№ 7
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000885 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267,ал.1 от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба от „Въгледобив Бобов
дол”,ЕООД/н/,гр.Бобов дол, ул "Георги Димитров", ЕИК *********,
представлявано от синдика Б. Л. против Решение от 13.07.2021 г. по т.д.
№792/2020г по описана СГС, VI-1 състав, с което са отхвърлени предявените
обективно кумулативно съединени искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
предявени от жалбоподателя против „КОРНИКОМ” ЕООД, с
ЕИК:*********, за заплащане на сумата 2 664 774,95 лева, дължима главница
по договор за заем, сключен на 14.09.2007 г. и сумата 2 974 492,39 лева за
договорна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2019 г., като погасени по
давност.Подържа се в жалбата,че решението е неправилно и
незаконосъобразно,поради което се иска същото да бъде отменено и вместо
него бъде постановено решение,с което исковата претенция бъде уважена.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от виззиваемото
дружество „КОРНИКОМ” ЕООД, с ЕИК:*********, в който подържат,че
жалбата е неоснователна,а обжалваното решение правилно и
законосъобразно,поради което се иска същото да бъде потвърдено.
1
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
настоящия жалбоподател против „КОРНИКОМ” ЕООД, с
ЕИК:*********.Подръжа се в исковата молба,че с решение от 15.05.2012 г.
по т.д. № 55/2011 г. на Окръжен съд Кюстендил е открито производство по
несъстоятелност на ищеца ,а с решение от 14.10.2019 г. съдът обявил
дружеството в несъстоятелност, като решението било вписано в търговския
регистър на 15.10.2019 г. С договор за междуфирмен заем от 14.09.2007 г.
Ищеца предоставил на ответника заем в размер на 381 000 лева. като
впоследствие с анекси към договора от 10.01.2008 г., 18.09.2009 г. и
11.01.2010 г. били променени клаузи от договора, включително се увеличила
заемната сума.По този ред ищеца предоставил на ответника в заем сума в
размер на 2 664 774,95 лева, която сума не е върната. С писмо, получено от
ответника на 11.02.2020 г., ищеца поканил ответника да върне взетата в заем
сума, ведно с начислената лихва, но сумата не била върната. Поради това се
иска да бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2 945 645,10 лева, от която 2 664 774,95 лева главница и
280 870,15 лева договорна лихва, начислена към 30.09.2019 г., както и законна
лихва върху главницата от 01.10.2019 г. до датата на плащане. С протоколно
определение от 21.06.2021 г. е допуснато увеличение на размера на
предявения иск за договорна лихва като същият се счита предявен за сумата 2
974 492,39 лева. В допълнителната искова молба ищецът подържа,че през
годините с ответника взаимно са си потвърждавали счетоводни салда- за
2018 г. и за 2019 г. поради което подържа,че не е изтекла давността за
претендираните вземания.
От страна на ответника по делото е напревено възражение за погасяване
по давност-подържа се,че вземането е станало изискуемо на 14.09.2012 г., а
2
изпратеното от синдика писмо-покана на 11.02.2020 г. е направено след
изтеклия петгодишен срок.Подържа се,че от счетоводните регистри на
ответника се установява,че дружеството не е усвоявало описаната в договора
заемна сума,а наличието на договор за междуфирмен заем и анекси не
доказват наличие на облигационната връзка и задължение за връщане на
описаната в исковата молба сума.От страна на ответника се оспорва
автентичността и съдържанието на представения договор за заем.
Претендират се направените по делото разноски.В допълнителния отговор
ответникът подържа, че не е подписвал представените потвърждения от
15.01.2019 г. и 20.12.2019 г. и в случая няма прекъсване на давността, поради
обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл. 116 ЗЗД. Посочва, че нито
по закон, нито с изрично волеизявление е упълномощавал друго лице, което
да извършва волеизявления от негово име, с които да признава задължения
към трети лица.
По делото от фактическа страна СГС е установил,че с договор за
междуфирмен заем от 14.09.2007 г., сключен между ищеца като заемодател и
ответника като заемател, с който заемодателят се съгласява да предаде в
собственост на заемателя сумата от 381 300 лева, а заемателят се задължава
да върне заемната сума по реда и условията на договора. В чл. 2.1. е
уговорено, че заемната сума ще бъде върната от заемателя на заемодателя за
срок от 3 години, като страните договарят гратисен период от една година.
Върху реално усвоената заемна сума заемателят дължи на заемодателя
годишна лихва в размер на 9% върху реално усвоения размер. С анекс от
10.01.2008 г. страните са се съгласили да се увеличи размера на
предоставения на заемателя заем със сумата в размер на 1 600 000 лева, при
условията, обезпеченията и уговорената лихва, посочена в договора за
междуфирмен заем от 14.09.2007 г.С анекс № 2 от 18.09.2009 г. към договора
за заем срокът на договора за заем е удължен на 5 години, считано от датата
на подписване на договора за заем, а именно – 14.09.2007 г.С анекс № 3 от
11.01.2010 г. към договора за междуфирмен заем от 14.09.2007 г. страните са
се съгласили заемодателят да увеличи размера на предоставения на заемателя
заем със сума в размер на 5 769 243 лева при условията, обезпеченията и
уговорената лихва, посочени в договора за заем. От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
счетоводни данни от ищеца ответното дружество е усвоявало многократно
3
заемни суми от ищцовото. В счетоводството на ищеца предоставените в заем
суми са отнесени по дебита на сметка 4132 Клиенти по търговски кредити –
дългосрочни, „Корником“ по договор.Съгласно заключението размерът на
договорната лихва по договора за заем от 14.09.2007 г. и анексите към него, за
периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2019 г. възлиза на 2 974 492,39 лева.
За да постанови обжалваното решение и отхвърли предявените искове
СГС е приел,че вземането за главница е станало изискуемо на 14.09.2012 г. И
с оглед направеното възражение от страна на ответника за погасяване по
давност петгодишният давностен срок е изтекъл на 14.09.2017 г.Поради
това,че поканата от ищеца до ответника за връщане на сумата е от 2020
г./каквито твърдения са изложени в исковата молба/ съдът е приел,че
вземането е погасено по давност.СГС е приел за недоказани доводите на
ищеца, че е налице прекъсване на погасителната давност. По делото са
ангажирани като доказателства писмо за потвърждение от 15.01.2019 г.,
изпратено от ищеца до ответника, с което е потвърдено вземане от
„Въгледобив Б.Д.“ ЕООД към 31.12.2018 г. в размер на 3 004 175,09 лева,
както и писмо за потвърждение от 20.12.2019 г. за сумата 2 945645,11 лева.
Двете писма са подписани за ответника от главен счетоводител, като в
същите липсва посочване от ищеца или от ответника на основание на
твърдяните вземания към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019 г.Съдът е приел,че
двете писма за потвърждение на салдата от ищеца до ответника са изпратени
до ответника след изтичането на давностния срок, поради което не могат да
обосноват прекъсване на давността. От друга страна от писмата не може да се
направи извод, че вземанията се отнасят до процесния договор за заем.Съдът
е приел,че признаването на дълг е едностранно волеизявление, с което
длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено
до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.В настоящия случай
въззивната жалба,по която е образувано делото е бланкетна като в същата не
4
са конкретизирани съображенията за оспорване на решението.От страна на
САС не се констатира и нарушение на императивни правни норми в
обжалваното решение.Съдът изцяло споделя съображенията на СГС в
обжалваното решение,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на същото. Срокът за погасяване на задължението е започнал
да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо-14.09.2012 г., като
до изтичане на петгодишния срок 14.09.2017 г. заемодателят не е предприел
действия, с които давността да се счита прекъсната. Писмата потвърждение,
на които се позовава ищецът датират от повече от година след изтичане на
давността, а и от същите не може да се направи извод, че сумите се отнасят
до договора за заем, сключен на 14.09.2007 г.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса не е внесена
предварително.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд сумата от
112 785,35лв. лева .
Така мотивиран Софийскят апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение от 13.07.2021 г. по т.д.№792/2020г по описа на
СГС, VI-1 състав.
Осъжда „Въгледобив Бобов дол”,ЕООД/н/,гр.Бобов дол, ул "Георги
Димитров", ЕИК *********, представлявано от синдика Б. Л. да заплати
държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд сумата от
112 785,35лв. лева .
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6