РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Русе, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 12 юли, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА СПАС СПАСОВ |
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 172 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от глава
XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Р.А.Я. ***, чрез пълномощника адвокат С.М.,
против Решение № 226 от 04.04.2023 г., постановено по АНД № 2395/2022 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 22-0453-000385 от 06.12.2022 г., издадено от Началника на РУП – Сливо поле
при ОД на МВР – Русе. С потвърденото НП на Р.А.Я. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3 във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответната страна в производството, чрез
подадено писмено възражение на касационната жалба вх. № 14895 от 18.05.2023 г.
по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Моли съда да остави
в сила решението на въззивната инстанция и претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди, обжалваното пред
него наказателно постановление, въззивният съд е приел за безспорно установено
по делото, че на 12.10.2022 г. в с.
Кошарна, община Сливо поле, област Русе, жалбоподателят управлявал МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Поради неизпълнение на задължението за
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС,
регистрацията му била прекратена служебно на 04.11.2016 г., с което деяние
касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.175, ал. 3 вр. чл. 140 от ЗДвП. Въззивният съд е обсъдил и не е приел
доводите на водача, че е управлявал автомобила при крайна необходимост.
Въпреки, че районният съд е събрал по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи по категоричен
начин правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция намира, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в
противоречие на материалния закон.
В настоящия случай, от събраните по
въззивното дело доказателства, безспорно се установява, че на 12.10.2022 г.
касационният жалбоподател е управлявал товарен автомобил ГАЗ 53А, с рег. № *******.
Същият е с прекратена служебно регистрация от 04.11.2016 г. на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. С това деяние касаторът е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. чл. 140 от ЗДвП.
От приложената Справка на АИС „КАТ –
Регистрация на ППС и собствениците им“ /л. 16/ се установява, че собственик на
товарен автомобил ГАЗ 53А, с рег. № Р 1477 РС е Мирослав Тодоров Георгиев.
По отношение на субективната
съставомерност на деянието по делото няма приложени доказателства, които
безспорно да установяват, че прекратяването на регистрацията на автомобила е
било съобщено на собственика на МПС, което е задължение на администрацията,
съгласно чл.143, ал. 10 от ЗДвП. В случая не е налице надлежен юридически факт
за узнаване на служебната дерегистрация на МПС. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно
превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради
което липсва субективната
страна на нарушението. Ако собственикът не
е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да
съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.
При така изложеното, касационният съд
намира, че в настоящия случай деянието по чл.175, ал. 3 от ЗДвП се явява
несъставомерно и съобразно постановеното с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС
от НК на ВКС по т.д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС и мотивите към него
и на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, водачът на МПС не следва да бъде наказан.
Изложеното налага извода за незаконосъобразност
на решението на Районен съд – Русе, поради противоречието му с материалния
закон. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и на основание
чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН да бъде постановено друго по
същество, с което да бъде отменено оспорваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 АПК, на ответника по
касационната жалба – Началникът на РУП -
Сливо поле към ОД на МВР – Русе, не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд
- Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 226 от 04.04.2023 г., постановено по АНД № 2395/2022 г. по описа
на Районен съд – Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0453-000385 от 06.12.2022 г., издадено от Началника на РУП – Сливо
поле при ОД на МВР – Русе, с което на
Р.А.Я., за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
както и на основание чл. 175, ал. 3 от същия закон, са наложени кумулативно
административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.