Решение по дело №7056/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230107056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 792

 

                               Гр.Сливен, 4.08.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 7056 по описа за 2019 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал.1, т.2  от ГПК предявява иск срещу ответника. Посочено е, че с договор за банков кредит от 5.02.2016 г., банката е отпуснала на кредитополучателя/ответника кредит в размер  на 6135 лв., с краен срок на погасяване 15.02.2021г. Сочи се, че поради не плащане на погасителните вноски от 15.03.2017г. банката е уведомила ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и впоследствие е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени.Образувано е изпълнително производството.Извършено е връчване на ответника на поканата за доброволно изпълнение при  условията на чл.47 от ГПК Твърди се, че поради липсата на изпълнение се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5076.36 лв., главница по договора за банков кредит, договорена лихва в размер на 156.41 лв. и наказателна лихва в размер на 139.14 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски.Сочи се, че след издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ответникът е заплатил доброволно част от сумите по договора за потребителски кредит.

Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3311.87 лв., главница по договора за банков кредит, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски.

При условията на евентуалност е направено искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца  изискуема главница в размер на 3311.87лв и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Поискано е, да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск, като такъв  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност, като такъв  с правно основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ.

Указано е  на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на сключения договор за банков кредит, факта, че ответникът е  кредитополучател по договор за банков кредит,  факта, че договора за банков кредит не е обслужван от 15.03.2017г., настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за банков кредит, уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит,  е негова.

            В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника не  е  постъпил.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, представител не се явява, постъпила е писмена молба от процесуалния му представител да бъдат уважени предявените положителни установителни искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.

            Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 5.02.2016г. е сключен договор за банков кредит между Райфайзенбанк /България/ЕАД в и Г.М.А., в качеството на кредитополучател.В чл.1.1 от договора е уговорено, че банката отпуска на кредитополучателя сумата от 6135лв.Посочено е че договорът влиза в сила  от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита 15.02.2021г.В чл.4.4 е предвидено, че общата сума дължима от кредитополучателя по договора изчислена към датата на сключване на договора възлиза на  В чл. 4 от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите три месеца , считано от първата падежна дата на Кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7.90% (седем цяло и деветдесет стотни процента).След изтичане на срока по чл.4.1 и в случай, че е изпълнено условието по чл.4.8 от договора, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.90%(шест цяло и деветдесет стотни процента). - чл.4.2 от Договора.Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база ЗбОдни годишно за ползване на всяка сума по кредита при ЗОдни в месеца и ЗбОдни в годината(вкл.първия и без последния ден от този период). - чл.4.2.1 от Договора.При забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава -Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.Към датата на сключване на договора , лихвеният процент при просрочени плащания , съгласно предходното изречение , изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 17.90%(седемнадесет цяло и деветдесет стотни процента) -чл.4.5 от Договора.Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 60(шестдесет)анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2016г. до 15.02.2021 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора .Размерът на анюитетната погасителна вноска , дължима за първите три месеца от действието на договора , считано от 15.03.2016г. до 15.05.2016г. е определена е включена годишна лихва по чл.4.1 е 124.10лева(сто двадесет и четири лева и десет стотинки),съгласно погасителен план ; който е неразделна част от договора. -чл.5.2.1 от договора.

Размерът на анюитетната погасителна вноска след изтичане на срока по чл.5.2.1, считано от 1 5.06.2016г. до 15.02.2021 г. е определена с включена годишна лихва по чл.4.2 е 1 21.32лева(сто двадесет и един лева и тридесет и две стотинки),съгласно погасителен план , който е неразделна част от договора, -чл.5.2.2 от договора.Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 60(шестдесет)анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2016г. до 15.02.2021 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора .Размерът на анюитетната погасителна вноска , дължима за първите три месеца от действието на договора , считано от 15.03.2016г. до 15.05.2016г. е определена е включена годишна лихва по чл.4.1 е 124.10лева(сто двадесет и четири лева и десет стотинки),съгласно погасителен план ; който е неразделна част от договора. -чл.5.2.1 от договора.Размерът на анюитетната погасителна вноска след изтичане на срока по чл.5.2.1, считано от 1 5.06.2016г. до 15.02.2021 г. е определена с включена годишна лихва по чл.4.2 е 1 21.32лева(сто двадесет и един лева и тридесет и две стотинки),съгласно погасителен план , който е неразделна част от договора, -чл.5.2.2 от договора.В договора за банков кредит посочения адрес на ответника Г.М.А. ***.В чл.11 от договора за банков кредит е предвидено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично, на което и да е парично задължение по този договор в продължение на 150дни от падежа на това задължение, считано от 151 ден кредитът/непогасената главница, ведно с дължими такса, разноски, лихви и наказателна лихва, става автоматично предсрочно изискуем.Банката не уведомява кредитополучателя/ солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.Договора за банков кредит е подписан от кредитополучателя и  солидарния длъжник.

            На 4.07.2017г. е изпратено препоръчано писмо с обратна разписка от Райфайзенбанк /България/ЕАД до Г.М.А.-кредитополучател на посочения в договора за банков кредит адрес гр.Сливен, ул.Дамян войвода №42.С писмото е изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на банката по договор за банков кредит от 4.07.2007г.На обратната разписка към писмото е отбелязано, че писмото е получено от майката на Г.М.А. на 11.07.2017г.

От извлечение от счетоводни книги, издадено на 12.09.2017г. се установя, че кредитополучателя не е заплатил  5месечни вноски за периода от 15.03.2017г. до 11.07.2017г. включително.

На 14.09.2017г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от Райфайзенбанк /България/ЕАД за осъждане на длъжника Г.М.А.- кредитополучател за предсрочно изискуемите суми по договора за банков кредит.

На 28.01.2014г. по ч.гр.д.№4358/2017г. на СлРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които е осъден длъжника Г.М.А.- кредитополучател да заплати на Райфайзенбанк /България/ЕАД сумата от 5076.36 лв, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит от 5.02.2016г., изискуема редовна лихва в размер на 156.41лв начислена за периода от 15.02.2017г. до 10.07.2017г., изискуема наказателна лихва в размер на 17.02лв,  начислена за периода от 15.03.2017 до 10.07.2017г.вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 139.14лв,  начислена за периода от 10.07.2017 до 11.09.2017г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски в размер на 365.63лв.

На 18.06.2014г. е постановено ТР4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.18 от което гласи В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

На 31.10.2017г. Райфайзенбанк /България/ЕАД е входирало молба при ЧСИ П.Георгиев за образуване на изпълнително производство срещу Г.М.А.- кредитополучател въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4358/2017.

На 14.10.2019г. на Г.М.А. е връчена покана за доброволна изпълнение по изпълнително дело при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.

С определение от 15.11.2017г. по ч.гр.д.№4358/2017г. на СлРС е спряно изпълнението по изпълнително дело  по отношение на длъжника Г.М.А. и със същото определение е уведомен заявителя, че в едномесечен срок от връчването на определението може да предяви искове срещу длъжника Г.М.А..

Уведомлението е връчено на заявителя на 29.11.2019г.

На 27.12.2019г. заявителя е предявил положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че датата на усвояване на сумата по кредита в размер на 6135лв и на осчетоводяване на задължението на клиента е на 5.02.2016г.Към датата на изготвяне на заключението дължимата главница по договора за потребителски кредитг е в размер на 3311.87лв, законната лихва за забава от 14.09.2017г. до 9.06.2020г. е в размер на 440.38лв.В азключението е посочено, че към 14.09.2017г. ответникът не е заплатил четири погасителни вноски по договора за потребителски кредит  за периода от 15.03.2017г. до 15.06.2017г.В заключението е посочено, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и ответникът общо е внесъл сумата от 2997.93лв, с които е погасил главница в размер на 1746.69лв, договорна лихва в размер на 312.55лв, законна лихва в размер на 680.31лв и разноски по изпълнителното дело в размер на 240.58лв.Сумите са внесени преди  образуването на исковото производство, като последно ответникът е внесъл суми на 28.01.2019г., а исковата молба е заведена на 27.12.2019г.

 Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 5076.36 лв., представляваща главница по договор за банков кредит 5.02.2017г.Предявеният иск е допустим, с оглед връчването на кредитополучателя по чл.47, ал.5 по ЧГД № 4358/2017 г. на СлРС на 14.10.2019г..

 По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ безспорно се установи по делото, че между страните е сключен договор за банков кредит на 5.02.2016г., по силата на който ответника в настоящото производство е бил кредитополучател.Същевременно в производството се установи, че предсрочната изискуемост на сумите по договор за банков кредит, на основание  чл. 11 от договора, във връзка с т.18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.е настъпила на 26.06.2013г. след като изпратеното препоръчано писмо е получено от майката на кредитополучателя на посочения от него адрес на 11.07.2017г.

 Банката кредитор е изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя  за предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит.

Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили, че предсрочна изискуемост на сумите по договора за кредит в чл.11, че при неплащане от страна на кредитополучателя/ солидарния длъжник изцяло или частично, на което и да е парично задължение по този договор в продължение на 150дни от падежа на това задължение, считано от 151 ден кредитът/непогасената главница, ведно с дължими такса, разноски, лихви и наказателна лихва, става автоматично предсрочно изискуем.Банката не уведомява кредитополучателя/ солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.

С оглед изложеното съдът приема предявения положителен установителен иск за главница в размер 3311.87лв, по договор за банков кредит от 5.02.2016г.е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законна та лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 566.24лв, съразмерно на уважената част от иска.

         Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, че Г.М.А., ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател по договор за банков кредит №1602011156135200 от 5.02.2016г. дължи на Райфайзенбанк /България/ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр.София, район Лозенец „Експо 2000”, бул Никола Вапцаров №55, ЕИК ********* сумата от   3311.87 лв/ три хиляди триста и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 5.02.2016г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 14.09.2017 г. до окончателното й плащане.

  ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН ********** *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК да заплати на Райфайзенбанк /България/ЕАД, със седалище и адрес на управление, гр.София, район Лозенец „Експо 2000”, бул Никола Вапцаров №55, ЕИК ********* направените  по делото разноски в размер на 566.24  лв. /деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки  /, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд,гр.Сливен.

             Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: