№ 19355
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110113300 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
304088/27.10.2023 г. /съобразно дадени от СГС указания/ от Р. И. З. против Д. К. З., с
която се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
считано от 01.04.2023 г. ищецът не дължи на ответника месечен наем в размер на
300,00 лева за ползване на съсобствения им недвижим имот – [************],
определен със съдебно решение по гр.д № 13689/2020 г. по описа на СРС, 92-ри състав,
поради преустановяване на ползването му.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като по
силата на влязло в сила решение за развод, постановено по гр.д.№ 13689/2020 г. по
описа на СРС, ползването на семейното жилище, находящо с в [************],
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.176.1.21,
било предоставено на него, като бил осъден да заплаща месечен наем на ответницата в
размер на 300,00 лева. Сочи, че след прекратяване на сключения граждански брак,
процесния недвижим имот е съсобствен между него и ответницата. Поддържа, че към
датата на подаване на исковата молба в съда, нуждата да ползва процесното жилище е
отпаднала. Сочи, че е закупел друг имот, в който се е преместил да живее. На
01.03.2023 г. получил адресирано до него съобщение, но без данни за подател, с което
бил уведомен, че следва да заплаща месечен наем за процесния недвижим имот в
размер на 800,00 лева. В отговор на предходното, ищецът твърди, че изпратил покана
1
за ответницата, с която я информирал, че считано от 01.04.2023 г. преустановява
ползването на жилището и я кани да й предаде ключовете от имота. Твърди още, че
ответницата отказала да получи гореописаната покана, поради което ищецът е в
обективна невъзможност да я уведоми, че преустановява ползването на имота. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от отправеното към съда искане, като счита, че са налице обстоятелства,
обуславящи исканата промяна, а именно – преместването му да живее в друго жилище.
Моли за уважаване на иска.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва иска и
изложените в исковата молба обстоятелства с твърдения, че те не отговарят на
истината. Сочи, че жилището се ползва от ответника по силата на посоченото в
исковата молба съдебно решение. Поддържа, че определения с решението наем не е
съобразен с настоящата пазарна обстановка, поради което се опитала да му връчи
покана да заплаща реален наем за ползваната от него, нейна ½ ид.ч. от процесното
жилище. Ответницата излага, че няма интерес да ползва бившето семейно жилище,
поради което и оспорва твърденията, че до нея е отправяна показана от ищеца, че може
да го ползва. Сочи още, че въпреки изложените в исковата молба твърдения, ищецът
продължава да ползва процесното жилище и не го е напуснал.
Първоначално с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е
приел, че е сезиран с искане с правно основание чл.56, ал.6 СК, но в мотивите на
определение от 18.08.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 9003/2023 г. по описа на СГС,
състав на въззивния съд е посочил, че от изложените факти се обосновава правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като разпоредбата на
чл.56 СК не предвижда възможност прекратяване на ползването да става със съдебно
решение.
С оглед предходното и на основание чл.129, ал.4 ГПК съдът е указал на ищеца да
уточни исковата молба, което е сторено с молба от 27.10.2023 г.
С молба от 15.11.2023 г. ответникът признава иска, съобразно направеното
уточнение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложеното по делото решение от 02.11.2020
г. по гр.д.№ 13689/2020 г. по описа на СРС, III ГО се установява, че сключения между
страните граждански брак е прекратен, като съпруга – настоящ ищец е осъден да
заплаща на съпругата – настоящ ответник, месечен наем в размер на 300,00 лева за
ползването на семейното жилище, представляваща апартамент № Т10 (апартамент №
21), находящ се в гр.София, в жилищна сграда на ул.»Странджа» № 92-96, на IV
жилищен етаж, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, на
2
основание чл.57, ал.2, изр.1, вр.ал.1, изр.1, вр.чл.56, ал.5 СК.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 09.12.2020 г. е, че въз
основа на горепосоченото решение, настоящият ищец е осъден да заплаща на
ответника месечен наем в размер на 300,00 лева. Видно още от приложената по делото
покана за доброволно изпълнение е, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
било образувано изп.д.№ 20228600400399 по описа на ЧСИ [************], с район на
действие СГС, с взискател – ответника по настоящото производство и длъжник –
настоящия ищец.
Видно от приложените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес
на ищеца е, че считано от 23.05.2023 г. същият е с регистриран адрес, различен от този
на процесния недвижим имот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
[************]. В показанията си свидетеля разказва, че живее в съседство на
процесния недвижим имот. Сочи, че ищецът не живее в имота от 25.03.2023 г., която
дата помни, тъй като е рождения ден на дъщеря му. Същият този ден ищецът лично
споделил, че се изнася, а месец преди това започнал да изнася и багаж. От тогава никой
не посещава апартамента.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже, че
вземането му е възникнало и съществува в претендираните от него размери.
Както бе посочено и по-горе, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че с решение по гр.д.№ 13689/2020 г. по описа на СРС,
ползването на семейното жилище, находящо се [************], е предоставено за
ползване от ищеца срещу заплащане на месечен наем в размер на 300,00 лева.
Не е спорно също и от приложената по делото покана за доброволно изпълнение
се установява, че срещу ищеца в производството е образувано и се води изпълнително
производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила съдебно
решение в частта относно присъдения месечен наем.
Произнасянето на съда по искането за изменение на ползването на семейното
жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения, като същият обвързва страните и изменението на постановеното
ползване може да се допусне при съществено изменение на обстоятелствата, в какъвто
смисъл са указанията в т.6 и т.7 от т.V от ППВС № 12/71 г. и с оглед изричната
възможност, уредена с чл.56, ал.6 СК.
В конкретния случай, с оглед мотивите на въззивната съдебна инстанция по
повод въззивния контрол на определение за допускане на обезпечение, състав на съда е
приел, че в случай искане по чл.56, ал.6 СК е недопустимо, тъй като се иска не
3
изменение на съдебното решение, а прекратяване на предоставеното ползване.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени доказателства –
удостоверение за регистриран постоянен и настоящ адрес на ищеца, както и от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.[************],
безспорно се установява, че от края на м.март 2023 г. ищецът е напуснал съсобственото
с ответника жилище и е отишъл да живее на друго място. Видно от депозираната на
15.11.2023 г. молба от ответника е, че това обстоятелство не се оспорва.
С оглед предходното, съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата,
въз основа на които ищецът в настоящото производство е бил осъден да заплаща на
ответника месечен наем в размер на 300,00 лева - за ползване на семейното им
жилище, поради което считано от посочената в уточнителна молба от 25.10.2023 г.
ищеца дата – 01.04.2023 г., същият не ползва жилището, поради което и не дължи
определения месечен наем.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от обективираното
от ищеца в становище от 25.09.2023 г. е, че претендира единствено разноски в размер
на платената по производството държавна такса. Съдът намира за неоснователно
становището на ответника, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй
като не е дала повод за завеждане на делото и е признала иска. В случая не са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като от обективираното в писмения отговор
становище категорично не се обуславя извод, че с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото. Напротив – ответникът твърди, че е направен опит да
бъде връчена покана на ищеца за заплащане на реален наем за ползването на
притежаваната от ответника ½ ид.ч. от имота, като се поддържа също, че ищецът
продължава да ползва семейното жилище, независимо от твърденията му че го е
напуснал. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
разноски по производството за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение
на Д. К. З., ЕГН **********, че считано от 01.04.2023 г. Р. И. З., ЕГН ********** не
дължи на ответника месечен наем в размер на 300,00 лева за ползване на съсобствения
им недвижим имот – [************], определен със съдебно решение по гр.д №
13689/2020 г. по описа на СРС, 92-ри състав, поради преустановяване на ползването
му.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. К. З., ЕГН ********** да заплати на
Р. И. З., ЕГН ********** сумата от 80,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5