РЕШЕНИЕ
№ 3536
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330120538 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД срещу Д. И..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***№ ***, ап. **. Твърди, че за процесните периоди
имал задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в общ размер на 497.69 лева и обезщетение за забава в
размер на 31.77 лева, които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била
връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на
ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните вземания и за разноските.
1
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, че не живее на
адреса, след което съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в
преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К
операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на
ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не
се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. От
представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът е общинска
собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Били са
сключени два последователни договора за наем (от *** г. и от *** г.), като от страната
са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е
поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл.
ВиК. Ето защо, той е имал качеството „потребител”, поради което за него е
съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана
в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответника и
неговото семейство, състоящо се от общо 6 човека, видно от представените от ОП
„Жилфонд“ констативни протоколи и от самите договори.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
2
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от
Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с
повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5
от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че
начисляването и извършвано служебно – по 10 куб. на месец, въпреки, че са
отбелязани 12 обитателя.
Към исковата молба е представено споразумение, подписано между страните
относно разсрочването на задълженията, като с него се признават част от процесните
суми за периода от 12.04.2021 г. Липсата на водомер се посочва от разпитания
свидетел, който е отговарял за отчитането в самото начало на периода- ноември 2019 г.
При така събраните доказателства съдът намира, че в жилището е липсвало
измервателно устройство и няма данни за процесния период да е било поставяно
такова.
Предвид представените карнети, договорите за наем, споразумението и
събраните гласни доакзателствени средства, съдът намира, че месечните количества са
определени надлежно и правилно (дори са в полза на потребителя предвид броя
обитатели). Макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да
удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети,
защото ползването и липсата на водомер се потвърждават от останалите доказателства,
включително извънсъдебното признание на част от задълженията. В карнетите е
посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил
обитаван от ответника, съответно от неговото семейство през целия период, като не се
установява за това време да е имало измервателно устройство. Тук следва да се
отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на
ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано,
за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.
В действащите ОУ на дружеството, в съответствие с Наредба № 4/2004 г., се
съдържа изрично задължение на потребителите в сгради етажна собственост да
поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
уведомят оператора /чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент. Уведомяване е предвидено в чл. 33, ал.
2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при констатирана нередовност на водомера.
При липса на измервателно устройство, какъвто е настоящия случай, количествата
потребена вода се определят по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите ОУ – по 6
3
куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като на всяко тримесечение количеството вода се завишава с 1 куб.м. (ал. 10).
Видно от карнетите, служебните начислявания са правени по 10 куб. на месец.
Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения- да постави
водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к.
отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период, на база
тези записвания, дължимите суми са между 21-22 лева месечно, които отговарят
напълно на средното потребление на едно домакинство, предвид ежедневните
дейности, свързани с ползването на вода и броят обитатели в обекта- поне 6 лица.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките
за прилагане на клаузата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите Общите условия на
ищцовото дружество при определяне на задължението на ответника за процесния
период.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По
несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги. Показанията за потреблението през исковия период са служебни, но при
наличие на предпоставки за записванията. В производството са ангажирани достатъчно
ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за
ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган.
Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл. ДДС.
Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните
услуги.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от представената и
неоспорена справка в размер на 31.77 лева, като съгласно чл. 3 от подписаното
споразумение при забава на длъжника (ответник) на вноска или текущо задължение
правните последици отпадат занапред.
Ето защо претенциите се установяват за пълните предявени суми и следва да
бъдат уважени.
4
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на – 100 лева – ДТ, 20 лева- свидетел и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното производство. Дължимите
разноски са в размер на общо 270 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. М. И.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 497.69 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. *** № **, ап. ** за
периода 22.11.2019 г. – 14.09.2021 г. и 31.77 лева - обезщетение за забава за периода
31.01.2020 г. - 31.08.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.10.2021 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, сумата от 270.00 лева - разноски за настоящото
производство и за заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5