№ 1154
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Катерина Рачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 4 от 05.02.2021г., постановено по гр.д. № 9731/20 г. на Софийски градски съд,
І-21 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ на А. Е. С. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неи- муществени вреди, ведно със законната лихва от 19.02.2019г. до оконча- телното
изплащане, като е отхвърлен искът до пълния претендиран размер от 50 000 лв
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част, а от ответника – в
уважената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.
Всяка страна оспорва жалбата на дру гата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде- бен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след- ното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ –
претендира се обезщетение за неимуществени вре- ди, причинени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъ- пление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила при
съда.
1
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е приел, че са налице пред- поставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на дър- жавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и
поддържала обвинение срещу ищеца за престъпление от общ характер, за което е оправдан с
вляз- ла в сила присъда. При обосноваване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди съдът е отчел продължителността на наказателно- то производство – 2
години и 5 месеца, начиная от 29.08.2016г. до влизане в сила на оправдателната присъда на
19.02.2019г., намерен в рамките на ра- зумните срокове; наложената и изтърпяна по
наказателното производство мярка за неотклонение „подписка“; задържането в рамките на 6
часа като първоначално взета мярка и процесуална принуда; негативното отражение на
повдигнатото обвинение върху емоционалната му сфера.
По делото категорично са установени елементите на фактическия съ- став на чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лице- то обвинение за умишлено престъпление,
за което е оправдано с влязла в сила присъда, което е предпоставка за ангажиране
отговорността на държа- вата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала
обвинението.
С оглед оплакванията в жалбите, спори се по присъдения от състава на СГС размера на
обезщетението за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера
на претенциите.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпле- ние и претърпени вреди. Размерът на
обезщетението се определя съобраз- но действително претърпените вреди от ищеца и болки
и страдания, пре- ценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от
ТР №3/2005 на ОСГК/.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятел- ства: тежест на
повдигнатото обвинение, което е за умишлено престъпле- ние по чл.129, ал. 2, предл.5, вр.
ал. 1 от НК за причинена средна телесна повреда на едно лице, изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода до 6 години“; установената продължителност на наказателното преследва- не – от
29.08.2016г., когато ищецът е привлечен като обвиняем, на който факт се позовава в
исковата молба и срещу който извод на приетия от съ- става на СГС начален момент няма
довод за необоснованост, до влизане в сила на оправдателната присъда на 19.02.2019г., или
общо 2 години и 5 ме- сеца; взетата мярка за неотклонение, която в случая е „подписка“.
От показанията на свидетелите Д. и Д., приятели на ище ца, се установява, около случая в
дискотеката се вдигнал голям шум, бил много притеснен, отразило се зле на психиката му;
докато бил в следст- вието, разбрал, че чака дете, а в последствие разбрал, че губи работа и е
следствен, което го възпрепятствало в намирането на работа; било му мно- го тежко, молил
ги за помощ да си намери работа, за да поеме нуждите на семейството си, помагали си
взаимно. Вторият свидетел, който е и колега на ищеца по време на инцидента, е убеден, че
изпълнявайки служебните си задължения по охрана на дискотеката, С. не е превишил
2
правомощията си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, представля- ващи техните
непосредствени възприятия и впечатления от случилото се с ищеца, доколкото не
противоречат на останалия събран доказателствен ма- териал и взаимно се допълват.
В подкрепа на твърдението, че случаят е бил медийно оповестен, с исковата молба са
представени извадки от електронни издания, в част от които се сочи името на ищеца като
охранителят, причинил увредата на по- страдалия. В същите обаче липсва информация за
предприетите от проку- ратурата действия спрямо ищеца. Следователно процесното
наказателно производство не е медийно оповестено. Освен това, видно от представе- ните
по делото присъди, ищецът е оправдан поради приемане от съда, че е нанесъл увредата, но
при условията на неизбежна отбрана, т.е. отразеното в статиите като извършител на
увредата отговаря на обективната истина.
Не се спори, че непосредствено след инцидента, ищецът е бил задър- жан от органите на
МРВ в рамките на 6 часа.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 28 години към момента на
образуване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко
престъпление от общ характер, за което се пре движда „лишаване от свобода до 6 години“;
вида и продължителността на наложената и изтърпяна от ищеца мярка за неотклонение –
„подписка“; продължителността от 2 години и 5 месец на цялото производство, което за
досъдебна и съдебна, развила се на две инстанции в софийски съдилища, фази, намира за
развило се в рамките на разумния срок; претърпените от ищеца тревоги, притеснения и
грижи във връзка с обвинението, най-вече по повод очакването на дете при положение, че
известно време е бил без работа, намира, че сумата от 4 000 лв. е справедливото в случая
обезще- тение за доказаните неимуществени вреди. При определяне на размера, на-
стоящият състав съобрази също и социално икономическите условия на жи вот в страната
ни към процесния период и обичайната практика на съда в подобни случаи.
За да намали присъденото обезщетение, въззивният състав съобрази, че наложената на
ищеца мярка за неотклонение е най-леката – подписка, като няма твърдения, съответно
данни да му е ограничила някакви права; още на първа съдебна инстанция е получил
оправдателна присъда; самото производство е продължило в разумен срок, като три месеца
след привли- чането му като обвиняем е изготвен обвинителният акт и предаден на съд;
няма никакви твърдения, съответно данни за влошено здравословно състоя ние вследствие
на процесното наказателно производство; видно от свиде- телските показания приятелите
му не само не са се отдръпнали от него, а са го и подкрепяли, включително и за по-бързото
намиране на работа.
За да не уважи жалбата на Прокуратурата на РБ в по-голям размер, настоящият въззивен
състав взе предвид, че няма данни срещу ищеца да са водени други наказателни
производства, както и младата му възраст, в която се реализира професионално и в личен
план.
3
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжал- ваното решение в частта
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отмени в частта, с която
искът е уважен за разликата над 4 000 лв. до 5 000 лв., като се постанови ново, с което да се
отхвърли в отменената част.
При този изход на делото за въззивното производство ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 5.00лв. – внесена в полза на САС д.т.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4 от 05.02.2021г., постановено по гр.д. № 9731/ 20г. на Софийски
градски съд, І-21 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ на А. Е. С. разликата над 4 000 лв. до 5000
лв., пред- ставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 19.02.2019г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Е. С. срещу Прокурату- рата на Република България иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследст- вие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление от общ характер, за сумата над 4 000 лв. до присъдения от първоинстанцион
нния съд размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2019г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Е. С. разноски за
въззивното производство в размер на 5.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед номесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4