МОТИВИ към присъда №19/09.06.2020г. постановена по НОХД №528/2019г.
по описа на Районен Съд- Димитровград
Против
подсъдимия Ю.Ю.Ш. ***, е повдигнато обвинение от РП- Димитровград за извършено
от него престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от месец октомври
2018г. до месец юли 2019г. включително, в гр.Димитровград, Хасковска област,
след като е осъден е Решение № 133/02.04.2015г. по гражданско дело № 16/2015г.
на PC - Димитровград, влязло в законна сила на 09.07.2015г., да издържа свой
низходящ - детето си Д.Ю.Ш., родена на ***г., чрез нейната майка и законен
представител С.Н.Ш., съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 (десет) месечни вноски от
по 170 (сто и седемдесет) лева всяка от тях, или всичко на обща стойност 1700 (хиляда
и седемстотин) лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъждан с
влязла в сила на 27.02.2016г. присъда по НОХД № 707/2015г. на PC-Димитровград
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю.Ш. заявява, че разбира
в какво е обвинен, признава се за виновен, признава описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, иска делото да бъде разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие. Възползва се от правото си да не дава
обяснения. Моли за минимално по размер наказание „Лишаване от свобода“, чието
изтърпявано да бъде отложено с изпитателен срок.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия пледира за
признаване вината на подзащитния му. Пледира за налагане на наказание „Лишаване
от свобода“ в минимален размер, чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен
срок на основание чл.66 от НК.
Прокурорът при Районна
прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение във вида, в който е
повдигнато, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане
на предвиденото в закона наказание, не
се противопоставя на разглеждане на производството по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Конституираната като частен
обвинител Д. Ш.- лично и чрез упълномощен повереник не се противопоставя на
искането за разглеждане на производството по реда на съкратеното съдебно
следствие, поддържа обвинението, счита обвинението за несъмнено и безспорно
доказано, пледира за налагане на предвиденото в закона наказание.
Съдът, като взе предвид искането
на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на
делото по този ред.
По този начин, съдът прие за
установени фактите и обстоятелствата- описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното
производство, съдът намира за установено следното:
Подсъдимия Ю.Ю.Ш. и св.С.Н.Ш.-*** 2001г. сключили
граждански брак, а на ***г. им се родило дете - св.Д.Ю.Ш.. Поради задълбочило
се несходство в характерите на двамата родители, бракът бил непоправимо
разстроен и с решение №429/14.12.2007г., постановено по гр.д.№758/2007г. по
описа на PC-Димитровград същият бил прекратен. Упражняването на родителските
права върху малолетната тогава М.Ш. било предоставено на майката. Бащата - подс.Ю.Ш.
бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си чрез св.С.Ш. *** - като
нейна майка и законен представител, в размер на 80лв., считано от влизане в
сила на решението - 03.01.2008г. С решение №133/02.04.2015г. по гр.д.№16/2015г.
на РС-Димитровград, влязло в законна сила на 09.07.2015г., подс.Ш. бил осъден
да заплаща за дъщеря си Д.Ш. чрез нейната майка и законен представител С.Ш. ***,
месечна издръжка в по-висок размер, а именно 170лв., считано от 08.01.2015г. Поради
неплащане на дължимата за периода от м.септември 2012г. до м.септември 2015г.
издръжка, с влязла в сила на 27.02.2016г. присъда по НОХД №707/2015г. на
PC-Димитровград подс.Ш. бил признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Поради последващо неплащане в срок на дължима издръжка за
периода от м.ноември 2016г. до м.септември 2018г. подс.Ш. бил осъден с влязла в
сила на 28.02.2019г. присъда за извършено от него престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Постъпления във връзка с издържане на низходящата му така
и не последвали след периода, за който последно бил осъден. Неизпълнението на
родителски задължения от страна на подс.Ш., изразяващо се в липсата на
своевременно осигуряване на дължимата и присъдена от съда за дъщеря му месечна
издръжка, мотивирало св.С.Ш. и св.Д.-М. Ш. отново да предприемат действия за
ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, този път за дължимите и
неплатени от него месечни вноски от по 170лв. всяка за периода от м.октомври
2018г. до м.юли 2019г. включително /общо в размер на 1700лв./ Така на
20.05.2019г. Районна прокуратура-Димитровград образувала настоящото досъдебно
производство и подс.Ш. бил предаден на съд за извършено от него престъпление по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Изплатените своевременно от подс.Ш. суми след осъждането
му и преди предприемането на действия за повторно ангажиране на наказателната
му отговорност поради неплащане на дължимото за неговата низходяща, равняващи
се на една месечна вноска, за което доказателства бяха представени в съдебната
фаза на процеса, погасяват най-старите му задължения /след периода, за който е
осъден/, а именно погасяват задълженията за издръжка за м.октомври 2018г.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и събраните на
досъдебното производство доказателства, приобщени като такива по реда на чл.283
от НПК.
Така описаните по-горе
доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема изцяло.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния
период, подсъдимият не е бил освободен от задълженията да заплаща присъдената
издръжка на своето дете, дори да не е имал никакви доходи.
За осъществяване състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да са налице кумулативно две
предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по силата на което единият родител
е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората
предпоставка- тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е.
престъплението се консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал
това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения
и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за
да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след развода на
родителите им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от
други фактори- като наличие на имущество у подсъдимия, възможност за завеждане
на изпълнително производство, наличие или неналичие на желание за плащане или
други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и
да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от
страна на детето или на родителя- упражняващ родителските права, за да може
едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от
неплатилият родител.
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от
задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал
никакви доходи. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото
дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права
родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени
плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме
единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за
издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която
е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за
изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се
прехвърля или предостъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183 от НК е необходимо да
са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по
силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка
на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за
повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като
законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и
специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено
на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на
имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство,
наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този
текст не предпоставя и извършването на каквито и да било действия или
вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на
родителя- упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното
осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 от НК.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимия,
деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид описаното в справката осъждане по НОХД №707/2015г. по описа на
PC-Димитровград за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, както и с оглед
разпоредбата на чл.30, ал.1 НК и липсата на неизтекли 5 години от изтърпяване
на същото това наказание.
Видно от представеното по делото писмено доказателство
(едва в съдебната фаза на процеса), на 14.05.2019г.- преди образуването на
наказателното производство срещу него, подс.Ш. е заплатил сумата от 170лв.-
една месечна вноска, която се отнася към най-старите му задължения, а именно
към задължението му за месец октомври 2018г. Заплащането на част от останалите
задължения, за които отново едва в съдебната фаза на процеса е представил
доказателства, не може да се тълкува като обстоятелство, изключващо
наказуемостта на дееца за сочения период.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него-
като извършител, а именно, че в периода от месец ноември
2018г. до месец юли 2019г. включително в гр.Димитровград, Хасковска област,
след като е осъден с Решение № 133/02.04.2015г. по гражданско дело № 16/2015г.
на PC-Димитровград, влязло в законна сила на 09.07.2015г., да издържа свой
низходящ - детето си Д.Ю.Ш., родена на ***г., чрез нейната майка и законен
представител С.Н.Ш., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 9 (девет) месечни вноски от по 170 (сто и
седемдесет) лева всяка от тях, или всичко на обща стойност 1530 (хиляда
петстотин и тридесет) лева, като деянието е извършено повторно, след като е
осъждан с влязла в сила на 27.02.2016г. присъда по НОХД № 707/2015г. на
PC-Димитровград за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Доколкото подс.Ш. е
заплатил сумата от една месечна вноска и то преди образуване на настоящото
наказателно производство, Съдът призна същият за невинен подсъдимия по
отношение на обвинението, касаещо неплащане на издръжка за месец октомври
2018г.
Престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл- съзнавал е, че с деянието си лишава свой
низходящ от средства за издръжка, предвиждал е последиците от това деяние и е
искал настъпването им. Той е бил в трудоспособна възраст, но не е поддържал
връзка с дъщеря си и не е подпомагал нейната издръжка, за което е бил задължен
и по силата на съдебно решение.
Подсъдимия Ю.Ю.Ш. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
осъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни са нормални.
При индивидуализацията на наказателната отговорност,
Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание
на вината.
Настоящият състав на Съда приема това обстоятелство за
смекчаващо отговорността, тъй като:
Съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК (реда, по
който се провежда съдебното заседание „подсъдимият
може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.“.
Т.е. едно от условията да бъде разгледано заседанието по
този ред е подсъдимия да признае фактите, а не вината си. Теоретично не
съществува никаква пречка подсъдимия да признае изцяло фактите- описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в последствие да пледира невинен-
приемайки, че от фактите в обвинителния акт не се установява по категоричен
начин извършено престъпление от общ характер. Самопризнанието на вината за
извършването на престъплението, в което е обвинен, не фигурира изобщо в
изискванията на чл.371, т.2 от НПК и
не може да се приема като даденост след като съдебното заседание е проведено по
този ред. Не може и да се предпоставя, че признавайки фактите- изложени в
обвинителния акт, един подсъдим се съгласява с абсолютно всичко събрано по
досъдебното производство и не можа да има каквито и да било претенции. Напълно
вероятно е да има както бе описано по-горе пледиране за невинност, ако смята,
че от така изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се направи
извод за извършено престъпление. Както и съществува вероятност да се пледира
друг състав на същото престъпление или осъществен състав на съвсем друго
престъпление. Всичко това следва да се отбележи, доколкото с оглед неочаквано
изменящата се практика по тези въпроси, следва да се има предвид, че
законодателя на практика никъде не е предпоставил признанието на вината за
извършеното престъпление, а единствено признание на фактите- изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради което и настоящият съдебен
състав продължава да поддържа дългогодишното си становище, че признанието на
вината за извършено престъпление се приема за смекчаващо отговорността
обстоятелство и при разглеждане на производството при условията на съкратено
съдебно следствие.
Следва също така да се отчетат като смекчаващи
отговорността обстоятелства заплащането на част от дължимата издръжка- макар и след
образуването на наказателното производство. В тази връзка не може подс.Ш. да се
ползва от привилегированата разпоредба на закона, доколкото възстановяването на
дължимата сума за издръжка следва да е пълно, а не частично. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, Съдът прие дългият период на неплащане на издръжка.
Съдът
счете, че по-адекватно на извършеното престъпление се явява по-тежкото
предвидено измежду двете наказания, а именно наказанието „Лишаване от свобода“.
Настоящият състав на Съда приема, че налагането на другото предвидено наказание
„Пробация“, би изпълнило единствено буквата, но не и духа на закона.
Законодателят ненапразно е предвидил разпоредбата на чл.183 от НК, стремейки се
да бъдат защитени правата на подрастващите. Спазвайки този дух, следва водещ да
е интереса на самото дете. Още повече, подс.Ш. е бил осъждан за същото деяние
на наказание „Пробация“ и същото не е дало никакъв ефект за попавянето на
подсъдимия. Поради което Съдът наложи на подсъдимия Ю.Ш. наказание „Лишаване от
свобода“ и предвид приемане на баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, Съдът на основание чл.54 от НК наложи предвиденото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и го осъди на наказание ”Лишаване от свобода”
за срок от 6 (шест) месеца, както и на наказание „Обществено порицание”- което
постанови да се изпълни чрез разгласяване диспозитива на присъдата по средство
за масово осведомяване по местожителството на подсъдимия- гр.Димитровград.
Предвид внасянето на сумата за една месечна вноска преди
образуване на наказателното производство, съдът призна за невинен и оправдава
подсъдимия в частта от обвинението- касаещо една неизплатена вноска за месец
октомври 2018г.
Доколкото намери, че наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ не е наложително да бъде изтърпявано ефективно с оглед поправянето на
дееца, Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 (три)
години.
Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото, като е сторено възможното за спазване
интересите и на детето.
След като го призна за виновен и
му наложи наказание, Съдът постанови подсъдимия Ю.Ш. да заплати на частния
обвинител Д.Ю.Ш. направените по делото разноски- сумата от общо 300 (триста)
лева– произтичаща от възнаграждение на повереник, видно от представения договор
за правна защита.
Причина за извършване на
престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, твърде
занижените критерии за изпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
не се чете.
Вярно с оригинала
