Решение по дело №4512/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              16.10.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4512 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 25.06.2019г., гр.д.37864/18г., СРС, 145 с-в признава за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ, че К.Д.И. дължи на „К.– В.П.“ ЕООД сумата 763, 82 евро - задължение по запис на заповед, издаден на 25.09.2012г., с падеж 25.01.2013г., авалиран от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 28.12.2015г., до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 17604/2015г., Пловдивски районен съд и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 29.89 лв. – разноски за заповедно производство и сумата 129.87 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска К.Д.И.. Намира решението за неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че искът е погасен по давност, защото молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ищецът „К.– В.П.“ ЕООД оспорва жалбата.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2  ЗЗДискр.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Неоснователно е единственото оплакване в жалбата, че искът е погасен по давност. Страните са обвързани от менителнично правоотношение по запис на заповед, издаден на 25.09.2012г., с падеж 25.01.2013г., авалиран от ответника К.Д.И., по който поемател е ищецът „К.– В.П.“ ЕООД. Според чл.531, ал.1 вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца, респ. авалиста, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Преди изтичане на давностния срок, теченето му е прекъснато и спряно с подаденото на 28.12.2015г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което искът не е погасен по давност. Съгласно чл.156, б. „г“ ЗГС подаването на молба за издаване на заповед за изпълнение произвежда действие на подаване на искова молба, т.е. прекъсва давността, за разлика от молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК/отм./. В този смисъл са постановките на т.14 от от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба в останалата част е бланкетна. Поддържат се общи оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. При липса на ясна конкретизация за това по отношение на кои точно релевантни за спора факти първоинстанционният съд формира  неправилни изводи, тези оплаквания са формални. Неуточненият характер на твърдените пороци в решението води до невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2019г., гр.д.37864/18г., СРС, 145 с-в.

ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** на „К.– В.П.“ ЕООД, гр.Асеновград, ул. **** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.