ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2955
Велико Търново, 17.09.2025 г.
Административния съд Велико Търново - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20257060700751 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.
Жалбоподателят“Алпи Фарм“ ЕООД – Горна Оряховица, чрез управителя си е оспорил като незаконосъобразни и постановление за обявяване на трудово правоотношение от 01.09.2025 година на инспектор при ДИТ – Велико Търново, и предписание от същата дата и на същият орган по чл.405а от КТ за сключване на трудов договор с работник/служител. В жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснато по силата на КТ предварително изпълнение на постановлението за обявяването на трудово правоотношение и на предписанието за сключване на трудов договор. Посочено е, че лицето, по отношение на което е обявено съществуващото трудово правоотношение, респ. е предписано да се предложи сключването на трудов договор, е починало и както постановлението, така и предписанието са неизпълними. Доказателства за посоченото обстоятелство не се сочат.
Ответникът, Дирекция "Инспукция по труда" - Велико Търново, в предпроводителното си писмо заема становище за неоснователност на искането, като цитира и практика на ВАС.
Искането е допустимо и неоснователно.
В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл. 405а, ал.7, изречение второ от КТ, и предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ, а и постановлението по чл.405а, ал.2 от КТ са предварително изпълняеми актове, като законът не забранява изрично съдебният им контрол по аргумент от чл.405а, ал.7 от КТ.
От друга страна, предвид данните от представените от доказателства, жалбоподателят оспорва в срок и двата акта, това го легитимира да поиска спирането на допуснатото от КТ предварително изпълнение на същите с оглед на неблагоприятните последици, които те разпореждат в правната му сфера и обуславят интереса и легитимацията му.
Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.
Предварителното изпълнение на оспорените актове е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.
В случая дори и не се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на постановлението и предписанието биха довели до някакви имуществени или неимуществени вреди за дружеството, нито се сочи причинно следствена връзка между изпълнимите последици на двата акта и такива вероятни или действителни вреди. Никакви доказателства за такива вреди не се сочат, нито се твърдят като налични от страна на дружеството. Не се представят и доказателства за смъртта на посоченото лице при тежест за това, лежаща върху молителя.
Обстоятелството, че лицето по отношение на което е обявено наличие на индивидуално трудово правоотношение с жалбоподателя /той и молител понастоящем/, респ. е предписано предлагането на сключване на трудов договор е починало /или вероятно е починало/, е относимо към споровете по същество по аргумент от чл.405а, ал.2, респ. ал.5 от КТ, а не към факта на предварителната изпълняемост на оспорените актове.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Алпи Фарм“ЕООД, [ЕИК], с което се иска спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение от 01.09.2025 година на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново и на предписание за предлагане на сключване на трудов договор с лицето П. Х. Х. от 01.09.2025 година на Дирекция „Инспекция по труда“ - Велико Търново.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
| Съдия: | |