагони за да товарят сурово олио. Сега линията била
възстановена, но било заградено мястото и били заварени колове на ж.п. линията и
затворено, ж.п. вагоните нямали достъп до базата. Ж.П. коловозът се използвал денонощно
до някъде 2014 год. Те се занимавали с почистването на цялото ж.п. отклонение, да е годна
линията за работа за предвижването на вагоните. Голямата метална врата между двата
имота, в момента се отваряла и затваряла.
Видно от показанията на св.Я. Я., същият работи в „Папас-олио“ като *** от 2002 год.
Зърно базата била използвана интензивно, тъй като основните количества олио и
слънчоглед можели да се внасят и изнасят чрез ж.п. вагони и чрез този транспорт се
разчитало основно на по-бързи доставки и по-големи количества. След затварянето на
коловоза използвали автоцистерни, което доста усложнявало нещата. През месец септември
била демонтирана част от ж.п. линията, а последствие възстановена, но същата не можела да
се ползва тъй като била заградена с железни колове.Тогава, в началото основно работили с
БДЖ-товарни превози, но сега вече имало и други ж.п. компании. Според свидетеля ако се
премахнат загражденията, щели да поискат да бъде направена инспекция и щяла да може да
се ползва. При спирането на товарна гара Я. търговската дейност щяла да се поеме от най-
близката гара. Имали и локомотив маневра, и ако можели да ползват коловоза щели да си
вкарат локомотива и да правили маневри. Коловозът можел да се ползва само ако се
премахне заграждението.
Видно от показанията на св.К. К., същият работи в ***на фирма – агенция за сигурност
„Реал“ ООД С., като ***. Мястото му на работа от 1996 год. до 2016 год. било на база „***“
, а от 2016 год. и до сега продължавал да работи в „Папас-олио“. Докато бил като о хранител
ж.п. прелеза се ползвал, разтоварване, товарене на нерафинирано олио, шрот, слънчоглед.
Разтоварвали денонощно, като помагали и на работниците. След м.септември 2024 год. не се
ползвал ж.п. прелеза. Свидетелят бил видял, че нещо се реже и се обадил на по-висше
стоящите. След отрязването, демонтирането, нямало как да се ползва. От 2016 год.
Свидетелят нямал пряко наблюдение какво се случва в базата.
По предявения от „ПАПАС-ОЛИО“ АД срещу „МАРГАРИТА“ ЕООД иск с
правно основание чл.109 ЗС, съдът намери същият за основателен, на следните
съображения:
От доказателствената съвкупност се установява, че с договор за продажба на недвижим
имот от 01.06.1994 год. ООД „***“ в ликвидация е продало на ЕТ „*** – Г. Т.“
представляван от Г. И. Т. складова база ЖП-Гара гр.Я., състояща се от склад за зърно,
портиерна, ограда, ведно с прилежащия терен, съставляващ парцел I, с площ 15280 кв.м, при
граници на парцела от изток, запад, север и юг – мера. На 15.06.1994 год. е съставен приемо-
3
предавателен протокол видно от който ООД „***“ е извършил предаване, съответно
приемане от ЕТ „*** – Г. Т.“ на дълготрайни и недълготрайни активи в т.ч. складова база и
ж.п. отклонение /372300 от протокола/. Видно от представения устав на „Папас-олио“ АД,
след неговите учредители е и Г. И. Т., който участва в капитала на дружеството с апортна
вноска, състояща се от процесния парцел I ведно с изградените в него сгради, включително
складова база /железопътна гара/ стоящ се и от склад за зърно, като с приемо-предавателен
протокол от *** год. Г. Т. е предал на „Папас Олио“ АД дълготрайните и недълготрайни
активи в това число складовата база ведно с ж.п. отклонение /*** от протокола/.
На 23.04.2012 год. ищецът „Папас-олио“ АД се е снабдил с КНА за собственост върху
право на преминаване през чужд недвижим имот, придобит по давностно владение, а
именно: право на преминаване чрез ж.п. коловоз през недвижим имот на „Маргарита“
ЕООД с идентификатор 87374.72.995.
Установява се още по делото, че ответника по предявения иск „Маргарита“ ООД е
оспорил по съдебен ред собствеността на правото на преминаване на „Папас Олио“ АД чрез
ж.п. коловоз през ***, мера, с площ от 4,460 кв.м. в м.“***““, представляващ поземлен имот
с идентификатор № 87374.72.995 по КК на гр.Я., собственост на „Маргарита“ ООД, като
бъде отменен и посочения КНА за собственост върху право на преминаване през чужд
недвижим имот, придобито по давностно владение, като с решение от *** год. постановено
по възз.гр.дело № *** год. по описа на ЯОС съдът е отхвърлил предявения от „Маргарита“
ООД иск, а с определение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ВКС Р
България, съдът не е допуснал касационно обжалване решението на ЯОС.
Ето защо и с оглед влязлото в сила съдебно решение съдът прие, че ищецът е титуляр
на сервитут /право на преминаване/ през имота на ответника с идентификатор №
87374.72.995, чрез ж.п. отклонение собственост на ищеца, респ. възраженията на ответника
в тази насока подробно изложени в отговора по чл.131 ГПК не могат да бъдат споделени.
Установява се още от заключението на вещото лице, че по източната граница на
поземлен имот 87374.72.995 има поставена ограда от метални колове и телена мрежа, като
част от тях /където НЖ отклонението пресича границата на имота/ попадат точно върху
релсите и същите са заварени директно за релсите и скрепленията.
С оглед горното съдът намери и че са налице неоснователни действия, които
препятстват преминаване през процесното ж.п. отклонение и които затруднява ищецът да
упражнява в пълен обем правото си на собственост. Не се спори и че ответника е собственик
на имот с идентификатор № 87374.72.995. При това положение, дори и да не е установен по
делото конкретен автор на непосредственото поставяне на оградата и телената мрежа по
границата на имота на ответника, налице е поддържане на това фактическо състояние от
страна ответника /бездействие въпреки отправената до ответника нотариална покана/, което
състояние на свой ред създава пречки за ищеца /преминаване по ж.п. отклонението на влак с
който се доставя продукция до зърнената база на ищеца/ да осъществява правото си на
собственост в неговия пълен обем, и които пречки според настоящия съдебен състав, с оглед
събраните гласни доказателства са по-големи от обикновените. Видно от показанията на
4
св.Я.: „зърно базата била използвана интензивно, тъй като основните количества олио и
слънчоглед можели да се внасят и изнасят чрез ж.п. вагони и чрез този транспорт се
разчитало основно на по-бързи доставки и по-големи количества. След затварянето на
коловоза използвали автоцистерни, което доста усложнявало нещата“.
Не може да се релевира и че правото на преминаване на ищеца е прекратено поради
неупражняването му в продължение на повече от 5 години, респ. че е загубено поради
неупражняването му в продължение на 6 месеца. От събраната доказателствена съвкупност
се установява, че до м.семтември 2014 год. ж.п. отклонението се е ползвало от ищеца, като
това е било преустановено след нарушаване неговата цялост, която макар и възстановена в
един по-късен момент, е било извършено процесното поставяне на оградата, което на свой
ред отново е препятствало упражняване на правата на ищеца. В периода са били водени
граждански спорове между страните, подавани са сигнали до прокуратурата и са водени
досъдебни производства, като на 09.12.2022 год. до ответника е била изпратена и
нотариална покана за отстраняване пречките за упражняване правото на ищцовото
дружество. Ето защо съдът прие, че в нито един момент ищецът не е спирал да демонстрира
правото си на преминаване през имота на ответника посредством процесното ж.п.
отклонение, респ. че е ищецът е изгубил това си право още повече с оглед неговия правен
характер – сервитут на преминаване чрез ж.п. отклонение. Невъзможността за ищеца е в
създаването пречки за преминаване на влак през ж.п. отклонението разположено върху
имота на ответника, а не друга причина като например невъзможност за ищеца да го ползва
поради технически затруднения да се осигури ж.п. превозвач или незаинтересованост от
ползването му по предназначение от ищеца.
В обобщение съдът прие, че по делото са установени законовите условия за уважаване
на исковата претенция, неоснователност на действията на ответника по предявения като
първоначален негаторен иск и създаване на пречки за собственика-ищец по-големи от
обикновените - да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, поради което
искът следва да бъде уважен така както е предявен.
По предявения като насрещен иск от „МАРГАРИТА“ ЕООД срещу „ПАПАС-
ОЛИО“ АД с правно основание чл.109 ЗС, съдът намери за неоснователен на следните
съображения:
Действително правото на собственост е абсолютно вещно право което гарантира на
титуляря на правото на правото възможността да изисква от всеки правен субект поведение,
с което да не препятства или затруднява упражняване правото на собственост, както и да
изисква поведение, с което да не се нарушава, уврежда или унищожава обекта на
собствеността. В определени случая обаче законодателя допуска в обществен или частен
интерес собственикът да търпи ограничения при упражняване правото си на собственост.
В случая с влязъл в сила съдебен акт /посоченото по-горе решение на ЯОС/ по
същество е прието за установено в отношенията между страните, че ответника по насрещния
иск „Папас Олио“ е титуляр на сервитут на преминаване през имота на ищеца по насрещния
5
иск „Маргарита“ ЕООД, респ. че е собственик на процесното ж.п. отклонение, доколкото с
решението е и отхвърлено искането на „Маргарита“ ЕООД за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот,
придобито по давностно владение № *** год. на нотариус Д.Л. при ЯРС, по силата на който
„Папас Олио“ АД е признат за собственик по давностно владение на право на преминаване
чрез ж.п. коловоз през поземлен имот с идентификатор № 87374.72.995 по КК на гр.Я., с
площ 4,460 кв.м. собственост на „Маргарита“ ЕООД. Липсата в архива на община Я. на
одобрени проекти и строителни разрешения за ж.п. коловози не може да отрече
съществуването на правото на преминаване по отношение на процесния ж.п. коловоз,
доколкото и видно по делото се установява, че той активно е бил ползван за нуждите на
зърнената база собственост на Папас Олио до есента на 2014 год. Всъщност само по себе си
фактическото и юридическото съществува на процесното ж.п. отклонение в имота на ищеца
по насрещния иск не би могло да съставлява неправомерно възпрепятстване собственика на
поземления имот. За успешно превеждане на иска по чл.109 ЗС не е необходимо да е
нарушена конкретна норма на закона, достатъчно е наличието на неоснователни действия,
които да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост.
Видно от заключението на вещото лице в случая имота на ищеца по насрещния иск -
Поземлен имот 87374.72.995 е земеделска земя, с категория 4, с НТП ***.
Установените по делото фактически данни не сочат и не обосноват извод в насока, че
съществуващото в имота на ищеца по насрещния иск ж.п. отклонение препятства
използване на имота по предназначение – ***. Липсват установени по делото факти за
конкретни неоснователни действия на ответника по насрещния иск надхвърлящи обема на
сервитутното му право на преминаване, които да са в причинна връзка с ограничаване
правото на собственика на поземления имот да го ползва по предназначение, респ. да
създават пречки за ползването му по-големи от обикновените. В тази насока е и
заключението на вещото лице.
Липсата на установени факти за неоснователни действия от страна на ответника по
насрещния иск, нарушаващи, респ. надхвърлящи обема на учреденото в негова полза
сервитутно право, дават основание искът на „Маргарита“ ЕООД против „Папас Олио“ с
правно основание чл.109 ЗС да бъде отхвърлен .
По разноските:
При този изход на делото ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск
„ПАПАС-ОЛИО“ АД има право на сторените от него разноски съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, доколкото
страната е била представлявана в производството от пълномощник адвокат, както по
предявения иск така и за защита по насрещния иск, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Заплатените от страна разноски за на адвоката за явяване в
съдебно заседания също с оглед изхода от делото следва да се възложат на насрещната
страна – „Маргарита“ ЕООД.
6
В този смисъл следва „Маргарита“ ЕООД да бъде осъден да заплати на „ПАПАС-
ОЛИО“ АД сторените от последния разноски в размер на 5 223,62 лева.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС, „Маргарита“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Я., ул.“Пирин“ № 26, представлявано от управителя Д. М. С., да
прекрати неоснователното си поведение, чрез което пречи на „ПАПАС-ОЛИО“ АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., „Обходен път запад“ № 61, представлявано
от Г. И. Т. в качеството му на управител на „СЕНТ ЖИРАН“ ЕООД с ЕИК ***, да
упражнява правото си на преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през собствения на „Маргарита“
ЕООД с ЕИК *** имот: ***, мера с площ от 4,460 кв.м. в местността „***“, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 87374.72.995 по кадастралната карта на гр.Я., в това
число да отстрани заварените за скреплението на железния път метални колове, както и
поставената оградна мрежа, които нарушават строителния габарит и препятстват
преминаване по коловоза.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Маргарита“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.“Пирин“ № 26, представлявано от управителя Д. М. С. против
„ПАПАС-ОЛИО“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., „Обходен път
запад“ № 61, представлявано от Г. И. Т., иск с правно основание чл.109 ЗС, „ПАПАС-
ОЛИО“ АД да отстрани последиците от неправомерните си действия, с които пречи на
„Маргарита“ ЕООД гр.Я., да упражнява правото си на собственост върху собствения си
недвижим имот, представляващ: ***, мера с площ 4,460 кв.м. в местността „***“
представляващ поземлен имот с идентификатор 87374.72.995 по КК на гр.Я., като отстрани
незаконно изграденото ж.п. отклонение.
ОСЪЖДА „Маргарита“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,
ул.“Пирин“ № 26, представлявано от управителя Д. М. С. против „ПАПАС-ОЛИО“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., „Обходен път запад“ № 61,
представлявано от Г. И. Т. в качеството му на управител на „СЕНТ ЖИРАН“ ЕООД с ЕИК
***, сумата от 5 223,62 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7