РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Златоград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100126 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. И. С., ЕГН **********, с
адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № 15, чрез пълномощника си адв. Е.М.В. - АК - гр. С.,
с личен № ********** със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А.С.“ № 64, срещу
ОБЩИНА Н., обл. С., с ЕИК****, представлявана от Б.Р.К.-Кмет на общината, със седалище
и адрес: гр. Н. ул. „А.С.“ № 104.
Ищецът в исковата молба чрез пълномощника си адв. В. сочи, че е собственик на имот с
идентификатор 51319.10.371; м. „М.Л.“ ; вид територия – Земеделска; категория – Осем;
начин на трайно ползване – Нива; площ 629 кв. м.; стар номер -005944, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК
,при граници и съседи на имота, имоти с идентификатори: 51319.10.318; 51319.10.328;
51319.10.331; 51319.10.370; 51319.10.372 и 51319.10.391.
Адв. В. сочи, че ищецът има имота от родителите си, като владее от 1985 г. явно и
необезпокояван от никого. Ежегодно от 1985 г., а преди това и неговите праводатели са
обработвали прецесния имот като свой, като през годините е засаждал и към настоящия
момент продължава да го засажда с различни селскостопански култури, тютюн, картофи
заедно със семейството си.
При направена справка установил, че процесният имот е записани като стопанисвани от
община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Процсеният имот никога не
е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по- малко Община Н. някога го е
управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
1
Ищецът в периода от 1985 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвал и не е губил
владението върху имота, постоянно, явно и необезпокояван от никого го владял като негов
с оглед на което е и придобит по давност от него.
При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност,
същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен
способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в който
смисъл е Решение № 21 от 04.02.2011 г., по гр. д. № 1327/2009 г. г. к., Второ г. о. на ВКС.
В случая ищецът е придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на
продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.
Пълномощникът сочи още, че процесният имот записан като частна общинска
собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24
февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявява за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.). При тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в
периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти
частна общинска собственос.
На 01.06.2006 г., е в сила мораториума, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.).
За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане
в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок
започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 01.06.2006 г., към който момент е в сила
мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено
спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022
г. но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за
противоконституционен, като решението е обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022
г. и влиза в сила от същата дата. И както самият КС пише: „...последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото
решение в сила“.
Освен това КС изрично е постановява, че обявяването на мораториума за
противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се
засяга неговия досегашен ефект, т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането
на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до
8 март 2022 г. давността е била спряна.
Тоест ищецът е придобил процесния имот на оригинерно правно основание, доколкото
същият е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение
на повече от 10 години в периода от 1985 г. до настоящия момент, тоест и в релевирания
период съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 4
март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.
2
Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи
мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска
собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по- горе, за ищеца още в
първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на
придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на
периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г. вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. -
07.03.2022 г. вкл.).
С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, като моли Съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено
спрямо ответника, че ищецът З. И. С. е собственик на основание давностно владение на
процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да
бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по
делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В осз ищецът се явява лично и с адв. В., като поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, не се представлява, чрез молба от пълномощник
поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция..
Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на
владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на
фактическа власт над вещта /corpus/.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което
настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от
ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по
реда на чл.237 ГПК:
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен
следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.
3
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от
признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство
/чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения
от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни
възражения. Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от
ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по
събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да
постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както
е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не
може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното
установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с
допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за
предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се
установи с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна
държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма,
вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18
ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност,
той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания,
извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе
си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт,
следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже
правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че
признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел
съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече
съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и
направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на
иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето,
през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С
оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона
4
изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в
цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да
съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба,
владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е
упражняването на фактическа власт.
По делото е разпитана свидетелката М.А.С.. От показанията й се установява, че от преди
повече от 10 години, ищцът владее и стопанисва процесния имот. Свидетелката описва
имота подробно по местонахождение и начин на ползване. От показанията й става ясно, че
имотът не е бил държавна, респ. общинска собственост, а притежание на частно лице –
майката на ищеца, която е владяла имота 45 години преди да го предаде на сина си –
настоящия ищец.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката Сиракова са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец.
От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го
ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.
Същевременно свидетелката не се опитва манипулативно да представи фактическата
обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В заключение показанията на
свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с
доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като
своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че ищецата счита имота за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният
елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки,
необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано
владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.
По доказателствата:
5
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по
делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от
01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или
общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен
мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република
България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ,
бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод,
че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо
владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.
– т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена
с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един
ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде придобит по
давност, предвид че представлява публична общинска собственост, поради което за
придобиването му на соченото от ищеца основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС и чл. 83 ЗС, както
и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да бъде придобит на соченото
основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже, че този имот попада в приложното поле
на съществуващата забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния
терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта в
рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност.
Владението е продължило от 1985г. до 03.04.2025 г., когато е предявен искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал придобиването
на имоти държавна или общинска собственост по давност, не променя изводът, че ищците
6
са упражнявали фактическа власт с намерение своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване ищците успешно
доказват владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ищеца, който обаче, чрез адв. В., изрично в осз сочи, че не ги претендира.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен
иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от З. И. С., ЕГН
**********, с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № *, чрез пълномощника си
адв. Е.М.В. - АК - гр. С., срещу ОБЩИНА Н., Булстат *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Н., ул. „А.С.“ № 104, представлявана от кмета Б.К. че ищецът З. И.
С., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № *, е собственик, на
основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1985г. до
03.04.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.10.371; м. „М.Л.“ ; вид територия
– Земеделска; категория – Осем; начин на трайно ползване – Нива; площ 629 кв. м.;
стар номер -005944, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК ,при граници и съседи на имота, имоти с
идентификатори: 51319.10.318; 51319.10.328; 51319.10.331; 51319.10.370; 51319.10.372
и 51319.10.391.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______А.Ч.________________
7