№ 1
гр. Варна, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20223000500532 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
чрез Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована, представлява се от
прокурор от Апелативна прокуратура Варна - С.Я..
Въззивникът И. С. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва молба-становище, регистрирана в съда на 16.01.2023г.,
подадено от адв. М. П., като процесуален представител на г-н И., в която
сочи, че е служебно ангажирана по друго дело в Окръжен съд - Велико
Търново. Въззивникът И. също няма да участва в съдебно заседание, поради
което моли да се даде ход в тяхно отсъствие. Изразено е становище по
съществото на спора.
ПРОКУРОР Я.: Да се даде ход на делото, не намирам процесуални
пречки.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадени две въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България
чрез М. Т. - прокурор в ОП - Разград, против решение № 157/27.09.2022г.,
постановено по гр.д. № 214/22г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/ е
1
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. на осн.
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от
10 000лв. /по предявен частичен иск, целият в размер на 60 000лв./, ведно със
законната лихва считано от 10.11.2020г . до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2
предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа
на ОДМВР - Варна, НОХД № 120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №
71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД № 754/2018г. по описа на ОС - Варна,
ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д. №486/2020г. по описа ВКС, II
н.о., НК, по което е оправдан; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на И. С. И. сумата, представляваща разликата над 10лв.
до 20лв. /т.е. 10лв./ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на
делото на осн. чл.10, ал.3, изр.1, вр. чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ; 3/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. К. П. от АК-
Разград, сумата, представляваща разликата над 185лв. до 661,67лв. /т.е. 476,
67лв./ - за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен, евентуално се претендира да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият И. С. И., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от И. С. И. чрез процесуалния му
представител адв. М.П., против решение №157/27.09.2022г., постановено по
гр.д.№214/22г. по описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от И. С. И. против Прокуратурата на Република България иск в
частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща
разликата над 10 000лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
/предявен като частичен, целият в размер на 60 000 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение
за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа на ОДМВР -
Варна, НОХД № 120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД № 71/2017г. по
описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД
№402/2019г. по описа на ВнАС и н.д. № 486/2020г. по описа ВКС, II н.о., НК,
по което е оправдан. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.
Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният частичен иск бъде уважен до предявения му размер от 30 000лв.
2
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК.
В жалбите не са направени доказателствени искания.
ПРОКУРОР Я.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам
насрещната въззивна жалба. Не правя искания за събиране на нови
доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР Я.: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че решението
на РОС е неправилно и незаконосъобразно в частта относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, в каквато насока е изготвената жалба
от прокурора от Окръжна прокуратура - Разград. Действително в случая е
било налице незаконно обвинение, по което производството е продължило 5
години и следва И. да бъде обезщетен, но не и за определения от
първоинстанционния съд размер и съответно този искан от ищеца във
въззивната му жалба. В конкретния случай от негова страна са били заявени
общи твърдения за настъпили вреди с неимуществен характер, които нито са
конкретно определени, нито доказани по убедителен начин. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство, лицето, което е
било обвинено в извършване на престъпление, а именно И. И., за което в
последствие е оправдано, е изпитвал неудобство, чувствал се е унизен,
притеснен и несигурен, като са му били накърнени моралните и нравствени
ценности, както и социалното му общуване, но в рамките на обичайното, като
следва да се посочи, че наказателното производство не е довело до
ограничаване на личната му свобода, предвид наложената му най-лека мярка
за неотклонение. Тя е била „подписка“ в период от 2 години и 4 месеца, като
продължилото производство, неговият обичаен срок, не надвишава разумния
такъв, с оглед обстоятелството, че цялото производство с преминаването му
през различни инстанции, е продължило 5 години. Следва да се има предвид,
че са били двама подсъдимите по настоящото дело, по делото, което е било с
правна и фактическа сложност и липсват действия на прокуратурата, с които
този процес ненужно да е бил удължаван. В разрез с посочените решения
съдът е определил този размер от 10 000 лв. за неимуществени вреди, който
намирам за прекомерен и несъответстващ на нормата на чл. 52 от ЗЗД, а и
посочените решения не са в насока на диспозитива на това решение. Само ще
посоча тези, които съдът е приел в своето решение – решение № 135/2016 г.,
решение № 172/2017 г., решение № 41/2018 г., решение № 253/2016 г.,
решение № 117/2016 г., решение № 270/2018 г. и решение № 25/2018 г, които
са в насока на поискания от мен сега размер, който намирам, че би бил
3
справедлив, а именно 3 000 лв. и затова ще Ви моля решението на РОС да
бъде изменено в тази насока като намалите присъденото обезщетение в този
размер по отношение на И. И.. В този смисъл ще Ви моля за Вашето
решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4