№ 581
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100603465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
С Разпореждане № 6256 от 20.05.2023 год., постановено по НЧХД №
6124/2023г. по описа на СРС, НО, 134 състав е било прекратено наказателното
производство, образувано по тъжба на Л. М. Т. за престъпление от частен
характер, с посочена цифрова квалификация за престъпление по чл.296, ал.1
от НК.
Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпила жалба
от Л. М. Т., с която се иска отмяна на атакуваното разпореждане и делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд с указание да бъде решено по
същество или Софийски градски съд да го реши с акт, гарантиращ
изпълнението на влязло в сила съдебно решение №75 от 06.01.2023 год. на
АССГ.
Въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание частния тъжител Л. Т. поддържа жалбата си и иска
делото да бъде разгледано по същество. Иска се отмяната на атакуваното
разпореждане и връщане на делото на Софийски районен съд със
задължителни указания, за да бъде изпълнено посоченото от частния
тъжител съдебно решение, като се мотивира с конституционно гарантираните
му права.
Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за
1
установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от
НПК. С измененията на посочената разпоредба с ДВ бр.48 от 20223 год. е
постановено, разпорежданията за прекратяване на наказателно производство
за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да се обжалва
по реда на глава 22 от НПК. Тъй като се касае за процесуална норма, то
настоящето произнасяне следва да бъде именно по действащия вече ред,
независимо че производството е било насрочено по реда на глава 21 от НПК.
Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на
въззивен контрол по реда на чл.250, ал.4, изр.2 вр. ал.1 от НПК. В този смисъл
и подадената частна жалба е отправена от активно легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Допустимостта произтича от закона,
където в чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК изрично законодателят е дал възможност на
съдията – докладчик в разпоредително заседание да прекрати наказателно
производство, без да провежда съдебно следствие. Разгледана по същество,
обаче частната жалба е неоснователна.
Делото пред Софийски районен съд е образувано по частна тъжба на
Л. М. Т., в която се моли да бъде осъден на основание чл.296, ал.1 от НК
комисар Н.К. за отказ да изпълни влязло в сила решение №75 от 06.01.2023
год. на АССГ по дело №8995 от 2022 год. на 3 отд., 75 състав, като към
тъжбата си е приложил писмени доказателства.
Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на
депозираната частна тъжба, е приел че в тъжбата са изложени твърдения за
осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.296, ал.1 от НК, което
не се преследва по реда на частното обвинение, а е престъпление от общ
характер, поради което и Софийски районен съд в рамките на това
производство е приел, че не е компетентен да се произнесе по отнесения до
него спор. Първостепенният съд е приел, че липсват данни за извършено
престъпление от частен характер, поради което и е прекратил образуваното
наказателно производство, като е постановил делото да се изпрати на
компетентния орган, а именно на Софийска районна прокуратура след
влизането на разпореждането в сила.
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да
очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна
точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в
тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да
съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато
обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите
обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е
необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на
престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да
разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните
изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за
2
образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на
твърденията, изложени в тъжбата.
В депозираната от Л. М. Т. тъжба не са описани обстоятелства по
извършване на престъпление, което се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2
НПК. Твърди се осъществяване на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, което
е от общ характер, а не от частен такъв.
При осъществяване на правомощието си по
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 и във вр. ал.1, т.1 от НПК, съдията –
докладчик извършва преценката, и ако изначално в тъжбата не е описано
престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от
прокуратурата, то същия има правомощие да прекрати образуваното
наказателно производство. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за Съда е
налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 вр. ал.1, т.1 от НПК.
Въззивният съд, отделно от горното съобрази, че при образуване на
ВЧНД, тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в
размер на 6 лева, съгласно разпоредбата на т. 12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието,
според която при обжалване пред по – горен съд по молби за отмяна по
наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер ½ от
дължимата такса по чл.9 от Тарифа №1 (12 лв). Именно поради това, Л. М. Т.
ще следва да бъде осъден да заплати и сумата от 6 лева, представляваща
държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело пред
Софийски градски съд.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че
депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1
НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер,
доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на
наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно
физическо лице. Изложеното в частната тъжба касае деяние по чл.296, ал.1 от
НК, което е от общ характер и за което компетентни да се произнесат са
органите на държавното обвинение.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав, намира че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва
да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане №6256 от 20.05.2023 год.,
постановено по НЧХД № 6124/2023 год. по описа на СРС, НО, 134 състав.
3
ОСЪЖДА Л. М. Т. с ЕГН **********, на основание т. 12 вр. т.9 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6
(шест) лева, представляваща държавна такса за образуваното въззивно
наказателно частно дело, като и сумата от 5 (пет) лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4