№ 865
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100501161 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх. № 16851/21.02.2025 г. от Г. Й. И. - Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес: с. К., срещу решение № 4744/ 30.12.2024 г.
по гр. д. № 20233110107916 по описа на ВРС, допълнено с решение
504/13.02.2025г., в частта, с която се отхвърля исковата претенция на
жалбоподателката за неимуществени вреди над присъдените 1000 лева до
пълния предявен размер от 2000 лева. Поддържа се, че в тази част решението е
неправилно. Намира, че претенцията е доказана по еднозначен и категоричен
начин от показанията на разпитания свидетел. От последните се установяват
причинените психически травми, изразяващи се в негативни емоции, вкл. и
поради необходимостта от реорганизация на придвижването на ищцата с
алтернативен транспорт, предвид, че живее в с. К., а следва да се придвижва
до гр. Варна, където работи, съответно учат децата й. Поддържа се, че все още
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции от спомена за
случилото се, налице е напрежение при пътуване, като при всяко инцидентно
събитие при шофиране, вътрешно се преживява спомена за процесния
инцидент. С оглед на изложеното намира за неправилна преценката на съда, че
не са налице данни за трайни увреждания, а присъдените 1000 лева за
несправедливо занижено обезщетение, при несъобразяване на всички
обстоятелства по делото.
В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. №
30013/ 02.04.2025г. от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. В. Т., с който
се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Аргументира се с недопустимост и неоснователност на подадените искове.
Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
съответно се прави възражение за прекомерност на претендираното
1
възнаграждение на въззивника.
Подадени са въззивна жалба вх. № 16510/ 21.02.2025г. и въззивна
жалба с вх. № 6267/ 22.01.2025 г., с които „Дженерали Застраховане“ АД, гр.
София поддържат, че с допълнителното решение съдът се е произнесъл по
същество, както по претенцията за имуществени вреди, така и по тази за
неимуществени вреди. Считат, че неправилно съдът е облякъл разглеждането
на претенцията за неимуществени вреди като поправка на очевидна
фактическа грешка. Сочи, че за да е налице такава грешка, следва да е налице
несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и
външното й изразяване в диспозитива. Намира, че такова в случая не е налице
по отношение на претенцията за неимуществени вреди. В мотивите си съдът е
приел, че е сезиран с частичен иск за 1 000 лв. от 2 000 лв., а в диспозитива
осъжда ответника да заплати сумата от 1000 лева, частично предявена от
общо 2000 лева.
Поддържат, че постановеното решение № 4744/ 30.12.2024 г. по гр.
дело № 7916/ 2023 г. по описа на РС- Варна е недопустимо в частта, с която се
разглежда по същество претенцията за неимуществени вреди, както и
неправилно и необосновано във всички части.
По отношение на уважените неимуществени вреди намира, че съдът
незадълбочено и неизчерпателно е разгледал доводите срещу допустимостта
на претенцията. Сочи, че последната е предявена по съдебен ред, без преди
това да е претендирана по доброволен пред въззивника, т. е. без да е спазена
процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Последната е процесуална норма,
предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за
които съдът е задължен да следи служебно, а неспазването й води до
недопустимост на исковете. С оглед горното намира, че решението по иска за
неимуществени вреди е недопустимо.
Относно приетия от съда за доказан размер на неимуществени вреди,
сочи, че по делото от една страна е приет препис от Протокол за ПТП, който
съгласно закона се съставя, когато от събитието няма пострадали лица; от
друга страна сочи, че по делото липсват данни и не се твърди след
произшествието ищецът да е претърпял телесни травми, като последица от
процесното ПТП. Освен това се претендират неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални преживявания - стрес и
раздразненост от факта, че управляваното превозно средство е увредено от
транспортното произшествие, не може да се ползва и следва да се ремонтира.
С оглед на изложеното, по аргумент от нормата на чл. 493, ал. 1 КЗ, счита, че
претърпените вреди в настоящото производство не попадат в нормативно
установеното покритие по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“. Наред с това се поддържа, че липсва идентичност между
покритието по обща гражданска отговорност по чл. 432 КЗ, към което ищецът
реферира и покритието по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". С оглед на всичко изложено, намира за неправилен и бланкетно
мотивиран извода на съда в обратната посока.
Освен горното, намира претенцията за неимуществени вреди за
недоказана в заявения и уважен с решението размер. Не се оспорва, че при
ПТП е обичайно да има стресова реакция, но е необичаен обема на реакция и
последиците, които ищецът твърди. Претърпяното ПТП в настоящия случай,
счита че не е тежко, увредени са само ламарини и брони по МПС, няма
пострадали лица с телесни травми, поради което намира за нереалистични
2
твърденията на свидетеля по делото. Освен това поддържа, че търсеният от
ищеца размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законните лихви върху него формират крайни суми, които
нямат социална и икономическа обосновка, и излизат извън обезщетителния
характер на плащането.
Въззивникът счита за прекомерен приетия от съда за доказан размер
на имуществени вреди. Сочи, че процесният автомобил е бил на 10 години
към датата на пътното произшествие, т. е. силно овехтял и морално
амортизиран, поради което намира изплатеното извънсъдебно обезщетение да
отговаря в цялост на средната пазарна стойност за ремонт на увредените
детайли на кола от процесния клас и вид, с включени труд и материали за
извършване на ремонта. В тази насока счита, че покритието по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, функционално
обусловено от отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не следва да
е по възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а по
действителна такава. Сочи, че обезщетяването, без отчитане на съответното
овехтяване, би довело до неоснователно обогатяване, което не е целта на
застрахователното плащане.
Моли за присъждане на направените съдебни разноски с включено
юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок са подадени отговори на въззивна жалба от Г. Й. И.-
Б., с вх. № 35507/ 17.04.2025 г. и вх. № 16849/ 21.02.2025 г., с които се моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение като законосъобразно и
правилно.
По делото няма спор относно валидността на процесната застраховка
„Гражданска отговорност". Възражението на насрещната страна за
недопустимост на претенцията за неимуществени вреди, счита за
неоснователно. Сочи, че първоначално производството по предявения иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е било
прекратено, но след подадена частна жалба, първоинстанционният съдебен акт
е бил отменен. Поддържа, че ищцата е отправила надлежно писмено искане
към застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение, като до момента
застрахователят не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното намира, че по делото са доказани всички
кумулативно необходимите условия, въведени с чл. 498, ал. 3, предл. последно
от КЗ. Наред с това счита, че претенцията за неимуществени вреди е доказана
по еднозначен и категоричен начин от събраните показания на разпитания
свидетел. От последните се установяват причинените психически травми,
изразяващи се в негативни емоции, вкл. и поради необходимостта от
реорганизация на придвижването на ищцата с алтернативен транспорт,
предвид, че живее в с. К., а следва да се придвижва до гр. Варна, където
работи, съответно учат децата й. Поддържа се, че все още търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции от спомена за
случилото се, налице е напрежение при пътуване, като при всяко инцидентно
събитие при шофиране, вътрешно се преживява през спомена за процесния
инцидент. Счита, че насрещната страна неправилно и превратно интерпретира
понятието „телесно увреждане", като приема, че то включва само физическо,
но не и психическо нараняване и увреждане.
По отношение на обжалвания размер на присъдените имуществени
3
вреди, сочи, че от заключение на вещото лице по т. 1. и т. 2 от приетата по
делото САТЕ се установява механизма и реалната средна пазарна стойност на
ремонта в размер на 5154, 02 лв. Предвид това счита за напълно несъстоятелен
и недоказан довода на насрещната страна, че се претендира възстановяване на
„силно амортизирани увредени части". Намира, че му се дължи плащане на
стойността, която се получава при изваждане от реалната средна пазарна
стойност на ремонта, вече заплатената от застрахователя сума в размер на
1668,25лв. за имуществени вреди. Моли за присъждане на разноските.
По делото е подадена и частна въззивна жалба с вх. № 35505/
17.04.2025г. от Г. Й. И.- Б. срещу постановено определение № 4245/ 29.03.2025
г. по гр. дело № 7916/ 2023 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
искането за изменение и допълване на първоинстанционното решение в частта
му за разноските. Счита за неправилен извода, че присъденото общо
възнаграждение в размер на 1100 лв. да съответства на фактическата и правна
сложност на делото, и на обема на извършените действия.
Поддържа се, че практиката на СЕС не следва да рефлектира по
драстичен начин и да бъде основание за несъобразяване с наложените
минимални стандарти в практиката, каквито се явяват тези по последната
редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Намира, че критерий за определяне стойността на адвокатското
възнаграждение следва да е общият защитен материален интерес на делото,
вида и броя на исковете, както и продължителността на процеса. Предвид
това, съвкупно с множеството направени възражения от ответника по делото,
счита, че се обосновава извод за проведено по-сложно от правна страна
първоинстанционно производство. В този смисъл и съобразно Наредбата,
намира, че му се следва възнаграждение в двукратен размер.
Наред с това сочи, че от първоинстанционния съд не е съобразено, че
във връзка с проведено частно производство в хода на делото, ВОС не е
присъдил разноски, а е указал същите да бъдат съобразени при постановяване
на крайния съдебен акт.
С оглед на всичко изложено, моли за присъждане на разноски,
съобразно уважената част от исковете, в размер съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд, а именно: по иска за
имуществени вреди 840 лв., по иска за неимуществени: 520 лв., по иска за
мораторна лихва 300 лв., по частната жалва пред ВОС: 600 лв.
На насрещната страна е предоставен срока по чл. 276 ГПК, но по
делото не постъпил отговор на въззивната частна жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от Г. Й. И. – Б., ЕГН ********** с
адрес: с. К., срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за заплащане на сумата 3485,77 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – унищожени задна броня, врата
багажник, лайсна врата багажник, основа задна броня, вентилационна клапа
задна маска, увредени спойлер задна броня, престилка задна, греда багажник,
греда ключалка, държач средна задна броня на собствения на ищеца лек
автомобил Тойота Рав 4 с рег. № ******, настъпили на 13.04.2023 г.
вследствие на застрахователно събитие /покрит застрахователен риск/ - ПТП,
4
причинено виновно от водач, управлявал застрахован по застрахователен
договор „Гражданска отговорност“ /застрахователна полица/
BG/08/123000197736, лек автомобил Renault, модел: Master, с ДК рег. №
******, както и сумата 2000 лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – преживян стрес от ищцата вследствие на същото ПТП
и от невъзможността да използва автомобила си, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба –
20.06.2023 г. в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
твърди, че на 13.04.2023 г., шофирайки собствения си автомобил Марка:
Toyota, модел: RAV 4, с ДК рег. № ******, по ул. Д-р Железкова в гр. Варна,
навлязла в кръстовището с бул. „Генерал Колев“ и когато завила вдясно в
посока Майчин дом – Варна, задната част на автомобила й била блъсната от
друго МПС Renault, модел: Master, с ДК рег. № ******, за което имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
BG/08/123000197736 с ответника по настоящото дело „Дженерали
застраховане“ АД. Нямало спор относно виновността за настъпилото ПТП и
бил съставен ДКП за ПТП от 13.04.2023 г., в който бил отразен и
застрахователя по „Гражданската отговорност“. Вследствие на ПТП-то
автомобилът на ищцата се увредил до степен да не може да се ползва по
предназначението му, причинени й били общ физически и психически
дискомфорт. Застрахователят й изплатил сумата 1668,25 лева, като ищцата
поискала повторно обстоен специализиран оглед на автомобила за
установяване на скрити увреждания, но не получила отговор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище,
че искът е неоснователен. Сочи, че ищцата не е предявила претенцията си за
доброволно изплащане на застрахователното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Не оспорва обстоятелствата относно настъпилото
застрахователно събитие, механизма на ПТП и отговорността за същото, като
оспорва само размера на дължимото застрахователно обезщетение. Счита, че
изплатената сума по застраховката е равностойна на средната пазарна
стойност за ремонт на уредените детайли на автомобила от процесния клас и
вид, с включени труд и материали за извършване на ремонта, като се
приспадне съответно овехтяване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Релевираните в жалбата на „Дженерали застраховане“ АД
5
възражения относно допустимостта на обжалваното решение в частта относно
претенцията за неимуществени вреди настоящият състав намира за
неоснователни. Въпросът е разрешен с определение №3882/12.09.2024г. по
възз.ч.гр.дело №20243100501685, с което е отменено протоколно определение
от 27.06.2024г. за прекратяване на производството в частта по иска за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени
срещу извода на първоинстанционния съд относно определяне размера на
застрахователното обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество относно лек автомобил Renault, модел: Master, с ДК рег. № ******,
както и изплащане на сумата 1668.25 лева за претърпените имуществени
вреди.
Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на
13.04.2023г. с участието на л.а. „Рено Мастер“ и л.а. „Тойота Рав 4“ при
описания в исковата молба механизъм, което се установява от двустранния
констативен протокол. Не се спори също и относно вида и броя на увредените
детайли, констатирани в опис на претенция от 13.04.2023г., съставен от
служител на ответния застраховател, от който е видно, че при огледа са
констатирани следните увреждания по автомобила на ищеца – задна броня,
спойлер задна броня, врата на багажник, лайсна врата на багажник хром,
основа задна броня, престилка задна, напречна греда багажник греда
ключалка, държач ср. задна броня, вентилационна клапа зад. маска.
Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение в хода на
първоинстанционното производство е изготвена и приета съдебна
автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице нанесените
щети по лек автомобил Toyota, модел RAV 4 с ДК peг. № ****** са описаните
в приетия по делото опис на щети. Сумата, необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието, в което е бил преди ПТП, по средните пазарни цени
на сертифицирани за качество сервизи, към датата на настъпване на
събитието- 13.04.2023г. е 5 154.02 лева с ДДС. Според вещото лице сумата,
необходима за възстановяване на процесния автомобил в състоянието, в което
е бил преди ПТП, с прилагане на коефициент за овехтяване /непазарна
методика/ към датата на настъпване на събитието е 3688.07 лева с ДДС.
Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по възстановителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
6
пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на
увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.
400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от
КЗ.
В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се
дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие,
че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В настоящия
случай такива доказателства не са представени, поради което
възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице.
Съдът кредитира заключението по САТЕ, прието в хода на
първоинстанционното производство, което е изчерпателно и обосновано,
вещото лице са посочили използваните източници и са обосновали
направените изводи. Видно от заключението е изчислена стойността на
ремонта в общ размер 5154,02 лв., включващ резервни части, боя и труд, към
датата на настъпилото застрахователно събитие, при използване на средна
пазарна цена на труда в сервизи, работещи на различни цени. Определянето на
размера на вредите е направено към датата на ПТП при посочване на
варианти за ремонт на отделните детайли с цени, дадени от поне 10
автосервиза, което е в съответствие с начина на определяне на стойността на
база „средна пазарна цена“. Възраженията на ответната страна, релевирани в
отговора и поддържани във въззивната жалба, че подлежащите на подмяна
части са били силно амортизирани, се основава единствено на твърдението, че
с оглед възрастта на процесния автомобил /към датата на ПТП почти 10
години/ средно статистически той е бил на повече от 250 000 км. пробег и
съответно силно овехтял и амортизиран. Тези твърдения почиват на
предположения за пробега и съответно за настъпилата амортизация, които не
кореспондират с данни по делото, и поради това се преценяват като
недоказани.
Възраженията за необходимостта от прилагане на коефициент на
овехтяване също се явяват неоснователни. Съобразно константната съдебна
практика се приема, че застрахователното обезщетение се определя в рамките
на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност, като при изчисляване
размера му не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
От така определената възстановителна стойност следва да се
приспадне сумата 1668,25 лв., чието заплащане от застрахователя не е спорно
между страните.
Дължимата като обезщетение сума се установява в размера, изчислен
7
в първоинстанционното решение, допълнено по реда на чл.250 от ГПК, а
именно 3485,77 лв., поради което и предвид съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното
решение следва да се потвърди в частта относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
По отношение на претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди първоинстанционният съд е постановил допълване на първоначалното
решение. Въпреки непрецизната формулировка, изразяваща се в посочването в
съдебния акт едновременно на поправка на ОФГ и допълване, от диспозитива
е видно, че е налице произнасяне на съда по реда на чл.250 от ГПК на
претенцията в частта, в която това не е сторено с първоначалното решение.
Претенцията е уважена до размера на 1000 лв. и отхвърлена до предявения
размер от 2000 лв.
Възраженията на ответната страна относно претенцията за
неимуществени вреди, релевирани в отговора и поддържани във въззивната
жалба, се основават на липсата на телесно увреждане, както и оспорване на
размера на присъденото обезщетение. Не би могло да се възприеме като
съответстващо на закона тълкуването на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, съобразно
което за определянето на обезщетение по чл. 52 ЗЗД релевантно значение имат
само телесните, но не и психоемоционалните увреждания на пострадалия. На
основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението при непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неимуществените вреди включват и промените в психическото
здраве на пострадалото лице и съобразно постоянната и непротиворечива
практика на ВКС подлежат на възмездяване от застрахователя.
В случая от ангажираните свидетелски показания се установява
наличието на стресова реакция вследствие на претърпяното ПТП, страх от
шофиране, тревожност, които са отшумели в продължение на около пет
месеца. Причиненото от повредата на автомобила неудобство при
ежедневното придвижване на членовете на семейството не би могло да се
приеме като подлежаща на обезщетяване неимуществена вреда. Отчитайки
вида и характера на настъпилите вреди, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е основателен за сумата от 1000 лв. и надценен до
размера от 2000 лв., поради което обжалваното решение следва да се потвърди
и в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Частната жалба срещу постановено определение № 4245/
29.03.2025г. по гр. дело № 7916/2023г. по описа на ВРС, с което е оставено без
уважение искането за изменение и допълване на първоинстанционното
решение в частта му за разноските, съдът намира неоснователна. При
преценка относно размера на дължимото адв. възнаграждение се констатира,
че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, спорът е основно
свързан с установяване размера на претендираните обезщетения. Доказването
е проведено чрез ангажиране на писмени доказателства, един свидетел и
автотехническа експертиза, като същите са събрани в проведеното едно
открито съдебно заседание. С оглед на изложеното своевременно заявеното
възражение за прекомерност се явява основателно при съобразяване на
размерите, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г., които се възприемат от съда
като ориентир. Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС, със задължителен характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
8
С оглед извода за неоснователност на двете въззивни жалби, както и
на частната жалба, разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4744/30.12.2024 г. по гр. д. №
20233110107916 по описа на ВРС, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с
решение 504/13.02.2025г.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9