Мотиви към Решение №123 от 17 декември 2019 г. по
НОХД №282/2019г. на Районен съд
Луковит
Съдебното
производство е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура
Луковит, с който е повдигнато обвинение срещу М.О.И. и Е.О.И. за извършено от
всеки от тях в съучастие престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В
хода на съдебното производството подсъдимият Е.О.И. по реда на чл. 384а НПК е
прекратено след решаване на делото със споразумение, одобрено от друг състав на
съда по НОХД №357/2019 г., с което на Е.И. за извършеното престъпление е
наложено наказание пробация.
След
провеждане на разпоредително заседание и прекратяване на наказателното
производство спрямо Е.И., производството спрямо М.О.И. е разгледано по реда на
глава двадесет и осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В
съдебно заседание Районна прокуратура Луковит не се представлява.
Подсъдимият М.О.И. се явява
лично и с упълномощения защитник адв. Р.Г.. Подсъдимият признава вината си,
моли да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи минимална
глоба. Защитникът пледира за същото, като защита изрично моли да се ползват
събраните доказателства от досъдебното производство.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и прецени същите на основание чл. 378,
ал. 2 НПК в отклонение на принципа за непосредствеността, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.О.И. е роден на *** ***, български гражданин,
с основно образование, неженен, безработен, реабилитиран.
Подсъдимият
М.О.И. по прякор „Р.“ и по-малкият му брат Е.О.И. по прякор „Т.“ без трудов
договор изпълнявали функциите на охранители на дискотеката, находяща се в
центъра на с. Дерманци, общ. Луковит, обл. Ловеч, заедно с още три лица също от
с. Галата.
На
01.09.2018 г. след полунощ пострадалият Г.Т. със свои познати влезли в заведението.
Около
03.00 часа пострадалият бил пред дискотеката, когато видял, че подсъдимият М.И.
и брат му Е.И. гонят друг посетител на заведението, който бил в нетрезво
състояние. Пострадалият Г.Т. се намесил, настоявайки охранителите да го оставят
предвид състоянието му.
Подсъдимият
и неговия брат, ядосани от намесата на пострадалия, малко по-късно вътре в
заведението го нападнали с дървени бухалки, като му нанесли множество удари по
тялото и главата. Преустановили ударите едва когато пострадалият глътнал езика
и се намесили други от присъстващите, за да го спасят, изваждайки езика му и
поливайки го с вода. За инцидента бил подаден сигнал на телефон 112.
Впоследствие
бил откаран във ФСМП – Луковит, където след преглед му била оказана спешна
медицинска помощ – хирургична била обработена контузно-разкъсната рана на
главата му, след което бил освободен за домашно лечение и последващ консулт с
хирург.
От
изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ от д-р М.Г. – съдебен лекар,
се установява, че на пострадалия Г.Т. са причинени травматични изменения
предимно в областта на главата, частично счупване на режещата повърхност на
горни и долни зъби, множество кръвонасядания и рани, които са му причинили
временно и неопасно разстройство на здравето. Констатирана е лека степен на
сътресение на мозъка – зашеметяване, но и такова, свързано със загуба на
съзнание. Измененията в телесната цялост на пострадалия са от травматично
естество и се дължат на множество удари с твърд тъп предмет и отговарят на
механизма на причиняване, описан от пострадалия.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно. Същата е описана от
прокурора и се признава от подсъдимия в съдебно заседание изцяло, като
самопризнанието му се подкрепя от разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – пострадалият и другите множество очевидци, както и от
извършеното разпознаване, съдебно-медицинската експертиза, писмените
доказателства, както и споразумението, постигнато от съизвършителя Е.И..
Правни изводи
Съдът установи, че подсъдимият М.О.И. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в което е обвинен.
Деянието е осъществено чрез нанасяне на удари с
бухалки от двата съизвършители, с което е причинен забраненият от закона
резултат – временно и неопасно за живота разстройство на здравето, което по
своя характер представлява лека телесна повреда.
Установи се и допълнителният квалифициращ признак
на престъплението, което е извършено по хулигански подбуди. С начина на
посегателството срещу здравето на пострадалия и обстоятелството, че
извършителите фактически са „охранявали“ общественото заведение, те са
демонстрирали явно физическото си превъзходство и желание да подчинят
пострадалия. Прекомерната сила, от двата съизвършители, в присъствието и при
очевидния смут на останалите клиенти на заведението, те ясно и без колебание са
демонстрирали нагласата си за саморазправа с пострадалия, което всякога
представлява грубо нарушение на обществените порядки.
Подсъдимият е действал умишлено – пряката му цел е
била причини телесни повреди на пострадалия, което е видно от начинът на
осъществяване на деянието – удари с бухалки по главата и тялото, като се
отнасял с безразличие към вида на самите телесни повреди. Съзнавал е също така,
че действа в съучастие с брат си, като двамата са нанасяли едновременно и при
едни и същи обстоятелства ударите, с което са демонстрирали и особените подбуди
за деянието – хулигански.
По тези съображения съдът призна подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, след което прецени, че са налице
условията за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК. М.И. е неосъждан към датата на
деянието (настъпила е ребалитация) и предвиденото наказание за извършеното от
него престъпление по чл.131 ал.1, т.12
вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК е лишаване от свобода до 3 години.
Затова съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1 000 лева, съобразявайки недоброто му имотно и социално положение, а така
също и установените в предсъдения доклад
проблемни зони – нагласи, образование, обучение и умения за мислене.
Целта на административното наказание също е
поправяне на дееца, което съдът намира, че със завишаване размера на глобата не
може да се постигне предвид горните дефицити.
Разноските на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва
да бъдат понесени от двамата извършители. Половината от разноските е възложена
за плащане на другият извършител с постигнатото споразумение, поради което
останалата част от 50.40 лева следва да бъде платена от М.И..
Воден от горното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................