№ 14534
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110120980 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от М. Й. Й. против "П." ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с правно
основание чл. 245 КТ, с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 224 КТ и
с правно основание чл. 86 ЗЗД .
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № И- 131/ 28.05.2020г.,
прекратено със заповед № 1/ 12.02.2025г., на основание чл. 328, т. 3 КТ. Същата поддържа, че
отработила трудовото правоотношение за периода м. ноември 2024г.- м. февруари 2025г.,
като ответникът не изпълнил задължението си да плати трудово възнаграждение за
посочения период.
В исковата молба са наведени твърдения, че при прекратяване на трудовия договор
ищцата не е използвала платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2025г., за което
ответникът дължи обезщетение в размер на сумата 343,47 лева. Сочи се, че трудовият
договор между страните е прекратен поради намаляване на обема на работа, поради което за
ответника възникнало задължение да плати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец. Ищецът поддържа, че от забавата на
ответника е претърпял вреди в размер на законната лихва.
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да сумата 9575 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода
01.11.2024г.12.02.2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки,
от които сумата 2813,30 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. ноември 2024г.,
след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 2813,29 лева,
1
представляваща трудово възнаграждение за м. декември 2024г., след приспадане на
дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 2813,30 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. януари 2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и
осигуровки, сумата 1135,11 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. февруари
2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 220,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.01.2025г.- 09.04.2025г., от които сумата 105,80 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м.
ноември 2024г. за периода 01.01.2025г.- 09.04.2025г., сумата 72,40 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово
възнаграждение за м. декември 2024г. за периода 01.02.2025г.- 09.04.2025г., сумата 42,60
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
трудово възнаграждение за м. януари 2025г. за периода 01.03.2025г.- 09.04.2025г., сумата
343,47 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на два дни за 2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки,
сумата 2917,72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, след приспадане
на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 29 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за обезщетение за
оставане без работа за периода 15.03.2025г.- 09.04.2025г
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.238, ал.1 ГПК и чл.239 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е
указано в месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства, като
съобщението е връчено на ответника. В същото съобщение на ответната страна са указани
последиците от неизпълнение на тези задължения, съгласно чл. 133 от ГПК. След изтичане
на срока за отговор от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно
заседание, на което представител на ответника не се яви, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. От приложените книжа- съобщение и призовка за
съдебно заседание, връчени на ответника се установява, че на ответната страна двукратно са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание. На следващо място, съобразявайки представените по делото писмени
доказателства, съдът счита, че предявенияте искове са вероятно основателни, с оглед
посочените в исковата молба и представените доказателства, доколкото се установява
всички релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно обстоятелството, че
между страните е сключен трудов договор, като през периода 01.11.2024г.- 12.02.2025г.
ищцата е престирала труд, обстоятелството, че трудовият договор е прекратен от
работодателя поради намаляване обема на работа, размерът на последното брутно трудово
2
възнаграждение за последния пълен отработен месец, размерът на последното получено
брутно трудово възнаграждение за месеца, през който ищцата е отработила поне 10 работни
дни, както и размера на неиползвания платен годишен отпуск за процесния период (2025г.),
забавата на ответника да плати трудово възнаграждением, както и обезщетение за
прекратяване на трудовия договор поради намаляване на обема за работа и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. С оглед на това съдът намира искането за основателно,
налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва
да мотивира решението по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, с ЕИК ***********, да плати на М. Й. Й., с ЕГН **********,
сумата 9575 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода
01.11.2024г.12.02.2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.04.2025г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 КТ, от които сумата 2813,30
лева, представляваща трудово възнаграждение за м. ноември 2024г., след приспадане на
дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 2813,29 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. декември 2024г., след приспадане на дължимите от работника данъци
и осигуровки, сумата 2813,30 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. януари
2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 1135,11
лева, представляваща трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., след приспадане на
дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 220,50 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2025г.- 09.04.2025г., на
основание чл. 86 ЗЗД, от които сумата 105,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м. ноември 2024г.
за периода 01.01.2025г.- 09.04.2025г., сумата 72,40 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м.
декември 2024г. за периода 01.02.2025г.- 09.04.2025г., сумата 42,60 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово
възнаграждение за м. януари 2025г. за периода 01.03.2025г.- 09.04.2025г., сумата 343,47 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на два дни за
2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.04.2025г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ, сумата 2917,72 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, след приспадане на дължимите от
3
работника данъци и осигуровки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 10.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 222 КТ,
сумата 29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за обезщетение за оставане без работа за периода 15.03.2025г.- 09.04.2025г.,
сумата 2906 лева, представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, с ЕИК ***********, да плати по сметка на Софийски районен съд
сумата 523,43 лева, представляваща държавна такса върху предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4