№ 101
гр. Варна, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500236 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
Въззивницата ИВ. Н. Д., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. Р.Д., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА чрез Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, чрез представляващ
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – Варна, редовно призована, представлява
се от ст.юр.к. С.В., редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
СТ.ЮР.К.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 236/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ИВ. Н. Д., подадена чрез
адв. Р.Д., против решение № 422/05.04.2022 г., постановено по гр.д. №
2628/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й
1
против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, за признаване за установено в отношенията
между страните, че тя е собственик на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
10135.1506.814.1.10, съгласно Заповед № РД-18- 98/10.11.2008 г. на
началника на СГКК, представляващ Апартамент № 10, с административен
адрес: гр. Варна, ул."Александър Дякович" № 31, блок 24, ет.5, ап. 10,
състоящ се от кухня, хол, спалня и баня - тоалет и малко коридорче, с обща
площ от 63 кв.м; заедно с принадлежащото му таванско складово помещение
с площ от 35,56 кв.м и изба № 10 с площ от 4,50 кв.м; ведно с 10,96 %
идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж
10135.1506.814..1.9, под обекта 10135.1506.814.1.8 и над обекта-няма, на
основание чл.79 от ЗС, чрез непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
владение, като недобросъвестен владелец от 1995 година, до настоящия
момент и е осъдена да заплати на Държавата юрисконсулско възнаграждение
от 2790,20 лева.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му
и за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски в двете
съдебни инстанции. Изложила е, че в противоречие със събраните по делото
доказателства окръжният съд приел, че ищцата не е владяла имота явно,
трайно и необезпокоявано с намерението да го свои в продължение на
релевантния по делото период в периода от 1995 г. до завеждане на иска и
така достигнал до необоснования извод за липсата на предпоставките по чл.
79 от ЗС за придобиването му по давност.
Държавата, чрез ст. юрисконсулт В., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на
обжалваното решение, е молила за потвърждаването му и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за него,
редовна е и допустима.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба на изложените в нея основания.
Нямаме доказателствени искания.
СТ.ЮР.К.В.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения
отговор. Нямам доказателствени искания.
2
АДВ.Д.: Представям списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
СТ.ЮР.К.В.: Претендирам юрисконсултско възнаграждение. Не правя
възражения по размера.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените от процесуалния представител на
въззивника списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, няма да преповтарям доводите
изложени в недългата ни жалбата. За нас основното е, че в продължение на 27
години, от 1995 г. до сега, до момента на завеждане на делото, клиентката ми
е била оставена да живее сама в процесния по делото апартамент, без никой
да изявява каквито и да е претенции към нея да заплаща наема, тя е била
буквално забравена. Всичко това поражда за нас правния интерес в един
момент да поискаме да оформим своето владение на този имот, правно
релевантно за оформяне правото на собственост, като по естествени причини
сме насочили претенцията си към МРРБ и държавата, просто защото двете
стопанисващи до този момент имота дружества, категорично заявяват, че
нямат никакви права над него и че нямат претенции и не оспорват нашите
права. Полимизирайки с решение на първоинстанционния съд съм изтъкнал в
жалбата, че не сме били противопоставили по един ясен начин и
недвусмислен владението си спрямо действителния собственик, само, че
никъде в решението не пише кой е действителния собственик. Единственият
възможен начин на действие в момента беше според нас този исковия, защото
ако бяхме тръгнали по пътя на оформяне чрез обстоятелствена проверка на
нотариален акт и трима души свидетели щяхме да се сблъскаме с
административни пречки непреодолими, просто никой нямаше да ни издаде
тези документи и затова решихме да потърсим правата си по този начин.
Споделяйки обосноваността на изложеното от нас, Ви моля за решение,
с което да отмените изцяло първоинстанционното решение и да постановите
друго уважаващо исковата ни претенция, с присъждане на разноските за
двете инстанции.
Запознат съм с пространния отговор на колегата, отнасям се към него с
необходимото уважение. Той развива тезата, че цитираните две корабни
дружества по отношение на жилището не са правоприемник, а са действали
като процесуален субституент на държавата. Само, че къде е бил този
3
субституент 27 години да ни потърси наем, това е израз на едно отношение
към имота като към забравен. В този смисъл смятам, че нашите претенции са
обосновани и моля да ги потвърдите с Вашия акт.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Понеже четох предния път решението и прочетох,
че съм обвинена като недобросъвестно владение. Недобросъвестно пред кого,
не мога да обясня, защото 1995 г. ноември месец имах подадена молба за
закупуване към Кораборемонтния завод и да се продължи наема. Беше ми
казано, че след като се закупува няма нужда, но молбата ми беше заведена
там. Била съм редовна с наемите. 1996 г., когато очаквахме отговор, мина
оценка на жилище, както следва, аз писмо не получих. Отидох в завода и
казвам „Какво се случва с жилището“. Те ми казват, че срока е изпуснат и
трябва наново, но това наново вече не се случи, защото завода фалира и
тогава им предоставят само производствената част без жилищата. Два пъти в
годината съм разговаряла с юриста на завода, всяка година, това са вече над
20 години. Не мога да обясня желание си да се определи статута на
жилището. Докато 2010 г. тръгнах, всяка молба за настаняване има 4
екземпляра, от общината ми съдействаха в архива да се погледне какво се
случва с жилището. Този документ представих в областното където от 1999 г.
пише, края на годината, че жилището е прехвърлено в държавни имоти. Аз
това нещо го научавам 2010 г. Ходих на приемния ден при г-н Петров по
жилищните въпроси, той каза, че съм донесла почти всичко, трябва да го
открият. Каза „Понеже ние не продаваме ще го върнем на общината и ти си
живееш“ там, това беше отговора. 2010 г., 2015 г., 2020 г. аз все правя молби
наново за разглеждане на статута към областното. Внука ми е вече 25
годишен и ми казва „Бабо, ако нещо се случи какво правим по-нататък ние“.
Просто моля да се определи статут.
СТ.ЮР.К.В.: Уважаеми апелативни съдии, за процесуална икономия и
аз няма да преповтарям напълно отговора, моля да се съобразите с
аргументите в него. Накратко моля да отхвърлите въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение. Считам, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Основното се състои в следното:
Този апартамент никога не е губил характера си на държавна
собственост. Съставянето на акт за държавна собственост не е
правопораждащо за самата собственост. Освен това ищецът през цялото
време е бил наемател, съответно държател на вещта, с пълното съзнание, че
ползва чужда вещ. Това че на някакъв етап не е заплащал наем или е водил
кореспонденция с институции, които са прехвърляли към други съответните
действия, не води до извода, че ищецът е владелец. През цялото време и до
последно той съзнава, че ползва чужда вещ. Присъждането на тази вещ по
такъв начин считам, че би довело до неоснователно обогатяване, тя просто не
е придобита от ищеца и няма как да бъде придобита по този начин. В тази
връзка моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите решението на
окръжен съд.
4
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.17
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5