Р Е Ш Е Н И Е № 104
Гр.
Сливен, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 70 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 815 по описа на Сливенски Районен
съд за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 54/31.01.2022 г. постановено по АНД № 815/2021 г. Сливенски Районен съд е отменил Наказателно
постановление № 11-01-834²⁰/16.06.2021г. на Зам. Директора на Агенция
за държавна финансова инспекция, с което на С.Р. ***, за нарушение на чл. 17
ал. 1, във вр.
с чл. 20 ал. 2 т. 2, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП) и на основание чл.256 ал.1 от ЗОП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 003,92 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател – АДФИ гр.София, чрез
представител по пълномощие, го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касационният
жалбоподател поддържа, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По безспорен начин било установено извършването на
административното нарушение, правилно бил приложен и материалния закон при
налагането на административното наказание. Моли съда да отмени решението и по
същество да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника по касацията адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – С.Р.Р., в съдебно заседание
се представлява от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***, който оспорва жалбата
и моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт, с претенция за разноски
пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС - Сливен – законосъобразно, доколкото мотивите на съда за
неправилно приложение на чл. 256 ал. 1 от ЗОП следва да бъдат споделени.
Административен
съд Сливен, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и ОП – Сливен, както и събраните
доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но по същество е
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за противоречие и неправилно приложение на
обжалвания акт със закона. За да отговори на същите, след като обсъди събраните
по делото доказателства, касационната инстанция прие за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед №
ФК-10-588/28.04.2020 г. на директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция е възложена финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД. Проверката установила, че С.Р., в качеството на у.на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и секторен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица за доставка на електроматерали
въпреки наличието на законоустановените основания за това (обект, субект и
стойност на доставките). Вместо това, възложил поръчката по по-облекчен от
предвидения за това ред, съобразно нейната стойност, като за периода от 08.01.2019
г. до 23.12.2019 г. са осъществени доставки на електрически материали въз
основа на фактури, издадени от различни доставчици, за които са извършени и
отчетени разходи в размер на 83 660,38 лева без ДДС, която стойност попада
в стойностния праг по чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на
обществена поръчка чрез процедура по чл. 18 ал. 1 т. 12 или т. 13 от ЗОП –
публично състезание или пряко договаряне. При
извършена документална проверка на представени счетоводни данни, първични
платежни документи и Справка изх. № РД-04- 762/05.06.2020 г., се установило, че
за периода от 08.01.2019 г. до 23.12.2019 г. на основание издадени фактури от
различни доставчици са извършени доставки на електрически материали, за които
са изплатени суми на обща стойност 100 392,46 лв. с ДДС (83 660,38
лв. без ДДС). Проверяващите приели, че доставките попадат сред обектите на
обществени поръчки съгласно чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОП, тъй като попадат в
стойностния праг на чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП, изискващ възлагане на обществена
поръчка чрез провеждане на процедура публично състезание или пряко договаряне.
Било установено, че първата доставка на електрически материали е извършена на 08.01.2019
г. по фактура № 241/08.01.2019 г. с издател „Борела 74“ ЕООД, гр. Сливен на
стойност 5 852,57 лв. с ДДС, платена с платежно нареждане от 13.12.2019 г.
В писмено обяснение изх. № РД-04-1487/05.11.2020 г. С.Р. посочил, че за
доставките на електрически материали през 2019 г. „не е провеждана процедура за
възлагане на обществена поръчка".
За така
установеното от фактическа страна срещу Р. бил съставен АУАН № 11-01-834/17.12.2020
г., в който деянието било квалифицирано като такова по чл. 17 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 т. 2, вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОП. Актът
бил предявен на ответника, който след като се запознал с неговото съдържание, не направил възражение.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 11-01-834²⁰/16.06.2021
г.
С решение, постановено по АНД № 815/2021 г.
РС Сливен отменил наказателното постановление. Съдът приел незаконосъобразност
на санкционния акт, като постановен при допуснато съществено процесуално
нарушение. С позоваване на разпоредбата на чл. 256 ал. 1 от ЗОП в действащата
към процесния период редакция, решаващият съд приел, че същата е неправилно
приложена доколкото не се спори между страните, а и е установено по категоричен
начин от доказателствата, че не е възлагана обществена поръчка за доставката на
електроматериали. Санкционната норма на чл. 256 ал. 2 от ЗОП в приложимата в
случая редакция обаче предполагала влошаване на положението на жалбоподателя,
поради което за съда е невъзможно да измени наказателното постановление. При такива
мотиви решаващият състав на първоинстанционния съд отменил изцяло НП.
Обжалваното
решението на РС - Сливен се приема от настоящата съдебна инстанция като
валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Извършеното от С.Р. нарушение е квалифицирано от наказващия орган като
такова по чл. 17 ал. 1 от ЗОП, съгласно която норма възложителите са длъжни да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това. Текстът на
чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП предвижда възложителите да прилагат процедурите
по чл. 18 ал. 1 т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна
стойност при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от
70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и
предмета на поръчката. Според чл. 3 ал.
1 т. 2 от ЗОП, доставките на стоки, осъществявани чрез покупки, са
обекти на обществени поръчки, а приложената санкционна норма на чл. 256, ал. 1
от ЗОП (в редакция ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда,
че възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона
съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността
на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1
на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход,
но във всички случаи не повече от 10 000 лв.
Анализът на посочените норми мотивира настоящата съдебна
инстанция да приеме, че (както е възприел и Районният съд) в конкретния случай
при издаване на НП е допуснато нарушение, което е съществено. От приложените
АУАН и НП, както и от събраните по делото писмени доказателства (писмено
обяснение изх. №РД-04-1487/05.11.2020 от С.Р.), а и от разпита на свидетелите, несъмнено
се установява, че за доставката на електроматериали, за която към 08.01.2019 г.
(началната дата, към която за периода 08.01.2019 – 23.12.2019 г. е следвало да
има проведена обществена поръчка, такава не е била проведена въобще. Видно
обаче от санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 1 от ЗОП (в редакцията след
обнародването на закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.2016 г. и преди
измененията с ДВ бр. 86 в сила от 01.03.2019, която съдът намира за приложима,
тъй като за дата на извършване на деянието е посочена 08.01.2019 г.),
възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона
съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността
на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1
на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход,
но във всички случаи не повече от 10 000 лева. Съгласно разпоредбата на ал. 2
на чл. 256 (в цитираната редакция, относима към процесния случай), възложител, който сключи договор, без да
проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания
за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с глоба в размер 10 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000
лв. Следователно в конкретния случай касационната инстанция намира, че
неправилно, след като не се спори между страните, а и безспорно се установи, че
обществена поръчка към 08.01.2019 г. за доставка на електрически материали за
периода 08.01.2019 – 23.12.2019 г. не е провеждана, ответникът по касацията е
санкциониран на основание чл. 256 ал. 1 от ЗОП. В случая е налице
противоречие в наказателното постановление между твърдяното като извършено
нарушение и приложимата санкционна норма, доколкото от една страна се твърди, а
и се установява, че С.Р. не е възложил обществена поръчка за доставка на материали
въобще, а от друга страна същият е санкциониран за това, че е възложил поръчка,
но при по-облекчен ред от предвидения в закона. Така на практика ответникът по
касацията Р. е санкциониран за нарушение, което не се твърди да е извършил.
Доколкото обаче санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 2 от ЗОП в приложимата в
случая редакция след обнародването на закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.2016
г. и преди измененията с ДВ бр. 86, в сила от 01.03.2019, предполага влошаване
положението на С.Р., тъй като следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо
административно нарушение, а именно "глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв.",
то за съда е процесуално невъзможно да измени наказателното постановление, което
налага отмяна на НП изцяло, както правилно е подходил Районният съд.
Отделно
от гореизложеното следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, от които да се формира
категоричен извод налице ли е изпълнен състав на административно нарушение по
чл. 17 ал. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 4 от ЗОП при възлагане на обществени поръчки
се използват кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник, приет
с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на
Европейския парламент и на Съвета от 05.11.2002г. Съобразно Общия
терминологичен речник, електрическите материали са класифицирани с различни
кодове и в различни групи съобразно тяхното предназначение и предмет. Ето защо,
при тези данни не може да се приеме, че така осчетоводените от дружеството „В и
К Сливен“ ООД плащания, формиращи сумата от 100 392,46 лева с ДДС, в които
участват такива за доставки на електрически материали, които родово могат да бъдат
означени като кабели, батерии, манометри и пр., непременно следва да са предмет
на една обществена поръчка. Ето защо, за да обоснове възникването на задължение
за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка от тази стойност
е било необходимо АНО да анализира предмета на всяка доставка по всяка фактура и
да обоснове по категоричен начин, че това са доставки с един и същ предмет,
съответно тяхната обща стойност е над
прага от 70 000 лв. В
случая както в АУАН, така и в НП липсва подобен анализ, поради което съдът не
може да направи категоричен извод дали в случая е налице неизпълнение на
задължение за провеждане на конкретна процедура.
По
изложените съображения, Административен съд Сливен приема, че решението на РС -
Сливен е законосъобразно, същото не е постановено при нарушенията, сочени в
касационната жалба като отменителни основания и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора, съдът следва да осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника
по касацията направените в хода на настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева, който е съобразен с
разпоредбите на чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл направеното възражение за прекомерност се явява
неоснователно.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 54 от 31.01.2022 г., постановено по АНД № 815/2021 г. по описа на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА Агенция за
държавна финансова инспекция – гр. София да заплати на С.Р. ***, ЕГН **********
сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: