РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Пазарджик, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220104109 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за съдебна делба, в нейната втора фаза - по
извършването на делбата.
С влязло в сила Решение № 901/16.07.2025 г. по чл. 344, ал. 1 от ГПК,
постановено в производството по делото, съдът е допуснал съдебна делба
между Г. З. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П.........., ул. ................ и Р. О. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С...., ж.к. ..................... на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 55155.23.16 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П..........., одобрени със Заповед № РД-
18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. П........, местност „ТАТАР ОРМАН“, целият с площ от 2
040 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на
трайно ползване: НИВА, категория на земята: ТРЕТА, с номер по предходния
план: 023016, при съседи на поземления имот: 55155.23.15, 55155.23.148,
55155.23.17, 55155.23.136, при следните дялове на съделителите: за ищцата Г.
З. Ш. - 1/2 ид. част, и за ответника Р. О. М. – 1/2 ид. част.
В срока по чл. 346 от ГПК, съделителите не са предявили претенции по
сметките. Не са предявени претенции и за възлагане на имота в
законоустановения срок.
Страните, чрез процесуалните си представители, молят съда делбеният
недвижим имот да бъде изнесена на публична продан, предвид неговата
неподеляемост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
1
предвид всички възникнали до приключване на устните състезания
във втората фаза на делбата факти, намира следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата по съдебно-техническа
експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че пазарната стойност на процесния поземлен имот –
земеделска земя, изчислена по метода на аналога, възлиза на сумата от
58 140,00 лева, като стойността на 1/2 ид. част възлиза на 29 070,00 лева.
Допуснатият до делба недвижим имот, с площ от 2 040 кв.м., според
заключението на вещото лице е реално неподеляем на два и повече дяла,
доколкото площта му е недостатъчна за обособяване на два имота, при
минимална площ при делба на нива от 3 000,00 кв. м, съгласно чл. 10, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна
страна приема следното:
Основна цел на делбата е всяка от страните да получи реален дял от
делбеното имущество. Съгласно разпоредбата чл. 69, ал.2 от ЗН всеки
наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, а
неравенството на дяловете се изравнява с пари или имоти.
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се
определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при
спазване на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от
съделителите. В настоящия случай не са налице равен брой делбени обекти
спрямо броя на съделителите, като обектът е един и е реално неподеляем,
което прави невъзможно приложението на чл. 350 и чл. 352 от ГПК. Видно от
заключението на вещото лице процесният недвижим имот е земеделска земя и
представлява нива с площ от 2 040,00 кв.м., като същият се явява неподелям,
предвид разпоредбите на чл. 72, предл. 1 от ЗН и чл. 7 от ЗСПЗЗ.
По настоящото дело нито са наведени твърдения, нито са налице
материалноправните предпоставки на някоя от двете законови хипотези за
възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително като
се има предвид, че имотът е земеделска земя.
Съобразно разпоредбата на чл. 353 от ГПК когато тегленето на жребий е
неудобно или невъзможно съдът служебно или по искане на страна може да
разпредели имотите между съделителите, в зависимост от конкретните
фактически данни по делото. Необходимо условие за целта е да е налице
равенство на имотите и съделителите или поне възможност за групиране при
идентични интереси на повече от един съделител, т. е. всяка страна да получи
реален дял. Когато обаче биха останали съделители без такъв, способът по чл.
353 от ГПК е неприложим (в този смисъл Решение № 102/19.07.2013 г. по гр.
д. № 490/2012 г., І ГО на ВКС).
При неприложимост на разпоредбите на чл. 349, чл. 350 и чл. 353 от ГПК
следва да бъде избран субсидиарния способ по чл. 348 от ГПК за ликвидация
на съсобствеността, като допуснатия до делба имот бъде изнесен на публична
продан. Разбира се, в случая не съществува пречка при извършването на
проданта съделителите да участват като наддавачи, съгласно разпоредбата на
чл. 348, изр. 2 от ГПК, с което по същество да се постигне ефекта на
придобиване на дял срещу уравнение.
Относно разноските в производството:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните в делбата заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете им.
На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, държавна
такса в размер на 4%, съобразно стойността на неговия дял, определена върху
установената в настоящото производство актуална пазарна цена на имотите,
възлизаща на сумата от 58 140,00 лева. Дяловете на съделителите Г. З. Ш. и Р.
О. М. са равни - по 1/2, поради което всеки от тях следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% върху сумата от
29 070,00 лева, съответстваща на неговия дял, или по 1 162,80 лева всеки.
Ищцата Г. Ш. претендира заплащане на разноски за платен в повече
депозит на вещо лице по изготвената съдебно-техническа експертиза в размер
на 150,00 лева – за ответника, както и за сума в общ размер на 1 150,00 лева -
за депозит за особен представител на ответника в първата и втората фаза на
делбата.
В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.
355 ГПК (чл. 293а от ГПК - отм.), съделителите при приключване на
делбеното производство, заплащат съобразно дяловете си онези разноски по
призоваване на свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за
последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост. Отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение на ответника, тъй като основанието за
предявяване на иск за делба е ликвидиране на съществуващата съсобственост.
В делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци, и
ответници един спрямо друг, поради което законодателят е предвидил
разноските, във връзка с ликвидиране на съсобствеността, да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. В хипотеза, когато съделител е
поел разноските и на останалите съделители, последните следва да му
възстановят същите, съобразно дела им.
Видно от материалите по делото, ответникът Р. М. се е представлявал от
упълномощен от него процесуален представител, а и по делото няма данни на
същият да е назначаван особен представител на разноски за ищцата, поради
което претендираната от ищцата сума за разноски от 1 150,00 лева (която
всъщност и не е плащана по делото), не следва да й се присъжда.
По отношение сумата за вещо лице в размер на 150,00 лева за ответника,
видно от материалите по делото, съдът е определил възнаграждение в размер
на 300,00 лева, която всяка от страните е заплатила, съобразно своята част. В
този смисъл, не се установява ищцата Ш. да е заплатила дела на ответника М.
за експертизата, която да следва да й бъде възстановена, поради което и тази
сума се претендира неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 348 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до съдебна делба с
Решение № 901/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220104109 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, недвижим имот, а именно:
3
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 55155.23.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П..........., одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. П........., местност ................, целият с площ от 2 040 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята: ТРЕТА, с номер по предходния план: 023016, при
съседи на поземления имот: 55155.23.15, 55155.23.148, 55155.23.17,
55155.23.136, с пазарна стойност 58 140,00 лева, като след извършване на
проданта получената цена се разпредели между съделителите Г. З. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. П............, ул. ....................., ЕГН **********, с адрес:
гр. С......., ж.к.............., съобразно дяловете им, както следва: 1/2 за Г. З. Ш.,
ЕГН ********** и 1/2 за Р. О. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. З. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П............, ул.
..................., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Пазарджик, държавна такса върху стойността на дела й в
размер на 1 162,80 лева.
ОСЪЖДА Р. О. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С......, ж.к.
..............., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пазарджик, държавна такса върху стойността на дела му в
размер на 1 162,80 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4