Решение по КНАХД №261/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Държавно предприятие Национална компания “Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/, Регионално поделение Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/ с Булстат 1308232430304 с адрес [населено място], [улица], представлявано от директора инж. С. Ц. Й. против Решение рег. №88 от 22.05.2025г. постановено по АНД №20251630200145 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 12-2400226 от 28.01.2025г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда. С Наказателното постановление на Железопътна секция – Враца с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица], в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.413, ал.2 от КТ за извършено административно нарушение на чл.13, ал.4 във вр. чл.6, ал.1,т.6 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв. /три хиляди/.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Развиват се доводи, че по отношение на ЖПС – Враца липсва качеството на работодател, тъй като Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е юридическото лице със седалище в [населено място], което се явява и работодател. Твърди се, че първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина, с оглед събраните по делото гласни доказателства и воденото досъдебно производство. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено издаденото Наказателно постановление. С жалбата са ангажирани писмени доказателства с оглед воденото ДП, а именно писмо от НСлС и протоколи за разпит на свидетеля И. Г. И..

В съдебно заседание касатора, редовно призован, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е. И. поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на въззивното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила по доводи изложени в касационната жалба. Алтернативно моли за намаляване на размера на имуществената санкция до определения минимален от закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграграждение.

Ответникът по касационната жалба Директор Дирекция „Инспекция по труда” - [населено място] в отговор по касационната жалба оспорва същата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. К. по съществото на делото, сочи че постановеното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Моли за оставяне в сила на въззивното решение по доводи изложени в отговора по касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното административно нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното търговско дружество. Предлага атакуваното решение да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Касационния състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира, че въззивното решение е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид правната регламентация в разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, настоящият касационен състав следи и служебно.

В рамките на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като първостепенния съд не е конституирал и призовал надлежните страни в съдебното производство. По аргумента на чл.61, ал.1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта в случая по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, както и допуснатите от съда свидетели.

В конкретния случай, административнонаказаното лице по издаденото и оспорено наказателно постановление е Железопътна секция – Враца с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица], в качеството му на работодател, на което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.413, ал.2 от КТ за извършено административно нарушение на чл.13, ал.4 във вр. чл.6, ал.1,т.6 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв. /три хиляди/. Сезиращата жалба пред въззивния съд е депозирана от Национална компания “Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/, Регионално поделение Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/ с Булстат 1308232430304 с адрес [населено място], [улица], представлявано от директора инж. С. Ц. Й.. Не е налице обаче надлежно конституиране и призоваване на нарушителят. В разпореждането за насрочване на делото от 03.03.2025 г. районният съд е посочил да се призове жалбоподателя, но не е конкретизирал кой е той и не е дал указания на нарушителя да посочи конкретно от кого изхожда жалбата. В списъка за призоваване на страните по делото и в призовките като нарушител е посочена и призовавана Национална компания “Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/, Регионално поделение Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/ с Булстат 1308232430304 с адрес [населено място], [улица], т. е. в производството пред районния съд вместо надлежна страна като нарушител да участва Железопътна секция – Враца с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица], което е административно наказано в качеството му на работодател и против което е издадено обжалваното НП, е участвала самата Национална компания “Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/, която в случая е ненадлежна страна, с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. За прецизност настоящия съдебен състав следва да посочи, че съгласно чл. 5 от Правилник за устройство и дейността на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура", предприятието е с регионални поделения, които не са клонове. Регионално поделение на предприятието съобразно чл. 50, т. 4 от Правилника е Железопътна секция Враца с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица]което се представлява от директор, назначаван и освобождаван от длъжност от Генералния директор - чл. 51, т. 1 от Правилника. Генералният директор представлява компанията пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина - чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЖТ. Същият може да делегира някои от правомощията си по чл. 20, ал. 1, т. 2-4 от ЗЖТ на други длъжностни лица от компанията по решение на Управителния съвет - чл. 20, ал. 2. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 53 от Правилник за устройството и дейността на държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" касаещи организационната, структурната и финансовата обособеност /самостоятелен бюджет и счетоводство, различно представителство пред трети лица, възможността да се наемат работници и служители в поделението и правомощията за упражняване на работодателска власт спрямо тях от Директора и независима структура /чл. 54/ на поделение " Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/ от Централното управление на ДП "НК "ЖИ", обосновават извод, че има всички белези на самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Терминът "работодател" е възстановен в българската правна терминология след 1990 г. /със ЗУКТС, обн. в ДВ, бр. 21/1990 г., после е възприет в Конституцията на РБ – чл. 49, ал. 2/ и широко е използван в измененията на КТ, обн. в ДВ бр. 100/1992г. Дотогава другата страна по трудовото правоотношение се е обозначавала с термина "предприятие". Сега действащият КТ в § 1, т. 2 от ДР придава различно значение на понятието "предприятие" - определя го като мястото, където се полага наемен труд. В този смисъл, използвания в чл. 70, ал. 5 КТ термин "предприятие" следва да се съотнесе към другата страна по трудовото правоотношение - работодателя /дефиниран като понятие в § 1, т. 1 от ДР на КТ/. Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - § 1, т. 1 ДР на КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по § 1, т. 1 ДР на КТ в този смисъл е Решение №50262 от 21.12.2022г. на ВКС по гр.дело №621/2022г., което споделяме.

Както се посочи по-горе и независимо че касационното производство може да започне въз основа на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, в предмета на касационната проверка задължително се включва и преценката на контролиращия (административен) съд за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, която следва да се обективира в мотивната част на решението на касационната инстанция – съответният административен съд. Аргумент за това е императивният характер на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и систематичното място на тази процесуална правна норма в Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Бланкетният характер на разпоредбата на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания предопределя запълване на съдържанието й с конкретните и по своето естество императивни правни норми от Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс относно контролно-отменителните правомощия на касационната инстанция, към които безспорно принадлежи и това по чл. 221, ал. 3 от Административнпроцесуалния кодекс – да обезсили проверявания съдебен акт. Необходимото условие за упражняването на това правомощие, съгласно хипотезата и диспозицията на тълкуваната правна норма, е предхождащата го положителна преценка на касационния съд, че съдебното решение е "недопустимо", а не "неправилно" или "нищожно" по смисъла на чл. 221, ал. 2 и ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го прати на компетентния съд или орган). Това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна в случая административно наказаното поделение т.е. нарушителя – Железопътна секция – Враца с [ЕИК] и адрес [населено място], [улица], което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство.

Упражняването на това правомощие, но и задължение на съда по аргумент от чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, е гаранция за спазването на правата на засегнатите от административнонаказателен акт лица, съответно осигуряването възможността за упражняване на правото им на защита, включително в контекста на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, защото провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Т. е. в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение"

Ето защо обжалваното в настоящото производство Решение рег. №88 от 22.05.2025г. постановено по АНД №20251630200145 по описа на Районен съд – Монтана, следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да заличи като страна в производството неправилно конституираната страна – нарушител Държавно предприятие Национална компания “Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/, Регионално поделение Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/, като на негово място конституира Регионално поделение Железопътна секция Враца /ЖПС – Враца/ с Булстат 1308232430304 с адрес [населено място], [улица], представлявано от директора инж. С. Ц. Й.. След конституирането на надлежната страна тя следва да бъде призована за откритото съдебно заседание, а процесуалните действия по делото следва да бъдат повторно извършени с нейно участие.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото касационно производство – чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение рег. №88 от 22.05.2025г. постановено по АНД №20251630200145 по описа на Районен съд – Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Монтана от фазата на конституиране на надлежните страни в производството и провеждане на съдебното следствие с тяхното участие по оспорване на издаденото Наказателно постановление № 12-2400226 от 28.01.2025г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.