Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9629/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от С.Б. ЕООД, ***
срещу Е.п.п.АД, ЕИК ***, гр. Варна иск по реда на чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземане в размер на 205,69 лв., представляващо
пета вноска по споразумителен протокол ДР № 10999/27.11.2012г. за разсрочено
плащане, платена на 29.04.2013г. от праводателя му А.Ч.по договор за цесия от
12.11.2017г. при първоначална липса на основание стойност на коригирана
неотчетена и незаплатена електроенергия за периода от 05.04.2012г. до
01.10.2012г. в обект, находящ се в ***по издадена фактура №
**********/04.10.2012г. на стойност 1 211,94 лв., за която сума е издадена
заповед № 2870/02.05.2018г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 6028/2018г. на Районен съд – Варна.
Ищецът С.Б. ЕООД твърди, че с
договор за цесия е придобил вземане в размер на 205,69 лв., прехвърлено от А.Ч.,
представляващо стойност на потребена, неотчетена и незаплатена стойност за
периода от 05.04.2012г. до 01.10.2012г. в обект, находящ се в ***по издадена
фактура № **********/04.10.2012г. на стойност 1 211,94 лв., която сума
съставлява втора вноска по споразумителен протокол и която е заплатена в полза
на Е.п.п.АД.
Ищецът счита, че в качеството си
на цесионер е носител на вземане спрямо ответното
дружество в претендирания размер.
В срока за отговор ответникът Е.п.п.АД оспорва иска. Излага съображения, че при извършената
корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в
Общите условия, поради което в полза на потребителя на ел. енергия не е
възникнало вземане за връщане на платената сума, поради което и такова не е възникнало
и в патримониума на цесионера. Между страните е
сключено споразумение, с което длъжникът е приел да погаси разсрочено
задължението си по дебитното известие.
Релевирано е
възражение за нищожност на цесионния договор поради
липса на предмет.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 6028/2018г.
на Районен съд – Варна, в полза на заявителя С.Б. ЕООД, е издадена заповед № 2870/02.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е.п.п.АД за заплащане на сумата от 205,69
лева, представляваща
недължимо заплатена в полза на „Е.п.п." АД на
29.04.2013 г., представляваща пета по ред вноска, по сключен договор за
разсрочено плащане № ДР 10999/27.11.2012 г., относно издадена фактура №
**********/04.10.2012 г. па стойност 1211,94 лева, начислена при липса на
правно основание, относно корекция на сметка за потребена електроенергия, с
период на корекцията от 05.04.2012 г. до 01.10.2012 г., по констативен протокол
от 01.10.2012 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
адрес на потребление: ***, като
вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 12.11.2017 г. от цедента А.А.Ч., ЕГН ********** на
цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК ***. за което
длъжникът „Е.п.п." АД е уведомен с уведомление
от 12.11.2017 г. по имейл с електронен подпис в 08:53 часа, както и с горените
разноски за заплатена държавна такса в размер на 26,50 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът Е.п.п.АД, е депозирал възражение,
оспорвайки дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е
процесуално допустим, подаден при спазване на процесуалните изисквания на чл.
414, ал. 2 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
От представения по делото
констативен протокол № 0051955 се
установява, че на 01.10.2012г. служители на Е.п.м.АД са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № 37992056, монтиран в обект, находящ се в ***.
В констативния протокол, е
посочено, че при проверката е установено, че СТИ е монтирано на табло в стая на
къща. Установен е прикачен проводник с единия си край към витлов предпазител, а
в другия си край към вторичен предпазител. По този начин преминаващата и
консумирана електроенергия по този проводник се отклонява преди СТИ и не се
измерва и отчита от него.
Въз основа на констативния
протокол е изготвена справка от 02.10.2012г. за период от 180 дни за корекция
при неточно измерване на електрическа енергия на осн.
чл. 38, ал.3, т. 3 ОУДПЕЕЕМ.
С дебитно известие от 04.10.2012г.,
изготвено от „Е.п.п.” АД, е начислена сума за плащане
в размер на 1 211, 94 лв. за периода от 05.04.2012г. до 01.10.2012г.
По искане на А.Ч., на 27.11.2012г.,
е сключено споразумение, по силата на което абонатът е признал, че към датата
на подписването му в негова тежест съществуват задължения за начислена
електроенергия за периода от месец май 2012г. до месец октомври 2012г. в размер
на 1 028, 54 лв., ведно с лихви, които е приел да погаси разсрочено на пет
вноски, първата в размер на 205, 75 лв., втора, трета и четвърта от 205, 70
лв., а последната в размер на 205, 69 лв.
В съдебно заседание е обявено за
безспорно, че на 29.04.2013г. А.Ч.е платил сумата от 205, 69 лв.,
представляваща пета вноска по споразумителния
протокол, факт установяващ се и от представеното от ответната страна извлечение
за фактури и плащания към 05.07.2018г. /л. 38/.
С договор от 12.11.2017г. /л. 12/, А.Ч., действащ чрез
пълномощника си П.Н.К., снабден с представителна власт от 15.05.2017г., е
прехвърлил на С.Б. ЕООД вземането си в размер на 205, 69 лв., представляваща пета вноска по споразумителен протокол
от 27.11.2012г.
С нарочно уведомление, длъжникът Е.п.п.АД,
е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента А.Ч.,
чрез пълномощника си П.Н.К., обстоятелство, което не е спорно между страните.
Първият спорен за делото въпрос е съществували вземане в полза на цедента срещу Е.п.п.АД и в
частност налице ли е възможност от
страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период.
По спорния за
делото въпрос, а именно налице ли е възможност от страна на
електроразпределителното дружество да извършва едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период при съответната методика
съществува задължителна практика, обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г.
по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г.
на ВКС по т.д. № 1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС
по т.д. № 124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д.
№ 628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003
г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи
се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е
изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗЗД
и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема изцяло
горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на потребители
срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими напълно и към
процесния случай поради идентичността на разглеждания правен спор.
С оглед на изложеното и предвид
наличието на задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав
намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него
корекция на сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха
могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното
дружество. В този случай платеното подлежи на връщане, поради което и в полза
на цедента съществува вземане в размер на 44, 12 лв.
По изложените съображения съдът
приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание,
че тази сума му се следва, поради което е получил същата от абонатите без
основание.
За извършеното прехвърляне на
вземане след сключването на цесионния договор, цедента, действащ отново чрез пълномощника си П.Н.К., е
уведомил Е.п.п.АД, че дружеството, е носител на
вземане в общ размер на 205, 69 лв.
Към уведомлението за извършеното
прехвърляне е приложено посоченото пълномощно от 15.05.2016г.
След като съдът установи
съществуването на вземането при абонатите, следва да се произнесе по наведените
основания за нищожност на договора за цесия, въз основа, на който ищецът има
право да получи процесната сума от ответника.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл.
100, ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Ако
прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането
по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника,
освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил
срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането
(цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за
него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да е действителен договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта
на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е
поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ,
пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009
г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С./.
В настоящия случай договорът за цесия от 12.11.2017г. не страда от
сочения порок, липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува
у патримониума на цедента, тъй като платената сума, е
дадена без основание и подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария
кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
В случая това изискване следва да се счита
спазено с получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне от цедента А.Ч., предишен кредитор, чрез пълномощника им П.Н.К.,
следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера
/ ищец.
Доколкото към датата на сключване на договора за цесия от 12.11.2017г.,
в патримониума на А.Ч., е съществувало вземане, което е надлежно прехвърлено на
С.Б. ЕООД и съобщено на Е.п.п.АД, предявеният иск е
основателен, а ищецът, материално – правно легитимиран да получи сумата от 205,
69 лв.
Предвид изхода от спора в полза
на ищеца С.Б. ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 26, 50 лв. за настоящото производство, както и
тези извършени в производството по ч.гр.д. № 6028/2018г. на ВРС в размер на 26,
50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.п.п.АД,
ЕИК *********, гр. Варна ДЪЛЖИ на С.Б.
ЕООД, *** сумата от 205, 69 лв. /двеста
и пет лева и шестдесет и девет ст./, представляващо пета вноска по
споразумителен протокол ДР № 10999/27.11.2012г. за разсрочено плащане, платена
на 29.04.2013г. от праводателя му А.Ч.по договор за цесия от 12.11.2017г. при
първоначална липса на основание стойност на коригирана неотчетена и незаплатена
електроенергия за периода от 05.04.2012г. до 01.10.2012г. в обект, находящ се в
***по издадена фактура № **********/04.10.2012г. на стойност 1 211,94 лв.,
за която сума е издадена заповед № 2870/02.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 6028/2018г. на Районен съд – Варна по
реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.п.п.” АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. ЕООД, *** сумата от 53 лв. /петдесет и три лева/ представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски, от които 26,50 лв. в настоящото
производство и 26,50 лв., извършени в производството по ч.гр.д. № 6028/2018г.
на Районен съд - Варна, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: