№ 578
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110207943 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Д.П.Е.К.“ ЕАД, представлявано от И.З.Д - изпълнителен директор, е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №Р-10-335/12.05.2021г. на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени задължителни изисквания
за съдържание, съответно по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. Сочи, че неправилно е направен извод от разпоредбата на ЗППЦК, че
задължението на емитента за представяне на 6-месечните консолидирани отчети пред
КФН и пред обществеността са две различни задължения, а не едно при
кумулативност, поради което с две отделни НП за едно и също нарушение са наложени
две отделни наказания, което нарушавало принципите на правото. Отделно от това,
наложеното наказание било явно несправедливо и несъобразено с целта на закона. В
случай, че съдът не се съгласи с тези доводи, моли случая да бъде квалифициран като
маловажен, при наличие на предпоставките за това.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез В. - служител с юридическо образование оспорва
жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки, в които намира, че категорично от събраните по делото
1
доказателства се установило, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
наказан. В административнонаказателното производство, при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно е определено наказанието, а случая не можел да се квалифицира като
маловажен, тъй като отчета е представен на 21.10.2020г., т.е. със закъснение от 21
дени, което не можело да обоснове по-ниска степен на обществена опасност, предвид
на засегнатите обществени отношение, свързани с информираност при вземане на
инвестиционните решения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „Д.П.Е.К.“ ЕАД е наложена имуществена санкция, в
размер на 5000лв., за това, че при извършена проверка е установено, че в качеството си
на емитент по смисъла на ЗППЦК и регистрирано дружество в регистъра на КФН по
чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН не е представило на КФН 6-месечен консолидиран финансов
отчет за дейността си за първите шест месеца на 2020г. в срок - до 30.09.2020г., а е
представил отчета на 21.10.2020г. по електронен път - нарушение на чл.100о, ал.2, вр.
ал.5, вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, пр.1, вр. ал.4 от ЗППЦК, вр. с §45, т.1 от
ПЗРЗМДВИП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт №Р-06-
855/19.11.2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната приписка по издаване на
обжалваното НП и представени в съдебно заседание от въззиваемата страна писмени
доказателства.
Разпитана по делото е свид. Д. ИВ. АНГ. - актосъставител, според която при
извършена проверка в системата на КФН установила, че дружеството като емитент и
регистрирано в регистър на КФН публично дружество не е представило 6-месечен
консолидиран финансов отчет за първото шестмесечие на 2020г. в срок до 30.09.2020г.,
който е удължен от вписания в закона - до 60 дни след изтичане на шестмесечието,
предвид пандемичната обстановка. За нарушението бил съставен АУАН в присъствие
на упълномощено лице и бил предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП не откри
нередовности. Актът има предписано от ЗАНН съдържание по чл.42, в това число по
2
т.4 и т.5, тъй като подробно и ясно е направено описание на нарушението,
обстоятелствата на неговото извършване, както е посочена и нарушената разпоредба.
Актът е съставен и предявен по правилата, съответно на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на
чл.43, ал.1 ат ЗАНН, от оправомощено със заповед длъжностно лице.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число на т.5 и т.6. Горе вече бяха
изложени аргументи и не е нужно да се повтарят, защото съдържанието на НП е
идентично с това на АУАН. Издаденото НП е от компетентен орган.
Категорично от разпита на свидетеля, писмените доказателства и изложеното в
жалбата се установи, че 6-месечния консолидиран отчет за първите шест месеца на
2020г. не е представен в срок до 30.09.2020г., а на 21.10.2020г.
Съдът не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че задълженията по
чл.100т, ал.1, изр.1 от ЗППЦК - да разкрива публично регулираната информация по
чл.100о, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4 от същия закон, чрез предоставянето й на КФН и на
обществеността са едно и задължение. Самото смислово и логическо тълкуване на
визираните разпоредби, води на единствен правилен извод, че представянето на
изискуемата информация на горепосочените места е установено от законодателя като
самостоятелни задължения, изпълнението на едно от които, не изключва изпълнението
на другото, както и не възпрепятства прилагането на предвидената при неизпълнение
на едно от задълженията административнонаказателна отговорност за другото. Затова
и законодателят е определил адресатите на задължението да представят изискуемата
информация на две различни места, отчитайки значимостта и необходимостта от
своевременното й свеждане, съответно в КФН за упражняване на законоустановените й
надзорни функции и до обществеността, за вземане на информирани инвестиционни
решения.
Настоящият съдебен състав не споделя мнението на жалбоподателя, че с
процесното НП и с НП № Р-10-334/12.05.2021 г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е нарушен принципа
non bis in idem или не два пъти за едно и също нещо, т.е. че дружеството -
жалбоподател е наказано два пъти за едно и също нарушение. Това е така, защото
между фактологията на тези две наказателни постановления има разлика, която
показва, че е налице разлика и в нарушенията, за които са издадени, като става въпрос
за две различни нарушение, както съда горе обоснова. С процесното НП дружеството е
наказано за непредставяне на регулирана информация на КФН, а с другото НП - за
непредставяне на същата информация пред обществеността.
При тези съображения правилно е квалифицирано деянието като
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан.
По отношение на наложеното наказание, съдът не може да се съгласи, че е
3
несъразмерно тежко, с оглед на вида на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване. На първо място, трябва да се каже, че в случая е ангажирана
отговорността на юридическо лице, поради което не следва да обсъжда субективната
страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна. На следващо място, наложената
имуществената санкция от 5000 лева е в предвидения минимум по санкционната норма
на чл.221а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗППЦК, при отчитане на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН.
В конкретния казус не са налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл.28 ЗАНН, тъй като при определяне на маловажността на административното
нарушение следва да се вземе предвид обществените отношения, които се засягат. В
случая обект на нарушението са обществените отношения във финансовата сфера и
инвестициите, характеризиращи се с динамика и висока степен на риск за
инвеститорите, като съдържащата се информация в консолидираните бюджети на
емитента е необходима, както на надзорния орган - КФН за установяване
действителното финансово състояние на дружеството, чиито ценни книжа се търгуват
на регулирания пазар, както и на инвеститорите за вземане на информирани решения.
В тази връзка, макар нарушението да е формално, т. е. да не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат, с осъществяването му се поставят в опасност
обществените отношения, който са негов обект и с оглед тяхната значимост този вид
формални нарушения не могат да бъдат определяни като маловажен случай.
За пълнота трябва да се каже, че изложените от жалбоподателя съображения за
маловажност, са отчетени от наказващия орган при определяне на имуществената
санкция именно в минимален размер, но съдът вече обоснова причината да не доведат
до по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
При изложените съображения обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева - минималното на осн. чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като се съобрази от съда липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключилото производство в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия от процесуалния представител, който макар и не
на длъжност юрисконсулт е служител на КФН с юридическо образование, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-335/12.05.2021г. на
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Д.П.Е.К.“ ЕАД с ЕИК *** да заплати в полза на
въззваемата страна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5