№ 16553
гр. София, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110130852 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
158310/06.06.2023 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
ЕАД, вписано в ТР при АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и адрес на
управление: Столична община, район Младост, бул. „Ц* срещу И. Л. Х., ЕГН
**********, гр. София, ул. *, кв. *, с която се предявени обективно
кумулативно установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.104а ЗЕ, с който да бъде признато
за установено между страните, че И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София,
ул. *, кв. * дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, вписано в ТР при АП с ЕИК * със седалище в гр. София
1784 и адрес на управление: Столична община, район Младост, бул. „Ц*
сумата от 4 541.81 лева, представляваща задължения на ответника,
начислени по фактура № **********/19.09.2022 г., дължима по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 15.06.2022 г. до 14.09.2022
г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК (14.03.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за
установено между страните, че И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София, ул.
*, кв. * дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
1
ЕАД, вписано в ТР при АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и
адрес на управление: Столична община, район Младост, бул. „Ц* сумата
от 196.21, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
04.10.2022 г. до 28.02.2023 г., начислена върху сума от 4541.81 лева
съгласно фактура № **********/19.09.2022 г.
за които суми има издадена Заповед № 9089 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13882/2023 на СРС.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 14.09.2022 г.
служители от отдел „Нетехнически загуби" към „Електроразпределителни
мрежи Запад" ЕАД са извършили техническа проверка на средство за
търговско измерване с фабричен № *, обслужващо процесния обект на
ответника в гр. София, ул. „*. За извършване на проверката е уведомено МВР
на тел. 112.
Твърди, че вследствие на проверката е съставен Констативен протокол
(КП) № 1028238/14.09.2022 г. /прилагам/ в присъствието на М. А* К. -
независим свидетел, а ответникът - потребителят, ползващ обекта, е потърсен
от служителите на ЕРМ Запад непосредствено преди процесната проверка, за
да бъде поканен да присъства на нея. Същият не е открит на адреса, поради
което проверката е осъществена в присъствието на независимия свидетел -
представител на Федерация на потребителите. Свидетелят е присъствал през
цялото време на проверката и при изготвянето на КП.
Излага доводи, че проверката установила следното: „При извършване на
техническа проверка на обекта се установи, че е направено присъединение
преди средството за търговско измерване. Присъединението е направено с
проводник тип AUR 16тт 2. На фаза, като в единия си край е присъединен
посредством токова пробивка клема към едно от захранващите фазови жила
на подземния захранващ кабел за въздушна мрежа Н.Н. преминава подземно и
в другия си край захранва цяла ел. инсталацията на къщата. Установи се
промяна схемата на свързване и консумираната в момента на проверката ел.
енергия през това присъединение не се измерва от електромера, не се
заплаща."
Твърди, че на клиента е изпратено писмо с изх. №
NTZ179629/15.09.2022 г., с което същият е уведомен за извършената проверка
и му е изпратен съставения констативен протокол. Писмото е изпратено на
адреса на ответника, видно от приложената обратна разписка.
Сочи, че на база констативния протокол на „Електроразпределителни
мрежи Запад" ЕАД, доказващ по категоричен начин наличието на промяна в
схемата на свързване, на електромера, която води до пълно неизмерване на
потребяваната от абоната електроенергия в процесния обект, е извършено
преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от
15.06.2022 г. до 14.09.2022 г. Периодът, за който е начислена процесната сума,
е ясно и конкретно посочен в Приложението към фактура №
**********/19.09.2022 г.
2
Твърди, че СТИ с фабр. № *, обслужващо обекта на ответника към
датата на проверката, не е проверявано в периода 15.06.2022 г. - 14.09.2022 г.
В резултат на изготвената „Справка за преизчислени количества електрическа
енергия" е издадена процесната фактура **********/19.09.2022 г. В
Справката е посочено начисленото количество ел. енергия, като същото, както
и единичните цени, по които е формирана сумата по процесната фактура, са
посочени ясно в самата фактура.Твърди, че процесната фактура, на която
претендира вземанията е издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.
56 от ПИКЕЕ.
Сочи, че с писмо с изх. № **********/19.09.2022 г. е изпратил
уведомително писмо до потребителя за изготвената справка за
преизчислените количества ел. енергия, както и процесната фактура до адреса
на абоната.
Обобщава, че е начислил процесната фактура, поради неправомерно
въздействие на схемата на свързван – чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, издал фактура за
преизчислената сума, а ответникът не е платил.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва изцяло исковата претенция
по основание и размер. Въвежда правоизключващо възражение, че ответникът
има клиентски номер *, а сумата е начислена по клиентски номер
530002164856. Прави възражение за давност на вземането. Оспорва,
проверката да е осъществена съгласно закона. Оспорва истинността на
констативния протокол и фактурите. Моли да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели. Моли да и са даде подходящ срок за ангажиране на въпроси
към техническата експертиза, поради болничен. Моли за удължаване на срока
на ОИМ. Претендира разноски. В отговора е посочен, че съдебният адрес е ул.
О* – адв. М. Б..
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковете. Моли
да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата
молба. Моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки излага подробни и правни
съображения, че не следва да бъде осъждан. В о.с.з. твърди, че той не живее на
имота, някой друг ползва тока.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 11997/19.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
3
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.87-95 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска, в тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, е да установите следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е оператор на електропреносната мрежа.
2. ищецът е извършил проверка на СТИ – ответникът е бил уведомен,
запознат е с констативния протокол, с протокола от БИМ, ответникът е
уведомен за извършената корекция и е получил фактура
3. фактите по констатациите от проверката;
4. количеството доставена и неотчетена електрическа енергия до обекта
на ищеца, цената по която тя е остойностена, съответстват на закона
5. процесната сумата съответства на цени, определени от КЕВР съгласно
процесния обект, договор и ответник
6. Ответникът е собственик на процесния имот с процесния електромер
7. имотът на ищеца е присъединен към разпределителната му мрежа за
процесната дата и период;
8. дата на изпадане в забава
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
плащанията по претендираните суми. Ответникът следва да установи
правоизключващите от него обстоятелства, а именно, че ответникът има
клиентски номер *, а сумата е начислена по клиентски номер 530002164856,
т.е. сумата е следвало да бъде начислена въз основа на потребление на
енергия, а не за незаконно присъединяване.
По възражението за настъпила давност. Ответникът следва да
установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече
от пет години от датата на подаване на исковата молба, както и техния размер.
Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или спират давността.
С определение № 11997/19.03.2024 г. Съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства (л.87-95 от делото).:
1. ответникът е имал право да разпределя електрическа енергия за
4
процесния период и място
2. имотът се намира в гр. София, кв. Слатина, ул.514, № 39
3. отношенията между доставчиците и потребителите на
електроразпределителната мрежа се уреждат от общи условия, които са
одобрени от ДКЕВР /КЕВР/ и публикувани в един централен и едни
местен ежедневник, че в полза на ответника е издадена лицензия за
разпределение на електрическа енергия за процесния имот и за
процесния период.
Следователно, доказана е първата предпоставка за доказване на иска.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Видно от констативен протокол на 14.09.2022 г. е извършена проверка в
имот с клиентски номер *, аб. № *, номер на инсталация *, бизнес партньор
11696539 в гр. София, ул. 517, № 39, кв. Слатина, на средство за търговски
измерване (СТИ, електромер) с фабричен номер *. Проверката установила, че
„При извършване на техническа проверка на обекта се установи, че е
направено присъединение преди средството за търговско измерване.
Присъединението е направено с проводник тип AUR 16тт 2. На фаза, като в
единия си край е присъединен посредством токова пробивка клема към едно
от захранващите фазови жила на подземния захранващ кабел за въздушна
мрежа Н.Н. преминава подземно и в другия си край захранва цяла ел.
инсталацията на къщата. Установи се промяна схемата на свързване и
консумираната в момента на проверката ел. енергия през това
присъединение не се измерва от електромера, не се заплаща.“. Проверката е
извършена от служители на ищцовото дружество в присъствие на свидетеля
М. А* К.. Ответникът е отсъствал на проверката. Протоколът е подписан от
всички присъстващи и от свидетеля. (л.31-32 от делото).
По повод извършената проверка и съставения протокол, ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства.
По делото е разпитан свид. М. К.. Свидетелят установява датата и
мястото на извършената проверка. Установява, че при проверката са
констатирали допълнителен кабел от таблото до определена къща.
Установява, че кабелът от таблото е свързан преди електромера и подавал ток
към самата къща. Свидетелства, че за установяване на това коя къща захранва,
кой е собственикът, представители на ищците, заедно със свидетеля,
проследили кабела, който взима ток преди електромера. Установили
електромера като проследили кабела, който взима ток от захранващия
електромера кабел и установили фабричния номер на електромера. След това
звъннали на друг отдел на ищцовото дружество, за установят на този
електромер (фабричен номер) коя къща отговора и кой е собственика. Така от
проследяване на кабела, установили номера на електромера, а от там и коя
къща захранва и кой е собственикът. Съдът напълно кредитира показания като
пълни, обективни, последователни и логични. Припокриват се с останалите
доказателства и доказателствени средства по делото (л.220-221 от делото).
5
По делото е разпитан свид. *. Свидетелят установява, че на процесната
дата и място установили незаконно присъединяване към електропреносната
мрежа, който кабел бил прокопан под земята. Позвънили на телефон 112, при
което повикали служители, които да отстранят присъединяването. Установява,
че повод за проверката е че имало загуби от трафопоста, затова направили
проверка. Установява, че консумацията на нулевия проводник, който захранва
къщата, не отговаря на входящата фазова линия към електромера. По този
начин се установява, че се ползва неправомерно електроенергия. Установява,
че установили кой електромер на отчитал, след което установили неговия
номер и позвънили на техен служител, който направил справка за коя къща е
процесния електромер и кой е собственик на къщата. Свидетелят
потвърждава, че подписите са негови. Съдът напълно кредитира показания
като пълни, обективни, последователни и логични. Припокриват се с
останалите доказателства и доказателствени средства по делото (л.221 от
делото).
От изисканата информация от телефон 112 се установи, че за процесната
дата и час е имало сигнал от лице с фамИ. * за неправомерно ползване на
електрическа енергия в гр. София, кв. Сла*. При съпоставка на името с
имената посочени в констативния протокол се установи, че лицето подало
сигнала до 112 е Г* * – лице, което е извършило проверката (л.142 от
делото).
По делото е приобщен снимков материал, от който се установява кои
електромери са се намирали на таблото. Установи се номера на електромера *
(л.118 от делото). От показанията на уреда се отчита че фазовия кабел на
това СТИ не отчита показания, т.е. консумацията е 0.00 (л.121-122 от
делото). Това противоречи на житейската логика, тъй като за да бъде
консумацията нула главният предпазител (бушон) за къщата трябва да е
изключен, а в една къща има хладилник и фризер или камера, което означава,
че продуктите биха се били развалили. Затова е много рядка хипотезата,
когато няма да има ток в къща, която се обитава от лица. Освен това от л.124
от делото се вижда и самият допълнителен проводник, който изхожда от
процесния електромер. От снимките се установяват фабричните номера на
уредите. Допълнителен аргумент, че процесния електромер е на ответника е
фактът, че на самия електромер е записано негово име. Обичаят в практиката е
такъв, че на всеки електромер се пише номер на къща или апартамент, когато е
в блок, и името на титуляра или фамИ.та. Дори от снимките се установява и
мястото, което е прокопано за да се стигне до електромера до къщата. Всичко
това дори доказва субективния елемент на нарушителя (л. 105-156 от
делото).
Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за съставения
протокол, но същият не е получен от ответника, тъй като изпратеното писмо
не е потърсено при куриерския доставчик (л.34-35 от делото).
Въз основа на съставения констативен протокол ищцовото дружество е
6
извършило корекция на сметката на ответника, на основание чл.50, ал.2
ПИКЕЕ. Въз основа на тази корекция, ищецът е начислил суми по чл.56
ПИКЕЕ и издал фактура 3436369/19.09.2022 г. с клиентски номер *а обект,
находящ се в гр. София, кв. С*, къща (л.36-40 от делото).
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), което съдът кредитира като пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице. От него се установи, че причината, поради които не е
отчитала преминалата електроенергия е нерегламентирано присъединяване
преди електромера. При такова нерегламентирано присъединяване, токовия
контур се затваря преди СТИ и същото остава напълно изолиране и на
практика не отчита преминаващата електрическа енергия. Няма софтуерна
намеса върху СТЕ. Установи се, че към 13.09.2022 г. (един ден преди
проверката), липсвало индикация, че СТИ отчитало. На 14.09.2022 г. била
направена проверка. От справката, която заключението представя се установи,
че показанията преди проверката са били 2766 за дневна тарифа и 805 за
нощна. Тези показания са били валидни от 13.09.2022 г. до деня, предхождащ
проверката, а именно 14.09.2022 г. След проверката показанията на уреда са
5800 за СТИ и 2287 за нощна тарифа. При тези факти съдът направи
доказателствен извод, че датата на незаконно присъединяване е 15.06.2022 г.,
като същото е продължило до 14.09.2022 г. – деня на проверката. Това е така,
защото стойностите на показанията преди проверката драстично се отличават
от стойностите на показанията след проверката. Едва след проверката и
премахване на контура, стойностите са различни. Освен това, вещото лице
заключава, че електромерът не е отчитал в периода от 15.06.2022 г. до
14.09.2022 г. И вещото лице е достигнал до този извод, като е сравнил данните
от показанията на електромера преди проверката. Заключението установява,
че не може да се коментира дали уредът измерва точно или не, защото
причината за начисляване на сметката не е в уреда, а в липсата на протичане
на ток през него. При това положение е без предметно да се изследва дали
отчита правилно или не, защото ток през него не е преминавал, а начислената
електроенергия не е въз основа на показания на електромера. Експертизата
установява, че 3 години назад от 14.09.2022 г. не са извършвани проверка на
този електромер, като същият е проверявал на 07.09.2018 г., като не се
отчетени технически проблеми и промяна в схемата на свързване.
Експертизата установява, че изчисленията, които ищецът представя са
правилни, съобразно ПИКЕЕ, цената на тока за процесния период.
Заключението установява, че на клиентски номер * съществува договор за
използване на електроразпредителната мрежа на имота на ответника И. Л. Х.,
ЕГН **********, гр. С* (л-179-197 от делото).
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Приложими в случая са правилата на ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019 г.
/, тъй като корекцията е извършена на 17.02.2020 г. след влизането им в сила.
Същите са приети от КЕВР въз основа на законовата делегация на чл. 83, ал. 2
ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
7
ПИКЕЕ не изисква между страните да е налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, тъй като
електроразпределителното дружество не осъществява такава услуга.
Правоотношението възниква по силата на ПИКЕЕ с
електроразпределителното дружество, отговарящо за територията на която се
намира електроснабдения обект, което съгласно представена по делото
лицензия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004 г. е "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД или понастоящем "ЕРМ ЗАПАД" АД.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1 ПИКЕЕ.
Отговорността по ПИКЕЕ за корекция е безвиновна, обективна
отговорност, която е въведена чрез изрично предвидени текстове в
нормативен акт.
На първо място, съдът приема, че при така изложените факти съдът
приема, че проверката е законна. Изпълнена е в съответствие на чл.49
ПИКЕЕ. Налице са необходимият брой присъстващи, налице са независими
свидетели, както и позвъняване на телефонен номер 112. Освен това страните
но оспорват, че проверка не е извършвана, не спорят, че същата е незаконна,
поради опорочена процедура, както и че подписите на лицата не са техни. Ето
защо съдът установи, че проверката е извършена правилно и в съответствие
със закона.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – При промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. Съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 ПИКЕЕ се
фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на
съответния мрежови оператор.
Промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, каквато е
налице в случая, обуславя измерване на количеството електрическа енергия,
за което се дължи заплащане, по правилото на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. В
случая не е установено "неправомерно присъединяване" по смисъла на пар. 1,
8
т. 13 от ДР на ПИКЕЕ. Такова би било налице единствено при присъединяване
на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за
който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда
на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. В случая безспорно е, а и се установява от
материалите по делото, че обектът е бил присъединен към електропреносната
мрежа. Това е така, защото обектът е имал електромер. Наличието на
електромер доказва присъединяване към мрежата.
От всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства
– писмени, гласни се установи, че за имот находящ се в гр. София, кв. С* е
било налице промяна на схемата на свързвана, която води до недотичате
на електроенергия. Доказа се, че изчисленията на ищеца са правилно
направени в съответствие с ПИКЕЕ и със цени от КЕВР.
Доказани са предпоставки от 2 до 5 за уважаване на иска.
По делото не се установи, че ищецът е уведомил ответника по реда на
чл.56, ал.1 ПИКЕЕ за извършената корекция преди о.с.з. Но с оглед факта на
получаване на ИМ и приложенията към нея, съдът приема, че ответникът е
уведомен за преизчисляване с връчването на исковата молба по реда на чл.131
ГПК, съгласно правилото на чл.235, ал.3 ГПК, който съдът следва да съобрази.
Спорно остава дали ответникът е собственик на процесния имот и дали
е основателно правоизключващото възражение на ответника за абонатния
номер.
Съгласно приетото в Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021
г. на ВКС, в случаите на преизчислената на количеството електрическа
енергия ,измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ,
право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултата на
корекцията сума, има операторът на електроразпредетилената мрежа, а не
крайният снабдител (доставчик) на електрическа енергия.
Ищцовото дружество има лиценз за разпределение на електрическа
енергия, поради което представлява оператор на електропреносна мрежа.
Задължение за заплащане на услугите по разпределение имат крайните
потребители, на основание чл.104а ЗЕ. При това положение корекцията на
сметката по ПИКЕЕ се начислява към оператора на електроразпределителната
мрежа, а не към лицето, което има лиценз за продажба (доставчик) на
електрическа енергия. Ето защо ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа,
който факта не се оспорва от страните. Същият има прави да начисли сума по
ПИКЕЕ.
Доставчикът на електроенергия „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД
има право да начислява енергия, въз основа на измерена и консумирана
електроенергия, на основание чл.98а ЗЕ.
Така разликата между доставчик (търговец) на електроенергия и
оператор на електроразпределителната мрежа са дадени в даденото решение
по отправеното преюдицилно запитване, за което е образувано дело С-310/24
9
и има решение от 05.06.2025 г..
Така ищецът има право да начисли процесните суми и да ги претендира.
Ето защо е легитимиран по материалното право.
Спорен е въпросът дали ответникът е потребител на енергийни услуги.
Съгласно приетото в Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021
г. на ВКС, крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по
смисъла на т.41б ДР към ЗЕ.
Съгласно т.41б ДР към ЗЕ, Потребител на енергийни услуги е: а) краен
клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ.
Както от свидетелските показания, така и от констативния протокол,
така и от СТЕ, се установи, че представители на ищцовото дружество
проследили допълнителния кабел от кой електромер „черпи“ ток и
установили неговия номер. По номера на електромера, след справка в база
данни на ищцовото дружество, ищецът установил, че електромерът е на името
на ответника. Следователно, ответникът е потребител на електрическа
енергия, защото има електромер на негово има. Същото не се оспорва от
ответника, защото в ОИМ същият признава неизгоден за себе си факт, а
именно, че досега е заплащал суми за електроенергия към „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД и по друг клиентски номер. Следователно ответникът
признава, че е потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ. С
представените от него доказателства ответникът признава и мястото на
доставка на електрическа енергия и че имотът е присъединен към мрежата. От
представената от него фактура се установи, че точката му за достъп е
32Z103000233021Y, Абонатен № * (Л.83 от делото). Същият съвпада с
номера, посочен констативния протокол, който е съставен въз основа на
номера на фабричния номер и установената връзка в базата данни на ищеца с
имената на клиента. Следователно по установения фабричен номер, ищецът
доказва кой е потребител на енергия чрез точка за достъп и абонатен номер.
Същият съвпада с абонатен номер, който ответникът признава и не оспорва.
Така ответникът не оспорва абонатния си номер и точката за достъп. На
същия клиентски номер е налице електромер с фабричен номер, който е
констатиран при проверката. Ето защо по делото се доказа, че имотът на
ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа и същият е
потребител. Доказана е шестата и седмата предпоставка за доказване на
иска.
Неотносимо е възражението на ответника за различни клиентски
номера. В процесния случай се разглеждат суми, възникнали по реда на
ПИКЕЕ, поради което ищец е операторът на електроразпределителната
мрежа. Следователно ответникът при това лице има друг клиентски номер
10
530002164856, който не съвпада с клиентския номер на доставчика на
електрическа енергия „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД *. Затова двата
клиентски номера са различават. Просто ищецът е използвал данните по
абонатен номер и точка за достъп на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД *,
за да идентифицира лицето по чл.102а ЗЕ вр. ПИКЕЕ и да издаде фактура. Но
за счетоводни цели, клиентския номер при оператора е различен от този при
доставчика на енергия. Ето защо възражението не е относимо.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се доказа
присъединяването. Доказа се както от свидетелските показания, така и от
представените писмени доказателства и доказателствени средства. При
съпоставка на абонатен номер, място на обект, издадени фактури, преди и
след проверката, се установи идентификацията. Същата се потвърждава и от
свидетелските показания.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът за главница е основателен.
По давността
Предвид основателността на предявения иск, съдът следва да разгледа
наведеното възражение за давност.
Формирана е противоречива съдебна практика относно погасителната
давност за вземания, възникнали при изчисление на електрическа енергия по
ПИКЕЕ. В един от съставите на трето гражданско отделение на ВКС се
поддържа становището, че тези вземания се погасяват с кратката тригодишна
давност, като периодични по смисъла на чл. 111, б. в) ЗЗД, както и
задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС – Така Решение № 60215 от 9.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 99 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2615/2021 г., III г. о., ГК.
В четвърто гражданско отделение на ВКС е формирана практика в
обратен смисъл, а именно, че вземанията по ПИКЕЕ се погасяват с общата
петгодишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, тъй като не са периодични по своя
характер. Така Решение № 232 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3799/2022
г., IV г. о., Решение № 232 от 18.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3799/2022 г. и
Определение № 735 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2023 г., IV г. о.,
ГК.
За противоречивия въпрос е образувано ТР № 1/2025 г. на ОСГК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав възприема като правилно второто
становище. Процесното парично задължение е за заплащане на електрическа
енергия изчислена на база за определен период три месеца преди извършване
на проверката. Това парично задължение обаче не е за периодични плащания –
за установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани
количества електроенергия, а е резултат на изрично, нормативно установена
корекционна процедура –изчисляване на количеството електрическа енергия,
11
което е не е било измерено от СТИ. В тези случаи отчитането не е редовно и
периодично такова, а преизчисляването, начисляването и фактурирането на
количеството потребена електрическа енергия е резултат от извършени
проверка, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване. Поради това и задължението на потребителя е за еднократно
заплащане на стойността на цялото нормативно начислено количество
електрическа енергия, а не е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в", предл. 3 от ЗЗД, респ. – това еднократно плащане не попада в приложното
поле на ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не се
променя от обстоятелството, че съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ това парично
задължение се фактурира по действащата за периода на изчисляването
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор. Прилагането на тази по-благоприятна за потребителя прогнозна
пазарна цена за покрИ.е на технологичните разходи, респ. – нейното
изменение в течение на нормативно установения период на корекцията, налага
при фактурирането изчисленото количество да се разбие на подпериоди/в
случая три месеца/, които се отразяват във фактурата, но това се извършва
именно и единствено с оглед определяне размера на паричното задължение,
без да променя характера на същото на еднократно платимо и съответно –
дължимо и изискуемо в целия му размер. Освен това, отговорността е особен
вид обективна, деликтна с оглед промяна схема на свързване. А давността за
всеки вид деликт е пет години.
Датата на изискуемостта е посочена във фактурата краен срок за
плащане, който ползва потребителя, в случая – 03.10.2022 г. Считано от тази
дата, приложимата в случая обща 5-годишна погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД изтича на 04.10.2027 г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
14.03.2023 г. Преди изтичане на давността. Ето защо давността не е изтекъл. А
към 14.03.2023 г. давностният срок е спрял да тече съгласно чл. 115, б. "ж" от
ЗЗД.
По иска за мораторна лихва
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга на падежа.
Отношенията между страните се определят по правилата на ОУ, при
договор при известни и публични ОУ, на основание чл.104а ЗЕ. Нито в чл.104а
и сл. ЗЕ, нито в представените от ищеца ОУ страните са се договорили за
краен срок за заплащане на сума, начислена въз основа на ПИКЕЕ.
Следователно важат общите правилата на чл.84 ЗЗД, а именно от датата на
поканата, на основание чл.84, т. 2 ЗЗД.
По делото не се установи ищецът да е уведомил длъжника за процесната
фактура, преди датата на подаване на ИМ, респективно връчване на ИМ по
12
реда на чл.131 ГПК. При това положение ответникът не е изпаднал в забава и
не дължи лихва. Ето защо акцесорният иск за лихва следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Доколкото искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен, то е безпредметно за се
разглежда възражението по чл.110-111 ЗЗД.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Предявени са искове в общ размер на 4 738.02 лева. Уважена е сумата в
размер на 4 541.81 лева. Отхвърлени са за сумата от 196.21 лева.
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По заповедното производство
Ищецът претендира 94.76 лева държавна такса (л.9 от делото) и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Общата сума, която следва да се
признае на ищеца е 144.76 лева.
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер
на 138.76 лева (144.76 х 4541.81/4738.02).
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство и
такива не следва да му се присъждат.
По исковото производство
По исковото ищецът претендира: 136.91 лева държавна такса (л.59 от
делото); 1000.00 лева депозит за експертиза (л.104 от делото); 50.00 лева
депозит за свидетел (л.105 лева); юрисконсултско възнаграждение. Съдът
приема, че делото е със средна фактическа и правна сложност, поради което
възнаграждението по чл.78, ал.8 ГПК следва да се определи малко под
средния размер. Съгласно чл.25 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение е от
100 до 360 лева. Средният размер е 230.00 лева. С оглед изложеното в
настоящия абзац, същото следва да се определи към 200.00 лева. Общият брой
разноски, които следва да се определи на ищеца е в размер на 1386.91.
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер
на 1329.47 лева (1386.91 х 4541.81/4738.02). Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1329.47 лева, представляваща разноски
по настоящото дело.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, вписано в ТР при
АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: Столична
община, район Младост, бул. „Ц* срещу И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София,
ул. *, кв. * установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, че И. Л. Х., ЕГН ********** дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК * сумата от
4 541.81 лева, представляваща задължения на ответника, начислени по
фактура № **********/19.09.2022 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр.
чл.104а ЗЕ и чл.50, ал.2 вр. чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 15.06.2022 г. до
14.09.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК (14.03.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, за
която сума има издадена Заповед № 9089 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13882/2023 на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан, предявения от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, вписано в ТР при
АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: Столична
община, район Младост, бул. „Ц* срещу И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София,
ул. *, кв. * установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, че И. Л. Х., ЕГН ********** дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК * сумата в
размер на 196.21 лева, представляваща лихва за периода от 04.10.2022 г. до
28.02.2023 г., начислена върху сума от 4541.81 лева съгласно фактура №
**********/19.09.2022 г., за която сума има издадена Заповед № 9089 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2023 г. по ч. гр. д.
№ 13882/2023 на СРС.
ОСЪЖДА И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София, ул. *, кв. * да заплати
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, вписано в ТР
при АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление:
Столична община, район Младост, бул. „Ц* сумата в размер на 138.76 лева
(сто тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 13882/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Л. Х., ЕГН **********, гр. София, ул. *, кв. * да заплати
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, вписано в ТР
при АП с ЕИК * със седалище в гр. София 1784 и адрес на управление:
Столична община, район Младост, бул. „Ц* сумата в размер на 1329.47 лева
(хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 30852/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
14
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15