Решение по дело №261/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 100
Дата: 14 декември 2023 г. (в сила от 14 декември 2023 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Синков
Дело: 20232000600261
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по жалба от адв. Д. П. от АК-Ямбол, в качеството му на
служебен защитник на засегнатото лице – Д. И. В., срещу Решение № 106 от
08.11.2023 г. на Ямболски окръжен съд, постановено по ЧНД № 355/2023г., с
което съдът признал и допуснал изпълнение на Решение № 410021289659 на
полицейски орган на Федерална Република Германия, постановено на
7.06.2022г., влязло в сила на 20.06.2022 г., относно наложена финансова
санкция в размер на 115 евро и присъдени разноски в размер на 29,60евро на
Д. В., всичко 144,60 евро за извършено на 22.03.2022г. нарушение на
параграф 41, ал.1 от Правилника за движението по пътищата на Германия, с
левова равностойност на санкцията и разноските – 282,81 лева.
С жалбата защитникът твърди, че удостоверението е непълно по
смисъла на чл.35, т.1, предл.2 от ЗПИИАКОРНФС. Отбелязва, че формалното
посочване в удостоверението, че съответното лице е имало възможността да
отнесе въпроса до съд по наказателни дела и че лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез пълномощник
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване,
не е достатъчно, поради невъзможност тези обстоятелства да бъдат доказани.
В тази връзка предвид наличието на факултативно основание за отказ за
1
признаване и изпълнение на финансовата санкция, моли за отмяна на
решението на Окръжен съд – Ямбол.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, засегнатото лице Д.
В., нередовно призован, не се явява. За него се явява назначеният служебен
защитник – адв. Д. П.. Поддържа наведените в жалбата доводи и настоява за
отмяна на решението, като бъде приложена разпоредбата на чл.35, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС поради непълнота на удостоверението.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата
за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно поради наличие на всички законови условия за
признаване и допускане изпълнение на немското решение за налагане на
финансова санкция.
Бургаският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на атакуваното решение, намира жалбата за
неоснователна.
За да постанови акта си, контролираният съд надлежно е изяснил
релевантните за него фактически въпроси, за обосноваването им е провел
прецизен и верен доказателствен анализ, приложил е материалния закон
правилно и не е допуснал процесуални нарушения.
Настоящата инстанция напълно споделя като вярно изведено от
данните по делото приетото от Окръжен съд - Ямбол, че Федерална
Република Германия е държава – членка на Европейския съюз и издаваща
държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПИИАКОРНФС.
Като не е установил абсолютни и факултативни основания за отказ да
бъде признато решението на несъдебния орган на Федерална Република
Германия, съобразявайки съдържанието на документите по делото и
приложимите норми, първоинстанционният съд е счел искането на
издаващата държава за основателно. Този извод се подкрепя и от настоящата
инстанция, тъй като приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и по чл. 4 от националния закон –
ЗПИИАКОРНФС, от формална страна съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложеното решение на компетентен орган на
издаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Също така правилно е определена
подсъдността на Окръжен съд – Ямбол, с оглед местоживеенето на В. на
територията на Република България.
Предмет на решението на несъдебния орган на Федерална Република
Германия, е нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се
в превишаване на допустимата скорост за движение от 50 км/час с 25 км/час,
2
като отчетената от контролните органи скорост е 75 км/час. За този вид
нарушения Рамково решение 2005/214/ПВР и ЗПИИАКОРНФС изключват
проверката за двойна наказуемост от изпълняващата държава относно
установеното неправомерно поведение в издаващата държава.
Съображенията на защитника са насочени към обосноваване на отказ
от признаване и изпълнение по чл.35, т.1, предл.2 от ЗПИИАКОРНФС. След
като ги разгледа и обсъди, настоящият състав намира следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005г. е поставено в основата на процедурата по признаване
на решение за конфискация или отнемане, постановено в друга държава-
членка на ЕС. То съдържа всички необходими реквизити за преценка
приемането и изпълнението на решението на несъдебния орган на Германия,
както и данни доколко са спазени основните права на засегнатото лице и
общите правни принципи.
В настоящия случай от приложените по делото документи е видно, че
Федералната служба на правосъдието в гр.Бон, Федерална Република
Германия сезира българските съдилища с искане за признаване и изпълнение
на решение за налагане на финансова санкция на Д. В., заради нарушение на
правилата за движение по пътищата. Към искането е приложено
удостоверение на български език, съгласно изискванията на Рамково решение
2005/214/ПВР, както и заверен препис от самото решение за налагане на
финансова санкция. В удостоверението изрично е посочено, че засегнатото
лице е било надлежно уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. С удостоверението е
потвърдено, че Д. В. е имал възможност да отнесе въпроса до съд, който е
компетентен по наказателни дела, както изисква чл.1, б. „а“, т.iii от Рамковото
решение.
Неоснователно е възражението, че посочването на тези обстоятелства
в удостоверението не е достатъчно, за да бъде признато и допуснато
изпълнение на немското решение, а е необходимо да бъдат представени
доказателства, че лицето действително е имало възможност да оспори пред
съд наложената му финансова санкция, както и за начина и средствата, с
които задълженото лице е било уведомено за правото си да обжалва
решението. Това е така, защото Рамково решение 2005/214/ПВР се основава
на принципа на взаимно признаване, който предполага по силата на чл.6 от
същото, че държавите членки по принцип са длъжни да признават без
всякакви допълнителни формалности решението за налагане на финансова
санкция, което е предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение и
незабавно да предприемат необходимите действия за неговото изпълнение.
Причините за отказ за признаване или изпълнение на такова решение трябва
да се тълкуват ограничително.
Предвид изложеното, не са налице основания съдът да се усъмни в
3
коректното извършване на процедурата по връчване на решението на
полицейския орган на ФРГ и предоставянето на възможност на засегнатото
лице да се обърне към съд във връзка с обжалването на финансовата санкция.
В този смисъл, не е налице непълнота в съответните позиции на
бланката или нарушения при попълването й, които биха били в основата на
извод по чл.35, т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС.
По изложените съображения Ямболският окръжен съд е постановил
обосновано и законосъобразно решение, поради което същото следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал. 1-3 от
ЗПИИАКОРНФС вр. чл.338 от НПК Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106 от 08.11.2023 г., постановено по
ЧНД № 355/2023г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4