РЕШЕНИЕ
№ 17388
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110126862 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. М. К., чрез адв. Н. Р., с която срещу
"********“ АД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.
22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
потребителски кредит „********“, сключен на ******** г., е недействителен поради
противоречието му с императивна норма на закона.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на които ответникът се задължил да му предостави револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит с размер 200 лева, която сума потребителят е следвало да
върне при условията и в сроковете съгласно договора. Договорът бил с неопределн
срок и в него е бил посочен размер на ГПР 45,90 %. Съгласно чл.15 от договора е било
предвидено задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по договора
за кредит – поръчител, който да отговаря на изискванията, посочени в договора, а при
непредставяне на такова обезпечение съгласно чл. 20 от договора да дължи неустойка
в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото
задължение за настоящия месец, като същата се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Поддържа договорът за кредит да е изцяло
недействителен, тъй като в същия не е бил посочен реалният размер на ГПР съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения такъв в договора не е
била включена неустойката за непредставяне на обезпечение. Целта на неустойката
била скрито оскъпяване на кредита, което обаче не било отразено в ГПР. Отделно сочи,
че е нарушено и правилото на чл. 16 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове и
за присъждане на разноски по представен списък.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
1
предявения иск. Не отрича сключването на договора между страните, като пояснява,
че се касае за кредитен продукт, с който на потребителя се предоставя револвиращ
кредитен лимит, който потребителят само решава дали, кога и как да използва.
Първоначалният лимит е бил в размер на сумата до 200 лева, а впоследствие е бил
увеличен на сумата 600 лева. Намира исковете за неоснователни, като в тази насока
излага подробни доводи с отговора. Счита, че неустойката за неизпълнение на поето
сдоговора задължение не е нищожна, нито е прекомерна. Оспорва основателността на
доводите на ищеца, че същата е следвало да се включи в ГПР, като в тази връзка
излага подробни съображения, вкл. се позовава на нормата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск на заявеното от ищеца основание, в тежест
на последния е да докаже, че договорът , сключен с ответника е нищожен поради
нарушаване на императивните норми на ЗПК относно годишния процент на разходите.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, вкл. че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Безспорни между страните са фактите относно сключване на процесния договор
за предоставяне на кредит под формата на револвиращ кредитен лимит, съдържанието
на същия договор, както и че в посочения в договора ГПР не е взета предвид и не е
включена процесната неустойка за непредставяне на обезпечение.
По делото е представен сключеният договор за потребителски кредит
„********“ от ******** г., за сумата 200 лева (кредитен лимит), която може да се
усвои по всяко време чрез предоставена на кредитополучателя кредитна карта. Срокът
по кредита бил неопределен, т.е. безсрочен. По отношение на размера на ГПР в
договора е посочено, че за първите 60 дни и в случай на активиране на картата до
23.03.2020 г. същият е 0 %, а след този период – 45,9 %. Както се посочи, страните не
спорят, че при посочване на този размер на ГПР в договора, кредиторът не е включил
и размера на неустойката за непредставяне на обезпечение.
Съгласно договора, ако ответникът не заплати задължението си на падежа, то
същият следва да предостави обезпечение на заема чрез поръчител (чл. 15 от
договора), който да отговаря на условия: да е над 21 г. възраст с минимален
осигурителен доход 1500 лева по постоянен и безсрочен трудов договор, да няма
кредитна история в ЦКР на БНБ или кредитна история със статус на просрочие, да
представи служебна бележка от работодателя на поръчителя, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен със същия кредитор.
Страните не спорят, че съгласно договора, ако ответникът не погаси
задълженията си в указания срок, същият следва да предостави обезпечение по
договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит
(чл. 12, ал. 1 от договора).
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, ако ответникът не предостави обезпечение в
срока по чл. 15 от договора, се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Предвидено е неустойка да се начислява за всяко текущо неизпълнение.
Не се спори също, че ответникът се е задължил да заплати на кредитора 2. 50
2
лева за всеки ден, ако има допуснато забавяне на плащанията, която сума представлява
такса за събиране на задълженията (чл. 21, ал. 4 от договора).
Когато ответникът не е предоставил обезпечение, но е заплатил сумата от 15 %,
то неустойката по чл. 20, ал. 1 от договора се дължала, а таксата от 2. 50 не са дължала
чл. 21, ал. 4 от договора).
С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че същият е сключен от
лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия
случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок и се съгласява с предварително изготвените от
кредитора типови условия и клаузи на договора за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния
договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към
годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
3
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В процесния договор за потребителски кредит формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче
този размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като
същият не включва част от разходите по кредита, а именно не е включена процесната
неустойка за непредставяне на обезпечение, която води до нарастване на цената на
кредита и до осъпяване на дълга на потребителя.
Тази неустойка всъщност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата. По тези съображения според настоящия състав начислената от кредитора
неустойка трябва да е част от ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този
елемент от изискуемото съдържание на договора съставлява порок, изключващ
валидността на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Ето защо и съдът приема, че напълно основателно от страна на ищеца се
поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Доколкото в договора ГПР е посочен на 45.9 %, а предвидено
неустойка да се начислява за всеки отделен случай, то и действително приложимият
ГПР по договора надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Следователно и ответникът не установява договорът за кредит да е действителен, с
оглед което и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същите са в размер на 50 лева за заплатена държавна такса и 400 лева –
заплателно по банков път по следната банкова сметка на адв. Н. В. Р.: IBAN:
******** адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лева.
Сума в общ размер на 450 лева следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ********, срещу „********“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр
********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.
22 ЗПК, че договор за потребителски кредит „********“ от ******** г. е нищожен
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр ********,да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
********, сумата 450 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5