М О Т И В И :
Първоначално повдигнатото обвинение от РП-Плевен против
Е.Г.П. *** е за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за това, че През периода от
месец юни 2013г. до месец февруари 2019г. включително, в гр.Плевен, като осъден
с влязло в сила на 04.06.2013г. Решение №ІІІ-89-111/17.05.2013г. по гр.д.
№19493/2011г. по описа на Софийски районен съд, да издържа свой низходящ –
детето К.Е.П., родена на ***г. с ежемесечна издръжка в размер на 90,00лв.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 57бр. месечни вноски в общ размер на 5 090,00лв.
В хода на съдебното
следствие е било изменено обвинението като последното допуснато и предявено на
основание чл.287, ал.1 от НПК ново обвинение срещу Е.Г.П. е за това, че през периода от месец юни 2013г. до месец февруари
2019г. включително, в гр.Плевен, като осъден с влязло в сила на 04.06.2013г.
Решение №ІІІ-89-111/17.05.2013г. по гр.д. №19493/2011г. по описа на Софийски
районен съд, да издържа свой низходящ – детето К.Е.П., родена на *** г. с
ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 52 бр. месечни вноски по
90.00 лева и частично от 53-та вноска в размер на 67.60 лева/ общо в размер на
4747.60 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че няма пречка да се
приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият Е.Г.П., се явява лично в съдебно заседание. По същество подсъдимия изразява
становище, че с оглед обстоятелството, че е изплатил дължимата издръжка, съдът
да не му налага наказание.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
С влязло в сила на 04.06.2013г. Решение
№ІІІ-89-111/17.05.2013г. по гр.д. №19493/2011г. по описа на Софийски районен
съд, ІІІ гражданско отделение, 89 състав /лист №42 - №44 от ДП/, брака между свидетелката
Х.П.П. и подсъдимият Е.Г.П., бил прекратен с развод.
Със същото съдебно решение, подсъдимият Е.Г.П. бил осъден да заплаща на своята
низходяща – детето К.Е.П. ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 90.00лв.,
чрез неговата майка и законен представител – свидетелката Х.П.П..
След влизане на решението в сила, подсъдимият
Е.Г.П. не изплащал издръжката за детето, поради което свидетелката Х.П.П. се снабдила с Изпълнителен лист и по нейна молба било
образувано изпълнително дело №20141110400184/2014г. по описа на ***Ц.Б.с район
на действие Районен съд – София. Едва след образуване на изпълнителното дело,
на 18.03.2015г. подсъдимият П. изплатил на свидетелката Х.П.П.
сума за издръжка, но само в размер на 30.00лв., след това на 18.07.2015г.
сумата от 160.00лв.; на 30.10.2015г. сумата от 90.00лв. и на 01.12.2015г.
сумата от 90.00лв.
Тъй като сумите не
постъпвали ежемесечно, както е отразено в съдебното решение, а подсъдимият през
този период работел по трудов договор към „***“ ЕООД-София, по молба на свидетелката
Х.П.П., на 21.12.2015г. Държавния съдебен изпълнител
изпратил запорно съобщение /лист №23 от ДП/ до
работодателя на подсъдимия, за запор върху трудовото му възнаграждение. При
получаване на запорното съобщение обаче, с писмо от
24.02.2016г. /лист №156 от ДП/ от дружеството работодател уведомили с изрично
писмо държавния съдебен изпълнител, че няма как да осъществят изпълнението по запорното съобщение, тъй като във връзка с получено при тях
още през месец юни 2015г. друго запорно съобщение,
върху трудовото възнаграждение на Е.Г.П. вече има наложен запор, по
изпълнително дело 2015***0400679/2015г. на ЧСИ А.Б., рег.№*** на КЧСИ,
образувано от взискателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД-София
/лист № 61 от ДП/.
В тази връзка, от трудовото
възнаграждение на подсъдимия Е.Г.П. не
се удържали средства за изпълнение задължението му по издръжката на детето и по
сметката на държавния съдебен изпълнител не са постъпвали пари, които да се
преведат на майката и законен представител на детето К.Е.П..
Тъй като подсъдимият Е.Г.П. продължил да
не изплаща ежемесечна издръжка за детето си, на 22.03.2017г. майката и законен
представител на детето депозирала жалба в Районна прокуратура - Плевен.
На база извършена проверка по случая и
наличните за това предпоставки, било образувано настоящото досъдебното
производство.
В хода на разследването е изискано
заверено копие от цитираното по-горе съдебно решение, както и запорните съобщения, включително кореспонденцията между
държавния съдебен изпълнител и „***“ ЕООД-София - работодател на подсъдимия.
Приложена е и друга относима документация, касаеща трудовия договор на подсъдимия и доходите му.
Проведени са разпити на съпричастни свидетели. В тази връзка гореизложената
фактическа обстановка е потвърдена, като е установено още, че след депозиране
на жалбата до РП-Плевен подсъдимия Е.Г.П. е изплатил за издръжка на детето си
на 05.12.2017г. сумата от 90,00лв.; на 09.02.2018г. сумата от 150,00лв.; на
07.03.2018г. сумата от 85,00лв.; на 09.06.2018г. сумата от 180,00лв. и на
30.07.2018г. сумата от 45,00лв..
С цел установяване точните периоди и
броя на не изплатените месечни издръжки за детето, по делото били изискани и
приложени извлечения от преводи. Назначени и изготвени били
съдебно-икономически експертизи, при които на база доказателствата по делото
било установено, че подсъдимият П. не е изплатил дължимата ежемесечна издръжка
за низходящите си както следва:
През периода от месец юни 2013г. когато
е влязло в сила съдебното решение, до месец декември 2018г. включително от
дължими 67бр. месечни вноски по 90.00лв., са изплатени суми равняващи се само
на 10бр. месечни вноски. Тоест неизплатени са били общо 57бр. месечни вноски за
издръжка, равняващи се на сумата от 5 110,00лв.
В хода на досъдебното производство на
18.03.2019г. подсъдимият П. депозирал още две вносни бележки, за изплатена на
03.12.2018г. сума за издръжка в размер на 100.00лв. и за изплатена на
09.02.2019г. сума за издръжка в размер на 100.00лв.,
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, че за периода от
месец юни 2013г. до месец февруари 2019г. Е.Г.П. е задължен да заплаща на
малолетното си дете К.Е.П., чрез неговата майка и законен представител Х.П.П. месечна издръжка в общ размер на 6210.00 лева /69 вноски
х 90.00лева/. От всички събрани доказателства, вкл. и по ДП №1084/2017г. по
описа на РП-Плевен и представените в съдебно заседание от 02.07.2019г. от
подсъдимия П. за периода от месец юни 2013г. до м.февруари 2019г. са заплатени
суми на Х.П.П. и на К.П. в общ размер на 1462.40 лева
/16 вноски х 90.00 лева и частично от 17-та вноска в размер на 22.40 лева/.
Дължимата и неплатена издръжка от подсъдимия Е.П. на детето
му К.Е.П. чрез неговата майка и законен представител Х.П.П.
за периода от месец юни 2013г. до месец февруари 2019г. е в размер на 4747.60
лева /52 вноски х 90.00 лева и частично от 53-та вноска в размер на 67.60
лева/.
Така установената фактическа обстановка се изяснява от
свидетелските показания на Х.П.П. дадени в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие и писмения доказателствен
материал по делото, приложени по проведеното досъдебно производство №Д-1084/2017г.
по описа на РП-Плевен и проведеното съдебно следствие, както и останалите
приложени по делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът намери, че извършеното от страна на подсъдимия Е.Г.П. осъществява от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице влязло в сила съдебно
решение на РС-Плевен, с което подсъдимият П. е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за детето си, като изпълнителното деяние престъплението е осъществено
чрез бездействие от страна на подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е
съзнавал, че като не изпълнява задълженията си за плащане на издръжка лишава детето
си от средства за задоволяване на ежедневни нужди.
Смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът приема
чистото съдебно минало и изплатената дължима издръжка от страна на подсъдимия П..
Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия П..
Поради изложените правни и фактически съображения,
съдът призна подсъдимия Е.Г.П. за виновен в извършване на престъпленията по
чл.183, ал.1 от НК.
Предвид факта на изплащане на дължимата издръжка за процесния период от страна на подсъдимия Е.П. до
постановяване на присъдата в настоящата инстанция, както и липсата на настъпили
каквито и да е вредни последици за пострадалия, съдът на основание чл.183, ал.3
от НК не го наказа.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: