№ 12548
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110164648 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на ЗАД „Алианц България“
АД сумата от 3987.57 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по автобус „Мерцедес
Конекто“ с рег. № СА 3855 МХ вследствие на ПТП от 20.09.2017г., настъпило на общински
път в гр. София, ж. к. „Люлин“, на ул. „Асен Николов“, в близост до бл. 901, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
12.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 685.70 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2020г. до 11.11.2021г.
Ищецът твърди, че на 20.09.2017г. в гр. София, ж. к. „Люлин“, на ул. „Асен Николов“,
в близост до бл. 901 застрахованият при него по силата на договор за имуществено
застраховане „Каско“ на МПС автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № СА 3855 МХ попаднал
в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- шахта, за което счита,
че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били
причинени увреждания по скоростната кутия, във връзка с което застрахователят изплатил
на правоимащото по застраховката лице сумата от 3987.57 лева, като отправил до ответника
регресна покана, получена от Столична община на 29.01.2020г., да възстанови стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение, което последният не сторил. При тези
съображения в настоящото производство претендира процесното регресно вземане, законна
лихва върху него, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че към датата на ПТП не е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ с предмет процесния
автобус, доколкото представената с исковата молба застрахователна полица не носи подпис
за която и да е от страните, а и доколкото към нея не са представени подписани от
застрахования общи условия. Оспорва механизма на ПТП, в т. ч. наличието на шахта на
1
пътя, както и на причинна връзка между описания в исковата молба пътен инцидент и
обезщетените вреди, като изтъква в тази връзка, че уведомлението за щета било подадено
около седмица след сочената дата на ПТП, което създавало съмнение дали уврежданията,
чието обезщетяване се иска, не са настъпили в по- късен момент- след евентуалното
настъпване на процесния пътен инцидент. Оспорва в тази връзка доказателствената
стойност на представения с исковата молба протокол за ПТП. В условията на евентуалност
спрямо тези доводи счита, че дори и на пътното платно да е имало необезопасена и
несигнализирана шахта, отговорността за настъпване на ПТП е на „Софийска вода“ АД,
което, доколкото се касаело за ревизионна шахта, заприходена като актив в капитала на това
дружество по силата на концесионен договор от 23.12.1999г., следва да носи отговорност за
безопасността на съоръжението, като изежда доводи за това и от клаузите на въпросния
концесионен договор. В условията на евентуалност е релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автобуса, който, като не съобразил
скоростта на движение на управляваното от него МПС с пътната обстановка и не предприел
действия за предотвратяване на произшествието, допринесъл за настъпването му, както и на
вредите от него. Претендира разноски.
В постъпилото на 23.02.2023г. становище третото лице- помагач на страната на
ответника „Софийска вода“ АД оспорва предявените искове, оспорвайки доказателствената
стойност на представените с исковата молба документи по отношение на механизма на ПТП
и наличието на причинна връзка между евентуалното наличие на шахта на пътя и
настъпване на инцидента. Излага подробни съображения, поради които счита, че Столична
община в качеството си на собственик на пътните съоръжения на процесния пътен участък,
в това число на процесната дъждоприемна шахта, е отговорна за вредите, настъпили в
резултат от ПТП.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на
правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не е спорно между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени
следните обстоятелства с правно значение: изплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение в полза на правоимащото лице, както и принадлежността на процесния пътен
участък към общинската пътна мрежа.
От представените в първото по делото открито съдебно заседание заверено копие и
оригинал на застрахователна полица № 17-0300/378/5000988 се установява, че същата е
2
подписана от името и на двете страни, поради което следва да се приеме, че е спазена
изискуемата от закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за
действителност на застрахователния договор. С оглед на това, при съобразяване на
предвидения в съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че
предмет на същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно
установено съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС между ищеца и собственика на увредения
автомобил. Изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че по делото
не е представен подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи
условия, доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не
учредяват същото.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от протокол за ПТП № 1689380 от 20.09.2017г., съставен от посетилия мястото
на инцидента младши автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно
удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 20.09.2017г. в гр. София, на ул. „Асен
Николов“, до бл. 901, като при движение по тази улица в посока от бул. „Царица Йоанна“
застрахованият при ищеца автомобил преминал с предните си гуми през шахта на пътното
платно, при което капакът й се отворил странично и счупил скоростната кутия на автобуса.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и
време на инцидента, наличие на необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в
качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от
значение за установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране
на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава от адресираното до застрахователя уведомление за щета, в което водачът е
посочил, че ПТП е настъпило в гр. София, ж. к. „Люлин“, на ул. „Асен Николов“, до бл. 901
при преминаване на автомобила през шахта, която се надигнала и нанесла увреждания по
скоростната му кутия. В този смисъл са и показанията на водача, разпитан в хода на
настоящото производство, който твърди, че на 20.09.2017г. управлявал автобус „Мерцедес“
в гр. София, като в ж. к. „Люлин“, срещу ресторант „Адашите“ минал през шахта на пътното
платно, която се обърнала и ударила картера на скоростната кутия. Уточнява, че на мястото
нямало знаци, означаващи наличието на шахтата, или ограждения.
Правдоподобността на така изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП се
потвърждава от техническа гледна точка от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, и съгласно което описаният в протокола за ПТП механизъм е годен да причини
сочените от водача и застрахователя на МПС увреждания по скоростната кутия.
Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е
конкретно поведение на водача на МПС, което да бъде преценявано като противоправно и
като намиращо се в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него,
доказателствената тежест за установяване на което съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
3
и изготвения доклад по делото принадлежи на ответника.
Настъпилите в резултат от пътния инцидент увреждания се установяват от изготвения
от застрахователя опис на щетите, като доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за настъпили междувременно други вредоносни събития, следва да се приеме, че
уврежданията по описаните автодетайли са в причинна връзка с процесното пътно
произшествие. Изводът в този смисъл е обоснован и от техническа гледна точка съгласно
заключението на автотехническата експертиза, в което експертът приема, че щетите по МПС
се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП
пътищата се състоят от следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и
пътни принадлежности, като съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗП "пътни съоръжения"
са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, които разпоредби, разгледани в единство, дават основание да
се приеме, че шахтите, разположени на пътното платно, са част от пътя по смисъла на
закона, поради което отговорността за поддръжаката им, респ. за неизпълнение на
задължението за поддържането им в изправност и за сигнализирането им принадлежи на
стопанина на пътя, в случая на Столична община. В този смисъл е изричната разпоредба на
чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя
осъществява тези дейности чрез служителите си и/или чрез други лица, на които е възложил
извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно- обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага
оборимо.
Ето защо, доколкото безспорно се касае за път, стопанисван от Столична община, а
шахтата на пътното платно, независимо дали е отводнителна, ревизионна или др. и
независмо дали е собственост на общината или на трето лице, е част от същото, именно
ответникът в качеството си на стопанин на пътя като съвкупност от всички описани по- горе
елементи и съоръжения е отговорен пред увредените лица, респ. пред техните
застрахователи за уврежданията по имуществото им, настъпили в резултат от
експлоатацията на пътната мрежа. А евентуално съществуващите в правната сфера на
„Софийска вода“ АД или на трето лице задължения за поддържане изправността на част от
елементите на пътната мрежа биха били от значение за възникване в патримониума на
стопанина на пътя на регресни права срещу това лице, но не изключват отговорността, а с
това и материалната легитимация на общината да отговаря по предявения иск.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неизправна шахта на пътя, която въпреки вмененото им задължение за това не е
била сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и
безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
4
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, поради което последният
е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им
стойност, която в случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с
възстановителната стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От наличните по делото данни се установява, а и между страните не се спори, че в
изпълнение на задължението си по процесния договор за застраховка „Каско“ ищецът е
извършил плащане в полза на правоимащото лице в размер на 3987.57 лева.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата и оценителна експертиза
стойността, необходима за ремонта на автобус „Мерцедес Конекто“, респ. за привеждането
му във вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на сумата от 12 512.41 лева.
С оглед на това и доколкото изплатеното от застрахователя обезщетение, респ.
заявената в настоящия процес претенция, е в размер, по- нисък от стойността на ремонта,
определена по средни пазарни цени, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва пълно и главно да докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и размера
на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Задължението на делинквента, както и на субекта по чл. 49 ЗЗД, обезпечаващ
отговорността на последния, към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
би могла да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът
изпада в забава след покана- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и се установява от представените от ищеца и
неоспорени от ответника писмо с изх. № 310-03-780/27.01.2020г., адресирано до Столична
община, както и отговор на същото от последната, че застрахователят е поканил ответника
да заплати доброволно процесното регресно вземане и че като не е сторил това, същият е
изпаднал в забава, продължила и през исковия период- от 02.03.2020г. до 11.11.2021г.,
поради което следва да се приеме, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по
своето основание. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен
калкулатор, размерът на обезщетението за забава за процесния период върху установена
като дължима и неплатена стойност на регресното вземане възлиза именно на
претендираната сума, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на
цялостно уважаване.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1277.97
лева, представляваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска, депозити за
възнаграждения на вещото лице и на свидетеля, както и адвокатско възнаграждение, което,
противно на поддържаното от името на ответника, не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК, доколкото е в минималния размер, определен съобразно материалния интерес по
делото и приложимите към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
редакции на нормите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Столична община да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 3987.57 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по автобус
„Мерцедес Конекто“ с рег. № СА 3855 МХ вследствие на ПТП- попадане в несигнализирана
и необезопасена шахта на пътното платно, настъпило на 20.09.2017г., на общински път в гр.
София, ж. к. „Люлин“, на ул. „Асен Николов“, в близост до бл. 901, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.11.2021г.,
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 685.70 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.03.2020г. до 11.11.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 1277.97 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника „Софийска вода“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6