РЕШЕНИЕ
№ 2834
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208255 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
В. С., , ЛНЧ **********, гражданин на Индия, със съдебен адрес: град
София, адв.С.Д.) обжалва наказателно постановление (НП) №
13/13.04.2001г., издадено от Д Л - Началник Група”Миграция” при ОДМВР-
София, с което е наложена: глоба от 500 лева - за арушение по чл.34 от
Закона за чужденците в Република България.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но в писмено
становище поддържа жалбата, като развива подробни съображения за
подадено в законоустановения срок, с оглед удължаването на извънредната
епидемична обстановка, заявление за продължаване на пребиваването му в
страната.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за недоказаност и
неоснователност на жалбата, поради което счита, че следва да се отхвърли.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
1
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество и основателна.
На 23.02.2021г. В. С., гражданин на Индия, който имал право на
продължително пребиваване на чужденец в Република България до
08.12.2021г.подал отново зоявление за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденец в Република България, но
полицейските служители в сградата на ОДМВР София забелязали, че лицето
е останало в страната, след изтичане на разрешения срок за пребиваване – до
13.02.2021г.Мл.ПИ в Група”Миграция”-Валентин Божинков съставил АУАН
за констатираното от него нарушение, въз основа на който било издадено
обжалваното НП.
Въпреки, че в АУАН е посочено като иззето разрешение за пребиваване
№ *********, валидно до 08.12.2020г., същото не е представено по делото от
АНО и не се съдържа в административнонаказателната преписка.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.34 от Закона за чужденците в Република България, всеки
чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване, а съгласно чл.48, ал.1, т.3 от същия закон - наказва се с глоба от
500 до 5000 лева чужденец, който е останал в страната, след изтичане на
срока за пребиваване.В конкретния случай е посочено, че жалбоподателят е
останал в страната, след изтичане на разрешения срок за пребиваване, от
което следва, че нарушението е извършено след изтичане на този срок.Нито в
АУАН, нито в НП е посочена конкретната дата на извършване на
нарушението, а само на установяването му.Не са посочени пряко относимите
към съставомерността обстоятелства, обуславящи този срок- кога В. С. е
дошъл в Република България, колко време е имал право да пребивава в
2
страната, на какво основание.
Съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, в акта следва да бъдат посочени
датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба
ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното
постановление –чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В акт за установяване на административно нарушение № 13 от
24.02.2021г.., както и в наказателно постановление (НП) № 13/13.04.2021г. е
записано, че нарушението е установено на 23.02.2021г., но липсват данни за
извода относно датата, на която същото е извършено.Изписването на
разрешения срок за пребиваване в АУАН и НП, а именно, че жалбоподателят
не е съобразил срока на пребиваване, който е до 13.02.2021г., не е основание
да се приеме, че е посочена датата на извършване на нарушението.
Липсата на прецизност относно датата на извършване на
нарушението в АУАН създава неясноти за жалбоподателя - още в началото на
административнонаказателното производство да узнае какво е приетото от
административно наказващия орган за доказано нарушение и кога то е
извършено. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя,
който има право да разбере какво точно нарушение му се вменява, че е
извършил и срещу какво следва да се защити.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява само по себе си
съществено процесуално нарушение.
Ето защо в случая се обосновава изводът, че обжалваното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На следващо място е необходимо да се съобрази обстоятелството, че с
Решение № 72 на МС от 26.01.2021г.е постановено, че се удължава срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна
3
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана
с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1
февруари 2021 г. до 30 април 2021 г.т.е. пребиваването на В. С. е било
разрешено до 13.02.2021г.,, но тази дата е в периода на обявената извънредна
епидемична обстановка в Бългщария.Съгласно чл.24, ал.13 от Закона за
чужденците в Република България „Чужденец с разрешено продължително
пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по
време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след
отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за
продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на
извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато
чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване”.
Ето защо в случая жалбоподяелят не е извършил вмененото му във вина
нарушение, тъй като срокът за рпебиваване е изтекъл по време на обявено
извънредно положение и възраженията на защитника на жалбоподателя в
този смисъл, развити в писмено становище се явяват основателни.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че постановеното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото липсват представени данни относно сторени от
жалбоподателя разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 13/13.04.2001г.издадено
от В Д Л-Началник Група”Миграция” при ОДМВР-София, с което на В. С., ,
ЛНЧ **********, гражданин на Индия, със съдебен адрес: град София,
(адв.С.Д.) е наложена: глоба от 500 лева - за нарушение по чл.34 от Закона за
чужденците в Република България
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5