РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Сливница, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100629 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. В. В., Д. Б. Б., Н. И. Н., Б. Н. Н., А. Н. Н. К. Л. М.
– С., К. И. С., И. Т. П. и В. Т. П. срещу Община Сливница, с която е предявен положителен
установителен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание
давностно владение на неурегулиран поземлен имот № 000288, производствена база, шеста
категория, с площ от 2.865 дка, при съседи: имот № 050001 – нива на общ. Сливница, имот
№ 000056 – полски път на общ. Сливница, идентичен с имот с идентификатор 67372.50.10,
находящ се в гр. Сливница, м. Длъгшан, вид собственост – общинска частна, вид територия
– земеделска, категория 6, НТП за друг вид производство, складов обект, площ от 2864 кв.м.
В исковата молба са изловени твърдения, че от 1986 г. К. С., Б. Б. В. /починал/ и И. П.
са владели посочения по-горе недвижим имот, в който са отглеждали култивирани гъби.
Изградили са в него временни постройки от разглобяеми панели, направили са път до имота,
изградили са кладенец за вода и са прокарали трифазен ток. В имота са правили и тор -
компос. Имотът се владее от тях до настоящия момент, като след смъртта на Б. Б. В. на
20.08.2020 г., владението е продължено от неговите наследници – А. В. В. – съпруга, Д. Б. Б.
– син и Н. Б.а Н.а – дъщеря. Последната е починала на 10.08.2024 г., като е оставила за свои
наследници Н. И. Н. – съпруг, Б. Н. Н. – син и А. Н. Н. – син.
Считат, че са владели имота по начин, че да станат собственици на същия, като
давността е изтекла на 31.12.2017 г., евентуално на 09.03.2022 г. или най-късно на 21.08.2024
г. Доколкото давността е изтекла по време на брака на К. С. с К. С.а, прекратен на 08.03.2023
г., на Б. Б. В. /починал/ с А. В. В. и на И. П. с В. Ц., то и съпругите им са станали
собственици в режим на СИО. В случай, че съдът приема, че давността е изтекла след
прекратяване на брака между К. С. с К. С., то последната не е придобила собственост. С
оглед изложеното са предявени исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Оспорва ищците и техните наследодатели да са владели процесния имот
от 1986 г. до настоящия момент, както и да са прокарали път до имота, да са изградили те
1
кладенец в него да са прокарали електричество. Ищците единствено са преминавали през
част от имота, с цел достигане до бараките и то със съгласието на общ. Сливница. Оспорват
ищците да са поддържали имота и да са го владели в обем от 2.865 дка. Твърди се, че имотът
никога не е ограждан от ищците, никога не са обособявали материализирани граници на
същия Твърди се, че незаконно построените бараки не се използвали от 2010 г., като
общината е предприела процедура по премахването им. В началото на 2020 г. общината като
едноличен собственик на имота е обявила търг за отдаването му под наем. Твърди се, че
общината никога не е преставала да извършва разпоредителни и владелчески действия по
отношение на имота. Така през 2000 г. и 2003 г. е извършила земеразделяне, като в тази
процедура попада и процесния имот. През 2020 г. общ. е дала разрешение имотът да се даде
под наем за 5 г. Твърди се, че в имота винаги е имало кладенец. Също така ток е прекаран
много преди 1986 г. Излагат се правни доводи, че ищците по никакъв начин не са
демонстрирали владението на имота по отношение на община Сливница, както и че го
своят. Прави възражение, че общината е придобила имота по давност като го е владяла от
1996 г. до настоящия момент – подаването на ОИМ – 25.10.2024 г. С оглед изложеното молят
за отхвърляне на исковете.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове за собственост с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен искът ищците следва да установят, че са придобили по наследство
и давностно владение дворното място, описано в исковата молба, както и правата си в
собствеността, че са владели имота в продължение на повече от 10 години по начин да
станат собственици – явно, трайно и необезпокоявано.
Ответникът носи насрещно доказване, а по отношение на твърдението на ищците за
изтекла придобивна давност, следва да докажат обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, както и своите права по отношение на имота, че е частна
общинска собственост, че имотът е придобит по давност.
В случая ищците се позовават на недобросъвестно владение, доколкото не излагат
обстоятелства, които да ги правят добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Не
твърдят, че владението са го придобили на правно основание, годно да ги направи
собственик, като липсва знание, че праводателят не е собственик или че е опорочена,
предписаната от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г. Фактическият
състав на придобивната давност включва като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно упражнявана
фактическа власт и държане на вещта като своя, изразяващо се в представи и желание за
придобИ.е на правото на собственост и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи.
Фактическата власт при владение трябва да се упражнява явно, спокойно, постоянно,
непрекъснато и несъмнено в какъвто смисъл е практиката на ВКС (решение №
304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I-во г. о., решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д.
№ 342/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на
ВКС, ІІ-ро г. о.).
За да се приеме, обаче, че придобИ.ето на право на собственост върху конкретен
недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона
2
предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но и да са спазени
специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти.
Между страните няма спор, че процесният имот представлява земеделска земя по
смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и такава е била още към 1986 г.
Видно от представената от ответника извадка от регистъра на земеделските земи,
гори и земи в землището на гр. Сливница по партидата на процесния имот /л.120/,
неоспорена от ищците, процесният имот е вписан в регистъра на земеделските земи,
собственост на община Сливница въз основа на Решение по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 461812 от 11.08.2003 г.,
издаден от МЗГ. Като земеделска земя процесният имот е отразен и в действащата КККР на
гр. Сливница.
Предвид характера на процесния имот като земеделска земя за него е приложим
Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
В отговора на исковата молба община Сливница е противопоставила свои права, като
твърди, че е придобила имота по давност, като не е провела доказване за настъпване на това
придобивно основание.
Към отговора на исковата молба е представен Акт за общинска собственост от
13.03.2019 г. /л.85/, в който като придобивно основание е записан чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и
Протоколно решение № 1 от 09.02.2009 г. на комисията по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ /чл.27
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 461812
от 11.08.2003 г. Посоченото решение е записано като придобивно основание и в скицата на
имота и в регистъра на земеделските земи, в който е вписан имота /като е коригирана
годината на плана за земеразделяне, която следва да се чете 2003, а не 1903 г. л.119/.
Решението не е представено по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и
общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие,
като съгласно ал.2 в случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение
по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ.
Тези решения имат конститутивно действие - собствеността се възстановява за в
бъдеще, след влизането им в сила, в какъвто смисъл е и даденото с ТР № 1/1997 г.,
постановено по ТД № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС разяснение.
В разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗСПЗЗ са посочени случаите, в които се възстановява
правото на собственост на земеделските земи, собственост на общината, а именно когато са
отнети безвъзмездно и са предоставени на държавни земеделски стопанства,
трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и агрофирми.
В случая по делото не се установи процесният поземлен имот да е бил отчуждаван,
да е включван ТКЗС, да е бил обобществяван. Такива твърдения липсват както от ищците,
така и от ответника, поради което същият не подлежи на възстановяване, поради което е
неприложима и разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. Последната разпоредба предвижда, че
общината става собственик на земеделската земя, останала след възстановяване правата на
собствениците с влизане в сила на плана за земеразделяне. Като в тази хипотеза се има
предвид земеделските земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за
възстановяване. В този смисъл Решение № 203 по гр.д.№ 1703/2016г. на ВКС, І г.о
3
Не се установява имотът да е бил заявен за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Посочената разпоредба е самостоятелно основание за придобИ.е на право на
собственост от страна на общината и не зависи от това дали съответната земеделска земя
подлежи на реституция и не е реституиране или не подлежи на възстановяване, доколкото не
е отнемано, респективно ограничавано от държавата на правото на частна собственост по
отношение на тази категория земи.
За придобИ.е на правото на собственост от общината по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ е
достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо лице
или на държавата. В този смисъл са Решение № 41 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3705/2021 г., II г. о. Решение № 16 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., I г.
о., Решение № 60121 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 119/2021 г., II г. О, Определение №
1293 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2024 г., I г. о., ГК.
Най-ранният момент, в който общината може да придобива собственост е 1990 г. с
изменение на Конституцията на Република България от 1971 г. /отм. 1991 г./, когато чл.14,
ал.1 е изменен и общината е включена като субект на право на собственост. До 1990 г. не е
имало общинска собственост.
Именно тогава е изменен и чл.2, ал.1 ЗС, в който е уредено, че собственост може да
придобива и общината, като до изменението от 1990 г., такава възможност не е имало.
В чл.16, ал.2 от същата Конституция са посочени кои са обектите общинска
собственост, а именно намиращите се на землището на общината гори, естествени пасища,
кариерни находища, водоизточници и пътища извън посочените в предходната алинея,
както и други обекти, определени със закон.
Такива, определени със закон са и земеделските земи по чл.2, вр. с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
По делото няма данни, преди 1990 г. имотът да е бил собственост на граждани, на
обществена организация или на държавата. Във всички представени от общината документи
и регистри е записано, че няма данни за предишни собственици на процесния имот. Ищците
не представиха документ за собственост, както и не са изложили твърдения да са придобили
владението от предходен собственик – физическо лице.
Предвид изложеното съдът приема, че община Сливница е станала собственик на
процесния имот, считано от 04.03.1991 г., с влизане в сила на ЗСПЗЗ, доколкото същият
представлява земеделска земя и не се установява да е собственост на трето лице.
Изследването на въпроса за собствеността, независимо от заявеното придобивно
основание от страна на община Сливница /давност, което не се установи в случая/, е
необходимо с цел преценка приложимостта на пар. 1 ЗИД на ЗС във вр. с чл.86 ЗС.
В тази връзка дори и да се приеме, че преди 1991 г., процесният имот е бил държавна
собственост по силата на закона, доколкото не е бил притежание на граждани и
организации, и общината не може да го придобие по реда на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, то въпросът
дали общината или държавата е собственик е без значение в случая, доколкото не е предмет
на установяване по делото, важното е, че режимът на придобивната давност и по отношение
на частната държавна и частната общинска собственост е един и същ.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС /от 1990 г./ вещите общинска и държавна
собственост не могат да се придобиват по давност.
Тази разпоредба в посочената редакция е действала до 01.06.1996 г., когато е
изменена и е прието, че по давност не се придобиват само вещи публична държавна
собственост.
4
От тази дата за вещите частна общинска /държавна/ собственост, какъвто е
процесният, тече придобивна давност, като десетгодишният срок изтича на 31.05.2006 г. На
тази дата давностният срок е спрян с пар.1 ДР ЗС за срок от 7 месеца, като с последващи
изменения на тази разпоредба спирането на давността е продължено до 31.12.2022 г.
С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил
за противоконституционни разпоредбите на пар.1, ал.1 Закона за допълнение на ЗС и на
пар.2 от ЗР на Закона за изменение на ЗС. С последната разпоредба е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобИ.е
на имоти частна държавна и общинска собственост, прието с пар 1 ЗИЗС, ДШ, бр.7 от 2018
г. Тази разпоредба е обнародвана в ДВ на 19.01.2018 г., но влиза в сила от 31.12.2017 г. С
оглед Решението на КС давността е текла и в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018г.
С оглед всичко изложено следва да се прецени по отношение на ищците дали са
придобили по давност процесния период с явно, непрекъснато, несъмнено и трайно
владение на процесния имот за период от 10 години.
От разпитаните по делото свидетели, доведени от ищците, а именно С. Т. А.,
/протокол от о.с.з. от 16.01.2025 г./, М.Р.М. и М.В.М. /протокол от о.с.з. л. 27.02.2025 г./ се
установява, че през 1986 г. И. П., К. С. и Б. В. са построили в процесния имот постройка от
панели и изолирана с балатум, която използвали като гъбарник, в която отглеждали, в
периода 1990 г до 2010 г,. гъби. В гъбарника имали работници. Прекарали до гъбарника вода
от кладенец, прокопан в съседен имот. В гъбарника е доставена електрическа енергия.
Самият парцел не се използвал от посочените лица и техните наследници, доколкото нямало
за какво да се използва, като свидетелят М.М. заявява, че е виждал хора в имота, които
почистват същия. Имотът не е заграден с огради.
Преценени по реда на чл.175 ГПК, свидетелските показания, съдът ги кредитира като
обективни и непротиворечиви помежду си. Свидетелите дават информация за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
От представената от „Електрохолд“ информация /л.180/ се установява, че в процесния
имот е прокаран ток за битови и небитови нужди с титуляр И. Т. П., както и че по договора
за ел. енергия за битови нужди не са постъпвали плащания за ползването на такава енергия.
Плащания са постъпвали единствено за потребяване на ел. енергия за небитови нужди.
От така събраните доказателства не се установява ищците и техните наследодатели
да са демонстрирали по един явен и несъмнен начин, че своят процесния имот. Нито са
заградили същия, нито го ползват, като обработват или отглеждат нещо на същия. От
свидетелските показания се установява, че ищците и техните наследодатели владеят и имат
намерение да своят единствено и само металните постройки, използвани за гъбарник, които
не са годен предмет на право на собственост, а и не са предмет на делото.
ОткрИ.ето на партита на името на един от един от ищците – И. П. в дружество
доставящо ел. енергия не демонстрира намерение за своене на имота. Още повече от
свидетелските показания се установява, че от имота е ползван единствено гъбарника и за
неговото функциониране е била необходима ел. енергия.
С оглед изложеното по делото не се установи ищците и техните наследодатели да са
владели имота по начин, че да придобият собствеността на същия, поради което искът ще се
отхвърли като неоснователен.
Предвид обстоятелството, че съдът прие, че изобщо не е налице собственост у
ищците по отношение на процесния имот, възникнала по силата на придобивната давност,
то не е настъпило условите за разглеждане на евентуалния иск, разглеждането на който
зависи единствено от това в кой момент съдът би приел, че е настъпила придобивната
давност.
По отговорността за разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не доказа
направата на такива.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. В., ЕГН **********, Д. Б. Б., ЕГН **********, Н.
И. Н., ЕГН **********, Б. Н. Н., ЕГН **********, А. Н. Н., ЕГН **********, К. Л. М. – С.,
ЕГН **********, К. И. С., ЕГН **********, И. Т. П., ЕГН ********** и В. Т. П., ЕГН
********** срещу община Сливница, БУЛСТАТ *************** положителен
установителен иск за собственост за признаване за установено по отношение на Община
Сливница, че А. В. В., Д. Б. Б., Н. И. Н., Б. Н. Н., А. Н. Н. са собственици на 1/3 ид.ч., К. Л.
М. – С. и К. И. С. са собственици на 1/3 ид.ч. и И. Т. П. и В. Т. П. са собственици на 1/3 ид.ч.
в режим на съпружеска имуществена общност, всички въз основа на давностно владение, на
неурегулиран поземлен с идентификатор 67372.50.10 по КККР на гр. Сливница, одобрена
със Заповед РД – 18-40/03.06.2016 г. на изп.дир на АГКК, находящ се в гр. Сливница, м.
Длъгшан, вид собственост – общинска частна, вид територия – земеделска, категория 6,
НТП за друг вид производство, складов обект, площ от 2864 кв.м., при съседи:
67372.103.10; 67372.103.156 и 67372.50.1, номер по предходен план 000288, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6