Решение по дело №8/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20227140700008
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  125

гр. Монтана 24 март 2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на 25 02 2022 година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

 

при секретаря Антоанета Лазарова в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 8 по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

С Решение № 51 от 18 11 2021 г. по АНД № 441/2021 г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено Наказателно постановление № М-23-24 от 14.09.2021 г. издадено от Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на В.М.В. *** е наложено административно наказание, за това че е издал Разрешение за строеж № 24 за „Гараж - допълващо застрояване в УПИ XVI, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом" с местонахождение ПИ с ид. 44238.505.1471 по кадастралната карта на гр. Лом, ул. „Петър Берковски" № 26, допрян до жилищна сграда на два етажа - основно застрояване, разположена в съседния УПИ XV.  

            В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която твърди, че въззивният съд не е ценил в цялост писмените доказателства по делото и не е обсъдил същите в мотивите си. Съдът е дал вяра единствено на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Неправилно този съд е приел тезата на АНО, че е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗУТ без да обсъди изложеното в жалбата срещу НП възражение, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, който текст предвижда, че „Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. В конкретния случай, АНО приема, че в качеството си на Главен архитект на Община Лом е издал Разрешение за строеж /РС/ № 24/28.05.2021 г. за „Гараж - допълващо застрояване в УПИ XVI, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом", а едновременно с това отрича този факт като в оспореното НП твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, т.е. че PC е издадено от друго лице, а не от главния архитект. Предвид изложеното, за него остава невъзможно да разбере в какво нарушение е обвинен, респ. наказан, поради което счита, че е нарушено съществено правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение, неподлежащо на саниране в хода на съдебния процес. Неясно е защо АНО му налага наказание - защото не е издал PC или защото е издал такова в нарушение на закона. Второто нарушение, за което му е наложено наказание е за нарушение на чл. 148, ал. 9, т. 1, във връзка с чл. 41, ал. 2 и ал. 42, ал. 1, изречение второ от ЗУТ - няма фактически и правни основания за издаване на разрешението за строеж, тъй като е разрешил построяването на гараж, който е допълващо застрояване до жилищна сграда /основно застрояване/ при условията на свързано застрояване, което е в нарушение на ПУП. Със Заповед № 16/08.01.2021г. Кметът на Община Лом е одобрил ПУП-ПРЗ, за процесния и за съседните му имоти, по текстова и графична част. Видно от ПУП за УПИ XVI, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом е предвидено свързано застрояване със съседния му УПИ XV в същия квартал, както и е приложена дворищната регулация. Това негово възражение също не е обсъдено от въззивния съд, което счита за съществено процесуално нарушение. С оглед изложеното и предвид факта, че УПИ XV, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом също е собственост на възложителя Светлана Матеева Качина и семейството й, счита че не е налице твърдяното нарушение на Закона. Още повече, че свидетелката Еленкова /актосъставител/ твърди в обясненията си пред съда, че „ако е знаела, че УПИ XV, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом също е собственост на възложителя Светлана Матеева Качина, то „тогава щяхме да мислим, може би, в друга насока". Това твърдение на актосъставителя означава, че твърдяното и вменено му във вина нарушение не е безспорно доказано, което влече незаконосъобразност на процесното НП, респ. незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение. Моли на основание чл. 227, ал.1 от АПК Административен съд Монтана да отмени Решение № 51/18.11.2021 г., постановено по АНД № 441/2021 г. по описа на Районен съд Лом и по същество да отмени Наказателно постановление № М-23-24/14.09.2021 г. на Началник РДНСК Монтана като незаконосъобразно. Моли при условията на алтернативност и в случай, че съдът приеме безспорност на установеноното нарушение, да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да приеме, че същото е маловажно с оглед факта, че не е налице вредоносен резултат и обществената му опасност е твърде занижена.    

Ответната страна, чрез юрк Харалампиева в с.з. оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Смята, че в достатъчна степен в оспорваното НП е описано нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Вписани са нарушените административни разпоредби, също и административнонаказателната норма в степен, че наказаното лице да разбере за какво е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. В процесния случай, когато в ПУП не е предвидено допълващо застрояване, неговото изграждане се допуска с виза, въз основа на която се издава разрешение за строеж, само че при спазване на изискванията на закона, които в случая не са спазени, а именно изискванията на чл. 41 и чл. 42 по отношение на местоположението в имота на това допълващо застрояване. Законодателят е предвидил, че допълващото застрояване, в случая гараж, може да бъде изградено свързано само с допълващо застрояване,  намиращо се в съседния урегулиран поземлен имот, а всъщност в съседния урегулиран поземлен имот се намира сграда на основното застрояване, жилищна сграда. Това е недопустимо съгласно разпоредбите на ЗУТ като законодателят не третира собствеността като критерий относно това да предвиди някакви други начини за изграждане на свързано застрояване между два съседни УПИ. Моли присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на ЛРС,  правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.  

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че В.В. е длъжностно лице - главен архитект на Община Лом и в това си качество издава Разрешение за строеж № 24/28.05.2021 г. за „Гараж - допълващо застрояване в УПИ XVI, кв. 224 по регулационния план на гр. Лом" с местонахождение ПИ с ид. 44238.505.1471 по кадастралната карта на гр. Лом, ул. „Петър Берковски" № 26, допрян до жилищна сграда на два етажа - основно застрояване, разположена в съседния УПИ XV. При извършената служебна проверка на 14.06.2021 г., във връзка с издадено Разрешение, служители на РДНСК – Монтана констатират, че е разрешено построяване на гараж, който е допълващо застрояване, до сграда в съседен имот - основно застрояване /къща на два етажа/ - в нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. За нарушението е съставен Констативен протокол, а със Заповед № ДК-11-М-5 от 18.06.2021 год. на Началника на РДНСК - гр. Монтана, издаденото Разрешение за строеж № 24/28.05.2021 г. е отменено. На 04.08.2021 г. е съставен АУАН № М-23 за нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗУТ от св. Росица Петкова - старши инспектор в РДНСК - Монтана, в присъствието на св. Боян Бойчев. Актът е подписан от В. без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са представени възражения, не са представени и допълнителни такива. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП № М-23-24 от 14.09.2021 г., с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева. Въззивният съд приема, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП. Позовава се на чл. 41, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ, според който текст когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на Общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани позешени имота. Буквалното и логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че главният архитект може да допусне допълващо застрояване и без да е предвидено в ПУП, но само ако постройките са допрени до сгради на основно застрояване в съшия имот. Това правило е доразвито в чл. 42, ал. 1 от ЗУТ, в който се казва, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Постройките на допълващото застрояване мoraт да са допрени до застрояване и в друг, съседен имот, но то трябва да е съшо допълващо. Арх. В. е издал разрешение за строеж - допълващо застрояване, допрян до жилищна сграда на два етажа - основно застрояване, разположена в съседен имот, поради което и актосъставителят правилно е посочил нарушените разпоредби - чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗУТ. За установеното нарушение правилно е наложено наказание при условията на чл. 232, ал. 1 от ЗУТ, което е в минимален размер и не може да се приеме за несправедлив. С оглед отговорната длъжност, която заема жалбоподателят (изискваща повишено внимание, тъй като става въпрос за правнорегламентирана дейност), неприложим се явява чл. 28 от ЗАНН, уреждащ маловажните случаи на административни нарушения.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Този състав на въззивния съд не е събрал всички относими за спора доказателства, а именно такива, установяващи какви са предвижданията на действащия ПУП в обхвата, касаещ процесния имот. Съгласно текста на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ - допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Както оспорващият, така и АНО, и съдът се позовават на ПУП, предвид текста на цитираната за нарушена правна норма, без да е ясно какво предвижда същият, тъй като не е представен по делото, а позоваването на доказателства, които липсват по делото, е недопустимо. От друга страна няма представени доказателства за собствеността на съседния УПИ, предвид заявеното от свидетелката Росица Петкова /л. 4 на Протокола от въззивното дело/, както и какви биха били възможните други варианти. С оглед на това, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и след събиране на всички относими към спора доказателства да бъде извършена нова преценка по законосъобразността на издаденото НП.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 51 от 18 11 2021 г. по АНД № 441/2021 г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено Наказателно постановление № М-23-24 от 14.09.2021 г. издадено от Началника на РДНСК гр. Монтана.

ВРЪЩА делото на Районен съд Лом за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 

                                 ЧЛЕНОВЕ :