№ 15733
гр. С, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110118515 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове:
от И. С. Б. срещу „ККМ” ЕАД с ЕИК ****** -с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит
тип „За теб“ № ********* от 31.10.2023 г., сключен между И. С. Б. и „ККМ” ЕАД;
от И. С. Б. срещу „КГ“ ЕООД с ЕИК ****** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от
31.03.2023 г., сключен между И. С. Б. и „КГ“ ЕООД
С исковата молба ищцата твърди, че между нея и „ККМ“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит тип „За теб“ № ********* от 31.10.2023 г., по силата на който й е
предоставен кредит в размер на 500 лева при лихвен процент 36 %, ГПР 42,63 %, срок за
погасяване 6 месеца и обща сума за връщане 553,80 лева. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора за кредит, следвало в петдневен срок от сключване на договора да осигури
обезпечение - поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. или от одобрено
от кредитодател дружество – поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция, от
одобрена от ККМ ЕАД банка.
Посочва, че с втория ответник КГ“ ЕООД е сключила договор за предоставяне на
поръчителство по който е предвидено да заплати възнаграждение в размер на 334,20 лева,
платимо на 6 вноски.
Посочва, че към момента на подаване на исковата молба е заплатила сума в размер на
500 лева.
Поддържа, че предвиденото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство съставлява разход по договора за кредит, тъй като икономическата тежест за
него е за потребителя, кредиторът получава същото по неговата банкова сметка , независимо
дали отговорност на поръчителя е ангажирана и същото е задължително условие за
отпускане на заема. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи по кредита, тъй като
не е включен разходът за възнаграждението и поради това е налице неспазване на
1
изискването на чл. 11,ал.1, т. 10 ЗПК и договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Твърди и че в договора липсва яснота относно разходите по кредита.
Поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство с втория ответник също е
нищожен. Посочва, че липсва насрещна престация от страна на втория ответник поради
което е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че начинът на обвързване на
договорите съставлява неравноправно третиране на потребителя, доколкото сключването на
договора за поръчителство именно с този гарант е било задължително условие за сключване
на договора за заем.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците „ККМ” ЕАД и „КГ“
ЕООД.
Ответникът „ККМ” ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.
Признава, че е налице сключен договор с ищцата със соченото съдържание, но оспорва
възраженията за неговата нищожност. Твърди, че ГПР е изчислен правилно, посочени са
конкретните допускания относно формирането му и същият отговаря на всички законови
изисквания на ЗПК, като не са налице разходи, които да не са включени при изчислението
му. Твърди, че не са изисквани такси по чл. 5 и чл. 7. Оспорва поставените изисквания за
обезпечение на кредита да са неизпълними.
В срока по чл. 131 ГПК, от „ККМ” ЕАД е предявен насрещен иск с правно основание
чл. 23 ЗПК за сумата 276, 90 лева ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира се, че
същата е дължима на соченото основание, като формирана от незаплатената част от
главницата и лихвата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по
него го оспорва. Поддържа, че по банкова сметка на насрещния ищец по двата нищожни
договора е направила плащания в общ размер от 500 лева, поради което и при съобразяване
на чл. 23 ЗПК претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът „КГ“ ЕООД признава предявения срещу него иск. Поддържа, че не е дал
повод за завеждане на делото и претендира възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцата като кредитополучател и „ККМ“ ЕАД като кредитодател е
сключен Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ********* от 31.10.2023 г., по
силата на който й е предоставена сумата от 500 лева, която се задължила да върне на вноски
в срок от шест месеца при лихвен процент 36 % или общо сумата от 553,80 лева. Съгласно
посоченото в договора ГПР е 42,63 %, С чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е предвидено
задължение на ищцата в срок от 5 дни от сключване на договора да осигури като
обезпечение на кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. или от
одобрено от кредитодател дружество – поръчител, или неотменима и безусловна банкова
гаранция, от одобрена от кредитодателя банка.
Не се спори и се установява от доказателствата, че между ищцата и КГ“ ЕООД е
сключен договор за възлагане на поръчителство, съгласно който дружеството поема
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по договора за
потребителски кредит, а ищцата се задължава да заплати възнаграждение на 6 вноски в
размер всяка по 55,70 лева, т.е. общо 334,20 лева.
Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото е отделено за
безспорно, че ищцата е заплатила по двата договора общо 500 лева.
2
Съдържанието на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство,
преценени с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя
извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат
потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.
Договорът за кредит от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК. Ищцата е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството кредитодател
е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по
чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията,
закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
В случая сключването на договора за възлагане на поръчителство се явява в
изпълнение на предвиденото съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит изискване за
обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор възлагане на
поръчителство не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва
между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия
случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона
и не е в противоречие с него.
В случая обаче процесният договор за възлагане на поръчителство е сключен във
връзка с нарочно предвидено задължение в договора за кредит, като възнаграждението по
договора за възлагане на поръчителство, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем,
касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за кредит. Действително
възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на
заемодателя, а по свързания с него договор за възлагане на поръчителство. Посоченото обаче
съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за кредит годишният процент на разходите по кредита е
42,63 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на
действие на разпоредбите на двата договора и предвид свързаността на кредитодателя и
поръчителя /едноличен собственик на капитала и на двете дружества, видно от справката
партидите им е едно и също лице - "Кеш Кредит България" ЕООД с ЕИК *********/ съдът
намира, че на практика възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство
увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно
изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
3
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент.
В случая формално в договора за паричен заем е посочен ГПР освен цифрово
посочване на ГПР в договора е пресъздадено и съдържанието на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.3 от
Приложение №1 от ПЗР на ЗПК без да са посочени конкретно взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на
формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване
на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Поради това и посоченото в чл. 1, ал. 4 пресъздаване на съдържанието на
текста на законовите разпоредби не съставлява ясно и разбираемо за потребителя посочване
на информация за начина на формиране на ГПР по конкретния договор.
На следващо място, видно от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в
изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната
лихва, но не и разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. По
гореизложените съображения възнаграждението за поръчителя съставлява по своята
същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК
на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното
съдържание на подписаните от ищеца документи, уговорените насрещни престации на
кредитора и на поръчителя, изначалното уговаряне на възнаграждението да се дължи ведно с
месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със
заплащането му съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното
правоотношение. От друга страна по гореизложените съображения уговореното в полза на
трето лице възнаграждението съставлява увеличаване на разходите, които потребителят е
принуден да стори, за да получи заема.
Предвид изложеното следва извод, че възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителство съставлява общ разход по кредита, който не е включен в компонентите на
ГПР и следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, което
води до нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно на непосочен ГПР. Макар да е без
значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на размера по
чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава, следва да се посочи че в случая действителният ГПР
очевидно съществено надвишава петкратния размер на законната лихва. Неточното
посочване на ГПР съставлява неизпълнение на изискването на цитираната норма на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за
разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на
предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. "ж" и
чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
По изложените мотиви процесният договор за кредит е нищожен на основание – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на действителния
4
годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
С отговора на исковата молба вторият ответник – КГ ЕООД признава предявения
срещу него иск за прогласяване нищожността на сключения с ищцата договор. Признанието
се потвърждава от събраните доказателства. В настоящият случай длъжникът е
икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото на практика липсва
каквато и да било свобода да договаря условията, при които да се предостави гаранцията.
Поетият от поръчителя риск е покрит от предвидената законова защита на суброгационните
му претенции към неизпълнилия длъжник, а посоченото възнаграждение единствено
увеличава икономическата тежест за длъжника, като самият му размер е абсолютно
необоснован и несъответен на поетите от втория ответник задължения и рискове. Уговорката
за дължимост на възнаграждение е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, поради което и противоречи на добрите нрави. По гореизложените съображения
възнаграждението по този договор освен това увеличава разходите по кредита над
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер и цели заобикаляне на императивната правна
норма. Уговорките по този договор и налагането на потребителя да заплаща
възнаграждението ведно с главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит
съдът преценява и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Същите
са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните
По изложените съображения се налага извод за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на гаранта по договор за
възлагане на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20
ЗЗП като неравноправна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
нищожността на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на гаранта за поетото
задължение да отговаря за задълженията на заемателя, обуславя нищожността на целия
договор, тъй като при липса на друга стопанска цел за ответника не може да се приеме, че
същият би бил сключен безвъзмездно и без липса на заплащане. Самото поемане на
отговорност по договор, сключен с кредитора, не изисква непременно сключване на договор
с длъжника, поради което и типичната цел на процесния договор е печалба. Изложеното
налага извод за нищожност на процесното съглашение поради нищожност на клаузата,
уреждаща типичната договорна цел.
По насрещния иск
Съгласно императивното правило на чл. 23 ЗПК недействителността на договора за
паричен заем има за последица, че длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита. В случая с доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че
ищцата е заплатила суми в общ размер 500 лева, на колкото се равнява и чистата стойност
на кредита. Поради това претенцията на насрещния ищец е неоснователна.
По разноските
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят
на ищеца сторените разноски.
Неоснователно е възражението на ответника КГ ЕООД за недължимост на сторените
разноски, тъй като макар да е признал иска, не се установява да е обективирал преди
5
предявяването му поведение, от което да може да се направи извод, че не е дал повод за
делото. Уговореното възнаграждение по сключения между него и ищцата договор е
претендирано – видно от представените от ищцата разпечатки от клиентския й профил
същото е начислявано по погасителния план. Поради това и съдът намира, че като не е
проявил активност и не е признал, че договорът е нищожен и не поражда действие,
ответникът е дал повод за производството и дължи разноските. Предвид посоченото следва
да заплати на ищцата сумата от 50 лева – държавна такса и на адвоката, оказал й безплатна
адвокатска защита, сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът ККМ ЕАД следва да заплати разноски за производството – на ищцата в
размер на 50 лева – държавна такса и на адвоката, оказал й безплатна адвокатска защита -
200 лева възнаграждение. Следва да се посочи, че по насрещния иск не се установява да е
уговорена между ищцата и адв. Г. безплатна защита, доколкото договор за такава е
представен само с исковата молба и касае прогласяване нищожност на договорите.
Общият размер на адвокатското възнаграждение, което адвокатът следва да получи от
двамата ответници, съдът намира за съответен на положения от него труд при отчитане вида
на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото, от каквато настоящото на практика е лишено предвид трайно
установената практика по подобни съглашения. Съдът не дължи съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С
посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като възнаграждението подлежи
на преценка.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от И. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ул. Б № 019Б, вх. А, ет. 02 срещу „ККМ” ЕАД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к. СТ, ул.
ЗМ № 15, вх. Г, ет. 6 иск на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – поради
противоречие със закона Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ********* от
31.10.2023 г., сключен между И. С. Б. и „ККМ” ЕАД;
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от И. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ул. Б № 019Б, вх. А, ет. 02 срещу „КГ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Ал. С №
24, ет. 3, ап. 7 на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави
договор за предоставяне на поръчителство от 31.03.2023 г., сключен между И. С. Б. и
„КГ“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ККМ” ЕАД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к. СТ, ул. ЗМ
6
№ 15, вх. Г, ет. 6 срещу И. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Б № 019Б, вх. А, ет. 02
осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 276,90 лева – претендирана чиста
стойност по Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ********* от 31.10.2023 г.
ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК „ККМ” ЕАД с ЕИК ****** и адрес:
гр. С, ж.к. СТ, ул. ЗМ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на И. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ул. Б № 019Б, вх. А, ет. 02 сумата 50 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КГ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С,
ул. Ал. С № 24, ет. 3, ап. 7 да заплати на И. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Б №
019Б, вх. А, ет. 02 сумата 50 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 и чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата „ККМ” ЕАД
с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к. СТ, ул. ЗМ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на адвокат Д. Г.,
АК – Л, с адрес: гр. Т, ул. ЗС № 7, ет.4 сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на И. С. Б. в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 и чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата „КГ“ ЕООД
с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Ал. С № 24, ет. 3, ап. 7 да заплати на адвокат Д. Г., АК –
Л, с адрес: гр. Т, ул. ЗС № 7, ет.4 сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на И. С. Б. в производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7