Р Е Ш Е Н
И Е
№ 291/ 22.01.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Недялка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8250 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ищеца Н.А.М. срещу Главна дирекция «Гранична полиция» МВР осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, за заплащане /съгласно приетото от съда изменение на иска чрез
частичното му оттегляне в съдебно заседание от 20.01.2020 г./ на сумата от 1413.70
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 212 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че
през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд при 12/24-часови
работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „***"
в БГПК Созопол при РДГП Бургас. За процесния период ищецът положил нощен труд, като
преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 212
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран
приблизително с по 6 лв., т. е. задължението било 1413.70 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби на чл. 187 и следващите от ЗМВР. За целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд било като 1 към 1 (8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд), а не както по КТ и по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 ч нощен труд се приравняват
на 8 ч дневен труд.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа молбата, като прави изменение на
иска и оттегляне на част от спорното право, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 232 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа становището за
неоснователност на иска.
Съдът, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като
*** в БГПК - Созопол при РДГП Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че с
оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е
полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно
утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3 ЗМВР. От ал. 5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период са издадени Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (отм.), предвижда, че при сумирано отчитане
на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен
труд между 22.00
ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След
отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба №
8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016
г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно
този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., поради празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна
празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ,
бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Съдът кредитира изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадена, неоспорена
от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия
период ищецът е работил на смени, като е полагал нощен труд за времето от 22
часа до 6.00 часа общо 1483 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни
часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1696 часа. При което се
установява, че разликата възлиза в размер на 212 часа и е на стойност 1413.70 лв.,
не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в
установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за
заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1413.70
лв., който съвпада с исковата претенция след намаляването на размера й по реда
на чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 232 ГПК.
Като последица от
уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид изхода на
спора и прекратяване на делото за част от спорното право, поради десезиране на
съда по реда на чл. 232 ГПК, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената част от иска, респ. съразмерно отхвърлената
(прекратената) част от иска.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на
сумата от 412.33 лв. -
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената претенция, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при частично прекратяване
на делото. Съдът прие направеното частично оттегляне от спорното право и по
отношение на разноските, дължими на ответника, последиците са идентични с тези
на отхвърлянето на иска като неоснователен (в този смисъл е Определение № 52 от
26.03.2018 по ч.гр.д. № 788/2018 на Второ гр.о. ВКС). Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Отчитайки фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, но с оглед на изхода на делото и прекратената част от спорното право,
сумата, която следва да се присъди в полза на ответника е в размер на 1.83 лв.,
която следва да се възложи в тежест на ищеца.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 56.55 лв.,
дължима върху уважения размер на иска, както и направените разноски от 137.44
лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от
иска. Разноските за вещото лице по отношение на прекратената част от спорното
право, остават в тежест на бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР да заплати на Н.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1413.70 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 212 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР да заплати на Н.А.М., ЕГН **********, направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 412.33 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата върху
уважения размер на иска държавна такса в размер от 56.55 лв., както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза в
размер на 137.44 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.А.М., ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция «Гранична полиция» МВР,
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
1.83 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в
частта за присъденото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД