№ 49295
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110113947 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. С., с
която иска да се признае за установено, че същият, в качеството си на наследник на С.
П. – длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №26596/2018 г. по описа на
СРС.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът научил за образувано въз
основа на горепосочения изпълнителен лист изпълнително дело №20188630402999 по
описа на ЧСИ С. Х. на 24.01.2025 г. Изпълнителният лист бил издаден за суми,
дължими за потребена вода за периода 02.01.2018 г. – 13.04.2018 г. Твърди се, че
сумите, за които е издаден изпълнителния лист били недължими, тъй като имотът, в
който се твърди да е потребена водата, бил наследен от майка му след смъртта на
втория й съпруг, който имал още двама наследника – дъщеря и син от първия му брак.
Сочи се също така, че жилището било продадено на 12.01.2018 г. въз основа на
постановление за възлагане за имот, придобит на публична продан, издадено от
помощник ЧСИ В. В.. От същия документ се установявало, че собственици на имота
преди проданта били майка му, Г. П. и Л. П.. В исковата молба също се твърди, че
било безспорно, че за периода 02.01.2018 г. – 12.01.2018 г. физически било невъзможно
в имота да бъде потребена вода за над 1000 лева, доколкото никой не обитавал имота,
предвид обявената месец по-рано публична продан. С посочените твърдения ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за недължимост
на сумите по изпълнителния лист.
В уточнителна молба с вх. №120592/04.04.2025 г. ищецът е посочил, че заповедта
за изпълнение не била връчена на майка му и това попречило на защитата й. Заповедта
била издадена на 06.06.2018 г., а имотът бил продаден на 12.01.2018 г., поради което
изпълнителният лист бил издаден по невръчена заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
1
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 от ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I Т0/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се
провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
12/2010 г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.
Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени по реда на чл.
439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в
случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за
възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. По изложените съображения
се налага извод, че съдът, сезиран с иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК е длъжен да извърши
преценка кога заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила,
доколкото това обстоятелство обуславя допустимостта на релевираните доводи за
недължимост на оспореното вземане.
Иск по чл. 439 ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни
изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не
са предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и
въз основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително
изпълнение. Такива са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е
допуснато с нарочен съдебен акт /по чл. 242 ГПК или чл. 418 ГПК/ или по силата на
закона /осъдителните въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в
сила, то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти,
настъпили след момента на стабилитет на изпълнителното основание, което е
основната отличителна черта на иска по чл. 439 ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила
съдебен акт следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и
инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 ГПК /в този смисъл Решение № 3298 от
21.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6851/2022 г./.
Видно от изложените в исковата молба и уточнителната молба от 04.04.2025 г.
твърдения, ищецът сочи, че заповедта за изпълнение не е била връчена на майка му и
това било нарушило правото й на защита.
При тези твърдения, въпреки позоваването на изтекла погасителна давност от
страна на ищеца, съдът намира, че искът е недопустим.
Това е така, доколкото както беше посочено, същият може да се основава на
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, каквото в случая не
е налице по твърдения на ищеца. Доколкото ищецът твърди, че заповедта за
изпълнение не е редовно връчена на майка му – негов наследодател, за чиито
задължения е привлечен да отговаря по изпълнително дело №20188630402999, за него
за нея не е започвал да тече срок за възражение по чл. 414 ГПК, респ. заповедта не е
влязла в сила, като защитата му срещу принудителното изпълнение на вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение, следва да се осъществи по реда на подаването на
2
възражение по чл. 414 ГПК, респ. по чл. 423 ГПК при наличието на данни за връчена
заповед за изпълнение, за която длъжникът твърди, че не е връчена редовно, а не чрез
подаване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК (в този смисъл и Определение
№19327/09.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №9710/2025 г. по описа на СГС).
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 86218/11.03.2025 г.,
подадена от Д. С. С. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №13947/2025 г. по описа
на Софийски районен съд, 35 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3