М О Т И В И
към присъда № 33 от
16.02.2017 година по н.о.х.дело № 266/2017 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.А.А., роден на *** ***, ромски произход, български гражданин, с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че 07.09.2016 година в
град Стара Загора отнел чужди движими вещи – 1 брой портмоне, червено на цвята,
лачено с цип на стойност 10 лева и сумата от 480 лева, всичко на обща стойност
490 лева, от владението на собственика Л.В.Я. без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, при немаловажен
случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият изцяло признава изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора
излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири години и половина, което, след като на
основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, да се изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип, и да го осъди да заплати
направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат А., не оспорва фактическата обстановка по делото, като моли
съда да наложи на подсъдимия наказание в размер, по-близък към минималния, като
приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият К.А.А.
се признава за виновен, поддържа казаното от адвоката си и изразява становище,
че съжалява за извършеното деяние.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Свидетелката Л.В.Я.
*** и работела като управител на търговски обект – кафе-аперитив „Темира”, находящ се на ул. „Свети
Княз Борис І” № 136, източно от хотел „Тангра”.
На 07.09.2016
година вечерта Я. била на работа и около 20:30 година влязла в кухнята на
заведението, за да приготви сандвич. Тъй като времето било горещо, отворила
задната входна врата на кухнята. Тя водела към междублоково пространство,
където не минавали много хора. Била оставила дамската си чанта върху каси за
безалкохолни напитки в помещението до кухнята, преди бара.
По същото
време подсъдимият К.А. се разхождал безцелно по улиците на град Стара Загора.
Пътят му минавал покрай хотел „Тангра” и намиращия се в близост магазин за
хранителни стоки, след което достигнал кафе „Темира”.
Обиколил заведението от всички страни и намерил отворената задна метална врата,
която водела към кухнята. Забелязал оставената дамска чанта и се уверил, че към
момента свидетелката била заета с приготвянето на сандвич. Подсъдимият търпеливо
изчакал в тъмнината свидетелката Я. да приключи със сандвича и да го отнесе на
клиента. Издебнал сгоден момент, когато свидетелката напуснала кухнята и се
отправила към масите, бързо влезнал в помещението, бръкнал в чантата и извадил
дамско портмоне, след което по обратния път излязъл навън. Отворил портмонето и
взел намиращите се вътре пари на обща стойност 480 лева, а всички останали вещи
изхвърлил в дървен сандък, разположен югозападно от заведението.
Отправил се
към хотел „Железник” и с част от откраднатите пари наел стая за през нощта, а
останалата сума проиграл в казино.
На следващата
сутрин изхвърлените от подсъдимия вещи – портмоне, ведно с личната карта, СУМПС и малкия талон за автомобил, били намерени от
собственик на един от гаражите, и по-късно върнати на свидетелката Я..
Видно от
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, предметът на престъплението били
следните вещи: 1 брой дамско портмоне, червено на цвят, лачено с цип на
стойност 10 лева, както и сумата от 480 лева, всичко на обща стойност 490 лева,
а всички останали вещи – 1 брой лична карта, 1 брой СУМПС
и талон към него, според вещото лице съставлявали вещи, непритежаващи парична
равностойност.
До приключване
на досъдебното производство е върнато 1 брой портмоне на стойност 10 лева, а
останалата сума от 480 лева останала невъзстановена.
Свидетелят
Георги Андреев Костадинов – оперативен работник към Първо РУ – Стара Загора,
твърди, че след като подсъдимият А. бил установен като извършител, същият
подробно обяснил механизма на извършване на деянието и мястото, където
изхвърлил ненужните му вещи. Свидетелят изискал справка от хотел „Железник” –
Стара Загора, откъдето му бил издаден адресен регистър на лицата, нощували в
хотела на 07.09.2016 година, сред които било името на подсъдимия. Копие от
документа е приложено към досъдебното производство.
По делото е
изготвен следствен експеримент, който потвърдил данните, събрани чрез
обясненията на подсъдимия А. относно мястото, от което доближил заведението /металната
задна врата/, помещението, в което се намирала дамската чанта и портмонето /кухнята/,
местонахождението на дървения сандък, в който подсъдимият А. изхвърлил
ненужните за него вещи /ниски постройки, разположени югозападно от кафе „Темира”/.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия,
свидетелските показания, както и от другите събрани в наказателното
производство доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 07.09.2016 година в град Стара
Загора подсъдимият К.А.А. отнел чужди движими вещи – 1 брой портмоне, червено
на цвят, лачено с цип на стойност 10 лева и сумата от 480 лева, всичко на обща
стойност 490 лева от владението на Л.В.Я., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и в немаловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият
преустановил досегашната фактическа власт върху вещите и установил своя власт
върху тях. С активните действия по вземането, изнасянето, пренасянето,
изхвърлянето на чантата и нейното съдържание, подсъдимият изразил своето
намерение да се разпореди с предмета на посегателство. Задържал парите за себе
си, след което ги похарчил, с което също извършил присвоителни
и разпоредителни действия.
Подсъдимият
А. е извършил деянието повторно и в немаловажен случай по смисъла на чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, тъй като е бил осъждан вече за
престъпление от същия вид. Предметът на посегателство в размер на 490 лева е
превишавал размера на минималната работна заплата към момента на деянието /420
лева/, случаят не е маловажен, тъй от престъплението са настъпили значителни
вреди последици, не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
разкрият една значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените и типични случаи на престъплението кражба.
Подсъдимият
е осъждан многократно за престъпления от общ характер, предимно кражби,
извършени на територията на Старозагорския съдебен район.
Престъплението
е извършено умишлено, като формата на вина е пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият К.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства направените
самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия са обремененото му съдебно минало и високата
стойност на отнетите вещи.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет
години. Съдът намира, че в случая едно наказание към средния размер, а именно пет
години и три месеца „Лишаване от свобода” би изпълнило целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК спрямо подсъдимия А.. Предвид реда и начина на
приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, съдът намали определеното наказание с 1/3, като
наложи на подсъдимия окончателно наказание в размер на три години и шест месеца
„Лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 48,77 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са стремежът към
облагодетелстване по неправомерен начин, липсата на волеви задръжки и ниско
правно съзнание.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: