Р Е Ш Е Н И Е
23.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н О
Районен съд – Дупница състав
18 декември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 920 2019
дело № по описа за година.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5505 от 06.12.2018г., издадено от началник
отдел”Мониторинг”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което на И.С.И. с ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание „глоба“ размер на 2000лв.,на основание чл.53,ал.1 от Закона за
пътищата, за нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а”
от Закона за пътищата,като намалява размера на глобата от 2 000лв., на 1000лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.С.И. обжалва наказателно постановление № 5505 от 06.12.2018г., издадено от началник
отдел”Мониторинг”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 2000лв.,на основание чл.53,ал.1 от
Закона за Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли наказателното
постановление да бъде отменено, като излага доводи ,за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, маловажност на случая и прави алтернативно искане за намаляване
размера на наказанието в предвидения от закона минимум.
Представителят на
административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.11.2018г..
жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари-дървесина с съчленено
ППС с пет оси, състоящо се от товарен автомобил
„Мерцедес“ с ДК№ СО2000АМ с две оси
и с три оси, по път ІІ-52 посока
гр.Самоков. на излизане от гр.Дупница,същият бил спрян за проверка от служители
във въззиваемата страна, при която било извършено измерване на пътното превозно
средство, при което било установено,че височината на същото е 4,20м., а
широчината е 2,80м. На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по
чл.26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, въз основа на който , е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно
наказание.
От писмените доказателства е видно,че
измерването е извършено с техническо ролетка1306/18 и щрихова мярка за дължина L 01,което е от одобрен тип от Българския институт по метрология,
преминало последваща проверка .
Видно от копието от трудов договор на жалбоподателя, същия получава месечно
възнаграждение от 530лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е частично
основателна и съдът измени атакуваното наказателно постановление като
намали размера на глобата в предвидения от закона минимум , по следните
съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице.
АУАН съдържа всички реквизити,
визирани в чл.42 от ЗАНН ,като в описание на нарушението са посочени всички
факти, обосноваващи обективните елементи от нарушението, а НП е издадено в
съответствие изискванията на чл.57 ЗАНН
Доказателствата по делото
установиха,че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на товари със
съчленено МПС, с височина и широчина, надвишаващи максимално допустимите такава,
визирани в чл.5,ал.1,т.1б.“о“ и т.2 от
Наредба №11/2001г.на министъра на регионалното развитие и благоустройство
, в нарушение на забраната, визирана в
чл. 26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, без съответното разрешение за „специално ползване на
пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП. Нарушението е установено с техническо
средство от одобрен вид, преминало последваща проверка.
Предвид,че субективната страна се
обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние на
нарушението, жалбоподателя е осъществил последното умишлено,тъй като е знаел,че
с товара, управляваното от съчленено ППС
надвишава максимално дапустимите височина и широчина и е“извънгабаритно“ ,за което се изисква
разрешение за специално ползване на пътищата“по см. на чл.18,ал.1 ЗП.
Съдът счита,че в случая не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид вида на охраняваните обществени
отношения, касаещи безопасността на
движението и нарушението на императивно
посочени забрани, обосновават висока степен на обществена опасност на
деянието.
При определяне размера на наказанието
обаче, наказващия орган не е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН, като не е
взел предвид материалното състояние на нарушителя ,който получава трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, съдът намали размера на глобата в
предвидения от закона минимум, който е достатъчно висок, за да се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: