№ 173
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20254430200296 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от У. Т. С. ЕГН **********, гр. Д. ул.
„***,срещу НП № 24-0938-03313/09.09.2024г. на началник Група сектор
Пътна полиция към ОД-МВР гр. Плевен за нарушаване разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на двеста лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
лично,не се представлява ,депозирал подробна жалба.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.08.2024г около 15.33ч град Плевен, улица Иван Вазов до номер 2
паркинга на МОЛ паркирано на парко място определено за хора с трайни
увреждания обозначено с пътен знак Д21 и положена хоризонтална
маркировка със син цвят. На таблото няма карта за хора с трайни увреждания
.Като е записано ,че жалбоподателката извършва следното нарушение:
1
1. ЛИЦЕ,КОЕТО БЕЗ ДА ИМА ТОВА ПРАВО,ПАРКИРА НА МЯСТО
ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ПС, ОБСЛУЖВАЩО ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ
ИЛИ ЗА ПС ПРИСПОСОБЕНО И УПРАВЛЯВАНО ОТ ХОРА С ТРАЙНИ
УВРЕЖДАНИЯ,с което виновно е нарушил/а чл.98 ал. 2 т.4 от ЗДвП;
Твърди се ,че мястото е обозначено със съответната хоризонтална и
вертикална маркировка. По делото не са представени надлежни писмени
доказателства относно съществуване на пътен знак и хоризонтална
маркировка именно на посоченото в НП място. Административно наказващия
орган не е събрал и доказателство относно това дали водача му е имал
качеството на лице с трайни увреждания. На практика е съставен АУАН
съобразно възприятията на инспекторите от ПП- при ОД-МВР гр.Плевен.
Съставен бил АУАН,в които като нарушение е вписано: „паркирано на парко
място определено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д21 и
положена хоризонтална маркировка със син цвят. На таблото няма карта за
хора с трайни увреждания“.
АУАН е предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН били депозирани писмени такива- а именно Карта за паркиране за хора
с увреждания,Експертно решение на У. Т. С..
Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника без да се
съобрази както с възраженията му така и с представените от нея писмени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания на актосъставителят Е. К. М. и св. Х. И.
И., които не отрекоха в хода на съдебното следствие, че жалбоподателката е
имала талон за паркиране на място определено за инвалиди,но не го е била
поставила на нужното място в автомобила,както и от приложените и приети
по делото писмени документи.
Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно
и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа
обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 178д от
ЗДвП, посочена като основание за налагане на административно наказание на
ответника по касация, се наказва с глоба в размер на 200лв лице, което без да
има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
2
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Нормата не визира като обективен елемент на състава притежаване на
карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Административно - наказателния състав на
чл.178д от ЗДвП визира поведение, което противоречи на забраната на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП – паркирането е забранено на места, определени за хора с
трайни увреждания. Законодателя не е посочил, че местата са за хора,
притежаващи карта за паркиране по чл.99а, ал.1 от ЗДвП.
Правните изводи на АНО са основани на изолираното тълкуване на
чл.99а, ал.1 от ЗДвП и по –конкретно от наименованието на официалния,
свидетелстващ документ, който кмета на общината е компетентен да издаде, а
именно – карта за паркиране на места, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при
паркиране.
Картата за паркиране е официален документ от значение за упражняване
на правото, посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.98, ал.2 от
ЗДвП и чл. 178д от същия закон. Статутът на лице с увреждане обаче се
признава от органите на медицинската експертиза, включително по аргумент
от определението на §1, т.64 от ДР на ЗДвП, който препраща към
определенията на Закона за хората с увреждания. Обособяване на паркоместа
за хората с увреждания е задължение, което удовлетворява правото на тези
лица на достъпна градска среда, а съществуването на правото тези лица да
паркират на обособените и обозначени места не зависи от притежаването на
картата по чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Този документ е свидетелство, че
притежателят му има право да паркира на специалните места за хора с
увреждания, но същото значение има и Решението на ТЕЛК, който е
документ и с конститутивно действие. От влизане в сила на решението на
органите на медицинската експертиза лицето притежава правата на хора с
увреждания, уредени от ЗДвП. Следва само за яснота да се каже, че
цитираните по-горе разпоредби подлежат на стриктно тълкуване в полза на
хората с увреждания, поради което при представено експертно решение на
ТЕЛК, удостоверяващо съществуването на упражненото право и при липса на
санкционна норма, която да въздига в състав на административно нарушение
паркирането без притежаване на карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, следва правния
извод за отсъствие на основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност на ответника по касация.
Поначало наказателните разпоредби не подлежат на разширително
тълкуване и не може да се приеме, че липсата на поставяне на таблото на
автомобила на валидна карта за паркиране към датата на нарушението е факт
от състава на чл.178д от ЗДвП. Административно-наказателната разпоредба
визира отсъствие на право, което е лично и се поражда не от издаването на
свидетелстващия документ по чл.99а, ал.1 от ЗДвП или поставянето му , а от
влизане в сила на решение на ТЕЛК, с което е призната вид и степен на
увреждане 50 или над 50 на сто по аргумент от §1 т.2 от ДР на ЗХУ. Ако
законодателят е искал да постави упражняването на правото в зависимост от
притежаването на картата по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, то в административно
наказателната разпоредба на чл.178д от ЗДвП следваше да е вписано, че
отговорност възниква за лицето, което не притежава този документ.
Вместо това законът въздига в съставомерен елемент отрицателния факт на
непритежаване на правото да се паркира на място, предназначено за хора с
увреждания. Стриктното тълкуване на закона не позволява друг правен извод
освен възприетия от РС Плевен , а именно, че за да се паркира на място,
предназначено за превозни средства на хора с увреждания, превозното
средство следва да се ползва от лице с трайни увреждания, какъвто е и
настоящия случай.
3
В случая няма извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което
поведението на ответника по касация не осъществява състава на чл.178д от
ЗДвП и неправилно АНО е приел, че същото е виновно и противоправно. Тази
разпоредба на закона определя местата, на които е забранен престоя и
паркирането, като в алинея 2, точка 4 определя за забранено паркирането на
места, които са определени за хора с трайни увреждания. Като
жалбоподателката ,като лице с трайни увреждания не може да е извършител
на нарушението па чл. 98, ал.2 т. 4 от ЗДВП.
Наказателното постановление е неправилно, тъй като е основано на
констатация, която не отговаря на обективната истина. При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган е
разполагал с документи, които удостоверяват качеството на лицето с трайни
увреждания.
От субективна страна, деяние обявено за административно нарушение е
извършено виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Фактът, че жалбоподателката е лице с трайни увреждания, установени по
съответния законов ред и документирани в решение на ТЕЛК и издадена карта
за паркиране от компетентната общинска администрация, изключват умисъл и
непредпазливост при извършване на изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 98, ал.2 т. 4 от ЗДвП. Това обстоятелство от субективна страна изключва
наличието на всякаква форма на вина, която е нормативно изискване
определено деяние да се определи като административно нарушение.
АНО не е представил за нуждите на делото писмено доказателство от което
да е видно състоянието на вертикалната и хоризонтална маркировка – къде се
намира забранителният пътен знак и къде точно е хоризонталното покритие
със съответната боя забраняващо паркирането или спирането върху така
обозначеното пространство. В същото време нито в АУАН нито в атакуваното
НП е отбелязано на какво разстояние от забранителният пътен знак се е
намирал процесният автомобил. В резултат на това пречи и на правилното
организиране на защитата, което само по себе си е процесуално нарушение
водещо до самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0938-03313/09.09.2024г. на началник Група сектор Пътна
полиция към ОД-МВР гр. Плевен с което за нарушаване разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на У. Т. С. ЕГН **********, гр. Д. ул. „*** на
основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на двеста лева.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Плевен.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5