№ 32151
гр. С., 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110169915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „ПИБ“ АД срещу ответницата
Е. Х. Н., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати
на ищеца следните суми: 3000 лева – главница, ведно със законната лихва от
датата на образуване на заповедно производство (по което искането е
отхвърлено) – 08.08.2024 г., до окончателното плащане; 458,24 лева –
обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на законната
лихва за периода от 26.06.2023 г. до 07.08.2024 г., и 60 лева – разноски за
връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост – задължения
по Договор за поръчителство между страните от 07.09.2010 г., който
обезпечава вземанията на ищеца по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт № *********** г.,
сключен между ищеца и А.А.М, изменен писмено на 07.09.2010 г. и 02.10.2014
г.
Ищецът твърди, че на 29.08.2007 г. е сключил с А.А.М договор за
предоставяне на овърдрафт по сметка, от която парични средства могат да се
усвояват с кредитна карта, като кредитният лимит бил 9500 лева. Твърди се,
че кредитният лимит е изцяло усвоен на посочени подробно в исковата молба
дати, като има и частични плащания, но те не са достатъчни да погасят
вземането, като главният длъжник е изпаднал в забава на 19.08.2017 г.
Съгласно т. 6 и 7 от договора при невръщане на задълженията в гратисен
период от 45 дена от падежа, кредитополучателят дължал и възнаградителна
лихва в размер на 13 % или 15 % годишно. Поддържа се, че ответницата се
съгласила да поръчителства за задълженията на кредитополучателя по
договор с ищеца от 07.09.2010 г., като се посочва, че са натрупани задължения
в размер на 3000 лева – пълен размер на разрешения овърдрафт, и лихви. Тъй
като съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение за вземанията
поради съмнения за наличие на неравноправни клаузи в договора по частно
гражданско дело № 48162/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, се
иска осъждане на ответницата. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е. Х. Н., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че за вземанията вече било искано издаване на заповед за изпълнение през
2023 г., като тя била обезсилена на 28.06.2024 г. с влязло в сила определение.
Поради това искът не можело да се предявява отново. Поддържа се, че искът е
предявен след изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД, с който се погасява
отговорността на поръчителя, като още през 2021 г. първоначалният длъжник
бил получил от банката удостоверение, че не дължи нищо по кредита. При
всички случаи кредитната карта на първоначалния кредитор била блокирана
на 01.07.2016 г., откогато според ответницата договорът за кредит е прекратен.
Поддържа се, че договорът за кредит бил нищожен, тъй като му липсвали
реквизити – не бил посочен годишен процент на разходите (ГПР), всички
разходи по кредита и начина на изчисляването им. Поддържа се, че договорът
е изменян два път, като в един период е бил с променлива лихва, за която не е
ясно как е опредЕ., и не определяна по обективни критерии, поради което не
следва да се начислява. Поддържа се, че договорът се е прекратил, тъй като
безкрайното му автоматично подновяване за нов срок е уговорено с
неравноправни клаузи. Оспорват се като неравноправни и клаузи от общите
условия, според които може да се начислява лихва върху лихва. Поддържа се,
че механизмите на олихвяване са изцяло неравноправни. Прави се възражение
за погасяване на задълженията по давност, а също така – и че отговорността
на поръчителя е ограничена само до 3000 лева. За вземането за разноски за
съобщаване се поддържа, че противоречи на законови забрани. Иска се
отхвърляне на иска.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПКр (за
главница и лихва), чл. 82 ЗЗД и чл. 141, ал 1 ЗЗД, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ищеца и А.А.М на 29.08.2007 г. е сключен
договор за предоставяне на овърдрафт за 8000 лева; че ответницата е приела
да поръчителства по договора (спорно е дали за задълженията в пълен размер)
с писмен договор от 07.09.2010 г.; че на последната дата договорът е изменен,
като са променени лихвените условия и е предвиден променлив лихвен
процент.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканата от ищеца
експертиза, но съдът следва да преформулира въпросите по нея, за да може
конкретно да се отразят отделните счетоводни операции по начин, който носи
на съда и страните информация, която би позволила проверка на изводите на
вещото лице; задължаване на ищеца да представи извлечение от сметката, по
2
която е усвоен и ползван овърдрафта – предмет на делото, с отразени
тегления, плащания и други операции. По възражението на ответницата, че се
иска вещото лице да работи по данни, които не се намират документално в
съда, съдът намира, че в случая се иска проверка на счетоводни записвания,
които не се подчиняват на общия режим за представяне на документи по чл.
183 – 185 ГПК, а могат да се ценят и по отразяването им в съответни
счетоводни книги (съдържащи вторични счетоводни документи, както и
счетоводни регистри и отчети) по реда на чл. 182 ГПК – т.е. същият придава
доказателствено значение на самото счетоводно записване (вторични данни), а
не само на издадените първични счетоводни документи, като съгласно чл. 8,
ал. 5 ЗСч счетоводните документи могат и да бъдат само електронни, при това
без изискване за формат, т.е. няма основание съдът да задължи ищецът да
представи всички първични счетоводни документи по делото, а само да следи
редовността на счетоводните записвания, като чрез въпроси към вещото лице
може да се установи дали счетоводството е водено редовно и съответно да се
правят насрещни проверки по наличните по делото доказателства.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на плащане,
съдът намира, че не е налице документ за такова, поради което не се налага да
се открива нарочно производство, а с решението си съдът ще установява дали
има съдебно признание на факт – чл. 175 ГПК, и дали то не е оборено от
останалите събрани по делото доказателства.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, поради което
ответникът следва да бъде осъден да плати на съда невнесените от него
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща. Тъй като с отговора на исковата молба е приложен електронен
образ на пълномощно, който не съдържа електронен подпис на ответницата, а
не се допуска съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК представяне на електронни копия от
пълномощни, съставени на хартия, като законът изисква за улеснение на
деловодната работа и поддържането на електронни дела пълна
електронизация на документооборота, на ответника следва да се дадат
указания да представи пълномощно с електронен подпис за адв. П. или
отговорът няма да бъде взет предвид по делото.
Възражението на ответницата за недопустимост на иска е неоснователно
– издаването на заповед за изпълнение за едно вземане по аргумент от чл. 416
ГПК има значение за възможността за оспорването му единствено ако
заповедта е влязла в сила. При обезсилена заповед за изпълнение или
неподаден иск за установяване на вземането не се формира ефект на
непререшимост на спора. Напротив, твърдящият, че е кредитор може да
предяви иск и в пълен състезателен процес да установи вземането си, като
единствената санкция за неуспешното заповедно производство е
възможността на твърдящия, че е кредитор, да бъде осъден да плати разноски
като заявител в заповедното производство. Така искът е допустим, а по
отношение на датата на предявяването му съдът следва да се произнесе с акта
си по същество съобразно направените от ответницата възражения.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника Е. Х. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, ул. „К.А“ № 7, ет. 1, да плати по бюджетна
сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790 3143 8974 01,
сумата от 2,40 лева (два лева и 40 стотинки) – разходи за изготвяне на
препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответницата Е. Х. Н. да
представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв.
П. със саморъчен подпис на упълномощителката или с положен
електронен подпис на упълномощителката и квалифицирано електронно
удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да
потвърди действията на адвоката по подаване на отговор на исковата
молба с изявление, подадено лично от упълномощителя и с негов подпис.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на
исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 69915 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 1
октомври 2025 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответницата с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка
с чл. 9 ЗПКр (за главница и лихва), чл. 82 ЗЗД и чл. 141, ал 1 ЗЗД. Ответницата
прави възражения по чл. 139, изр. първо ЗЗД за поръчителство за част от
дълга, за изтекъл срок на поръчителство по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и за давност по
чл. 110 ЗЗД, както и за недействителност на изменения договор съгласно чл.
22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11 ЗПКр.
Съдът ще разглежда договора за кредит по правилата на ЗПКр от 2010 г.,
тъй като по договора има изменения от 2014 г. при действието на този закон,
т.е. договорното отношение е изменено при неговото действие и се регулира
по силата на несъщинско обратно действие от последиците на влезлия в сила
по-нов закон.
Искът за главница се уважава, ако съдът установи, че ответницата е
поръчител по договор за кредит, по който на главния длъжник ищецът е
отпуснал 3000 лева. Искът обаче ще бъде отхвърлен, ако се установят
плащания на главния длъжник, които са погасили задължението за главница,
като кои задължения са погасени е в тежест на ответницата да установи. Искът
за възнаградителна лихва ще се уважи, ако се установи, че е уговорена такава
в ясно определен (или определяем по обективен начин) писмено в договора
4
размер, което е в тежест на ищеца да установи, вкл. и при служебна проверка
от съда за равноправността на клаузите за промяна на лихвата – ясен
механизъм за точно изчисление на лихвения процент въз основа на обективни
критерии, на които ищецът не може пряко да влияе. Искът за разходи за
уведомяване на длъжника ще се уважи, ако ищецът установи, че такива са
направени, както и че същите са в причинна връзка с договорното
неизпълнение (т.е. уведомяването е следвало да стане чрез съдебен
изпълнител). Исковете ще се отхвърлят, ако се установи, че от прекратяване на
договора за кредит (което ответницата следва да докаже) до предявяване на
иск срещу нея са минали повече от 6 месеца, или че от падежа на
задълженията до завеждането на иска са изминали повече от 5 години.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ищеца и А.А.М на 29.08.2007 г. е сключен
договор за предоставяне на овърдрафт за 8000 лева; че ответницата е приела
да поръчителства по договора (спорно е дали за задълженията в пълен размер)
с писмен договор от 07.09.2010 г.; че на последната дата договорът е изменен,
като са променени лихвените условия и е предвиден променлив лихвен
процент
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за главница – предаване на парични средства или средство за
контрол върху тях на първоначалния кредитополучател;
2. по иска за лихва – обективно уговорен размер на лихвата (вкл.
обективни фактори за промяната му); размер на изтеглените от
кредитополучателя суми;
3. по иска за такси за съобщаване – извършване на такива разходи;
причинна връзка между тях и задължението за съобщаване на длъжника (т.е.
че без такива разходи не би могло да настъпи валидно писмено съобщаване).
УКАЗВА на ответницата, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по възражението за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД – датата на
прекратяване на договора;
2. по възражението за давност – датата на падежа на задълженията и
техния размер.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК, че
следва да вземат становище по началния момент, от който тече давностния
срок, както и по въпроса дали договорът за кредит съдържа ясно определяне
на лихвения процент, датите на плащане и размера на вноските, като ако това
не е така, тези клаузи биха били неравноправни.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
5
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 4 септември 2025 г., като срокът не е
преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават
причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а
ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне
на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „ПИБ“ АД да
представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документ – извлечение от сметката, по която е усвояван и
погасяван овърдрафта по делото с датите и сумите на всички операции по нея.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че всички задължения по договора за
овърдрафт са погасени.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице – счетоводител, по следните
въпроси:
1. Какъв е размерът на изтеглените по договора за овърдрафт от
29.08.2007 г. суми от кредитополучателите по него, и на кои дати са теглени?
2. Какъв е размерът на върнатите суми, съответно на кои дати са
платени?
3. Да се илюстрират в една обща таблица хронологично всички тегления
и погасявания по първите два въпроса.
4. Да се изготви в таблица хронологична справка за размера на
изтеглените суми, плащанията и остатъчните задължения, като в отделни
колони се илюстрират с дата и сума:
4.1. Всяко извършено теглене от картата – операции на банкомат или за
заплащане на стоки или услуги при други търговци, различни от ищеца,
наредени или изпълнени от кредитополучателя;
4.2. Начислените такси при тегленето или друга операция с картата
(когато няма теглене – напр. за справки или други банкови операции, за които
се начислява такса);
4.3. Начислената преди датата на всяко отделно плащане
6
възнаградителна лихва по договора до деня на плащането (съответно за
операции по т. 4.1. и т. 4.2.);
4.4. Натрупана лихва за забава/наказателна лихва по всяко от
задълженията от падежната дата до деня на следващото извършено плащане
(съответно за операции по т. 4.1. и т. 4.2.);
4.5. Начислената лихва върху лихви, които са били прибавени като част
от главницата (капитализация в рамките на кредитния лимит);
4.6. Пълния размер на постъпилите за погасяване при ищеца плащания
към съответната дата;
4.7. Разпределение на платените по 4.5. суми за погасяване на следните
компоненти от задължението в посочения тук ред – лихва по т. 4.3.; усвоените
суми по т. 4.1.; лихва по т. 4.4.; вземания по т. 4.2, лихви, начислени по т. 4.5.
4.8. Останалите задължения по всяка от т. 4.1. – 4.4. след плащането
(пренасят се на нов ред в таблицата).
5. Водено ли е редовно счетоводството на ищеца по отношение на
отразените операции по спорния между страните договор за кредитна карта?
6. Променян ли е лихвеният процент по договора за кредит и в какъв
размер е бил във всеки отделен период?
7. От кои компоненти е формиран променливия лихвен процент? Може
ли да се изчисли стойността им и тяхната тежест?
8. В случай че не може да се даде категоричен отговор на седмия
въпрос, да се коригира таблицата по т. 4, като за възнаградителна лихва да се
приема, че се начислява:
8.1. само такава в размер на фиксираната надбавка според измененията
на договора (без променливия компонент), и
8.2. само такава в размер на лихвения процент, какъвто той е бил към
датата на сключване на съответните изменения на договора за овърдрафт (без
промени).
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 1300 лева (хиляда и триста лева), платими от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ответницата за задължаване на ищеца да представи първични счетоводни
документи.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „ПИБ“ АД, че ако
не изпрати представител в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата
молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
7
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8