№ 21735
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110143384 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод предявени осъдителни искове от Д. Г. М.
срещу „Ви енд Джи Ойл“ ЕООД, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 421.97 лева,
представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2020
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 256.85 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2020 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
претендираните главни вземания от 21.09.2020 г. до датата на предявяване на
исковата молба.
Производството по делото е приключило с решение № 6502 от 10.04.2024г., с което
предявените искове са изцяло уважени.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца Д. Г. М. с искане да се измени
посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему. В молбата се
твърди, че ищецът е сторил разходи за пътуване, поради което моли да му се присъдят.
Представя доказателства.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страна, която оспорва искането.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /подадено
е в срока за обжалване от страната, която иска изменение на собствените си
разноските, в който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, какъвто е представен по
делото – л. 88/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
1
съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски. По
делото обаче не са представени доказателства за плащането на разноските.
Според мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноските са направените от страните разходи по водене
на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и
разходи за производството. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.
78 ГПК, се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените
разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК
урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече
заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за
намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният
закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва
да определи отговорността на страните за поемането им. Само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на
чл. 78 ГПК.
Съобразявайки изложените тълкувания на закона този съдебен състав е заключил,
че разноски на ищеца не следва да се присъждат поради липса на доказателства за
тяхното плащане. Крайният извод на съдебният състав не подлежи на промяна по
изложените от ищеца доводи за регистрирания му адрес и възможността съдът да
извърши такава справка, защото независимо от адреса и мястото, където страната
реално живее, в нейна тежест е да докаже какви по вид и размер разноски е заплатила,
за да е основателно искането за присъждането им. Направеният извод не се променя и с
оглед представените към молбата доказателства, тъй като процесът по доказване на
търсените и платени разноски е ограничен със срок – до приключване на съдебното
дирене, в който момент ищецът е представил само списък. Обстоятелството, че ищецът
не е знаел, че трябва да представи документи за плащането на разноските, не може да
се приеме като изключение от правилото, тъй като ищецът е избрал да се представлява
сам в процеса.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. М. с правно основание чл. 248 ГПК
за изменение на решение № 6502 от 10.04.2024г., постановено по настоящото дело, в
частта на разноските и съдържащо се в молба, погрешно наименувана като касационна
жалба с вх. № 137024/24.04.2024г., уточнена с молба с вх. № 152135/09/05/2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу определението, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3