№ 242
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Екатерина Цанкова Микова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602787 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. Г. Ц.Ц.. срещу
присъда от 25.05.2021 г. на СРС, НО, 19-ти състав по НОХД № 18997/2019 г.,
с която подс. Г.Ц. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е осъден на една година
лишаване от свобода, чието изтърпяване и отложено за срок от три години,
както и на глоба в размер на 500 лв., като подсъдимият е лишен и от право да
управлява МПС за срок от една година.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че
присъдата е постановена при противоречие със събраните по делото
доказателства, което установявали недоказаност на повдигнатото обвинение.
Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да
1
бъде постановена въззивна присъда, с който подсъдимият бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение или да бъде намален размерът на наложените му
наказания, като не бъде налагано наказание глоба.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея
съображения за неустановеност по делото, че същият е бил повлиян от
наркотични вещества при управлението на превозно средство от негова
страна. Счита, че при установените по делото обстоятелства и с оглед на
практиката на ВКС са налице основания за квалифициране на
инкриминираното деяние като такова по чл. 9, ал. 2 от НК и за признаване на
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно
пледира да бъде намален размерът на определеното от първоинстанционния
съд наказание и да не бъде налагано наказание „глоба“.
Представителят на СГП пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Счита, че тя е обоснована и постановена при
правилно приложение на закона, като наложеното наказание на подсъдимия е
справедливо и не са налице основания за неговото намаляване.
Подсъдимият Г.Ц. изказва извинение за постъпката си, която счита за
грешка и моли да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му,
защото същото се явява пречка за работата му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Ц. е правоспособен водач на моторни превозни
средства, с издадено му свидетелство за управление на МПС № **********
2
от 14.12.2015 г., валидно до 14.12.2025 г., категория „В“ и „М“.
Посоченото свидетелство за управление на МПС било отнето от подс.
Г.Ц. на 12.06.2018 г., по силата на Заповед за принудителна административна
мярка №18-4332- 003747/12.06.2018 г. на О „ПП“-СДВР.
На 09.06.2019 г., неделя, подсъдимият Г.Ц., заедно със свидетелите В.Г.
и Т.П. решили след работа, тъй като нямали много работа този ден, да
покарат мотори, първо обикаляли София, а след това решили да покарат до
Бистрица. В петък вечер или събота вечер подсъдимият бил на купон, където
бил употребил кокаин назално.
Около 18:30 - 18:40 часа на 09.06.2019 г. тримата, заедно с техен познат
на име Марио, управлявали мотоциклети в с. Железница, по ул. „Никола
Крушкина - Чолака“ до спирка на МГТ „Лифта“. Там били спряни за рутинна
проверка от автопатрул 91-5, в чиито състав били служителите на О „ПП“-
СДВР свидетелите Л. и Д.. Полицейските служители били изпратени на
сигнал, че в селото има състезание с мотори.
При проверката полицейските служители установили, че подсъдимият е
подаден като лице за издирване по ДП с телеграма №7648 от 13.03.2019 г. по
описа на ГДНП, както и че няма валидна категория за управляваното от него
МПС, с отнето СУМПС е, няма валидна гражданска отговорност. При
извършената проверка на останалите лица се установило, че едно от тях също
е неправоспособно: свидетелят П.. На МПС-тата, които са били управлявани
от подсъдимия Ц. и свидетелят П. били свалени регистрационните табели.
Подсъдимият Ц. бил задържан и отведен в 08 РУ-СДВР. По време на
обиска му в платнена чанта, която носел на кръста намерили найлоново
пликче, съдържащо зелена тревиста маса. Подсъдимият доброволно предал
един брой найлоново пликче, съдържащо растителна маса. Същият я бил
закупил от непознато лице. От изготвената експертна справка №1860-Х/2019
г. се установява, че представлява коноп (марихуана), като след претеглянето
му същото е 4, 88 грама, за анализа са изразходвани 0,02 грама от обекта.
Посоченият обект е предаден на съхранение в ЦМУ.
В 08 РУ-СДВР подсъдимият Г.Ц. бил изпробван с техническо средство
дрегер „DRUG test 5000“, с фабр. №ARAM 007 и проба №113, извършена в
21:37 часа. Резултатът бил положителен за наличие на кокаин. Издаден му бил
3
талон за изследване с фабричен №0006832 да се яви във ВМА до 45 минути
от връчването му. Съставен бил протокол за извършена проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества. В същия било вписано, че
шофирането на подсъдимия е сигурно, поведението му е възбудено,
походката му е сигурна, очи без особености, слизане от МПС нормално,
изговор ясен.
Подсъдимият Г.Ц. дал доброволно кръв и урина за изследване. В
изготвения протокол за медицинско изследване било отразено, че той
споделил, че е употребил кокаин на 02.06.2019 г. в 03:00 ч.
От извършената съдебно химикотоксикологична (токсикохимична)
експертиза е установено, че анализът изследваните проби на кръв и урина от
Г.Ц. е отчел отрицателен резултат за алкохол и положителен за кокаин.
Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия Г.Ц., съгласно която той е психично здрав, у него липсва
синдром на зависимост към наркотични вещества, при него се касае за
епизодичен прием на марихуана и стимуланти (кокаин), като не се
наблюдават нарушения на телесното и психосоциалното функциониране,
специфичен ход на толеранса или негативно изменение в социалните
интеракции, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, психичното му състояние не е пречка за неговото
участие във всички фази на производството и може да дава достоверни
отговори, ако желае на въпросите на следствието.
На подсъдимия бил издаден акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с фабричен № 296851 от 09.06.2019 г., в който като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-4332-003965 от 10.06.2019 г. на подсъдимия,
изразяваща се във временно отнемане на СУМПС, за която липсват данни да
е връчена на подсъдимия.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
4
следствие доказателства, като е обсъдил показанията на разпитаните по
делото свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените
доказателства и протоколите за извършени действия по разследването.
Въззивният съд намира, че районният съд е събрал необходимите за
изясняването на истината доказателства и не е ограничил страните в
осъществяването на процесуалните им права да правят относими към
предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и
логически несъответствия и при анализа на доказателствените източници и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Въззивният съд също счита, че по еднопосочен и безпротиворечив
начин показанията на свидетелите Г., П., Л. и Д. установяват обстоятелствата
около управлението от страна на подсъдимия на мотоциклет на посочените в
обвинителния акт дата и място, състоянието му при извършената проверка от
полицейските служители, фактическата обстановка, предшестваща
изпробването на подсъдимия с техническо средство и последвалото
медицинско изследване на пробите от урината и кръвта му.
Първоинстанционният съд, обосновано, с оглед на обясненията на
подсъдимия и уточненията при разпита в съдебно заседание на вещите лица,
изготвили химико-токсикологичната експертиза, е приел за установено, че
приемът на наркотичното вещество от страна на подс. Г.Ц. е извършен в
периода от вечерта на 7-ми до вечерта на 8-ми юни 2019 г.
Въззивният съдебен състав също счита, че употребата на наркотично
вещество от страна на подс. Г.Ц. е установена по надлежен ред, при спазване
на изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Извършеното изследване на подсъдимия с техническо средство е редовно
удостоверено със съставения надлежно протокол. Издаденият след това талон
за медицинско изследване също е съставен и връчен на подсъдимия при
спазване на установения с Наредбата ред, като редовно е документирано и
взимането на биологичните проби от подсъдимия след явяването му в
медицинското заявление при спазване на изискванията на чл. 11 и сл. от
Наредбата.
5
Въззивният съдебен състав също счита, че изготвените в хода на
наказателното производство експертни заключения следва да бъдат
кредитирани, като даващи обосновани и убедителни отговори на поставените
им задачи.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилни се явяват и формираните от него правни изводи, според които
подсъдимият Г.Ц. е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за
което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, на 09.06.2019 г., около 18:40 часа, в с. Железница
по ул. „Никола Крушкин - Чолака“, до спирка на масовия градски транспорт
„Лифта“, подс. Г.Ц. е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет
„ЯМАХА”, с рег.№ С****, след употреба на наркотични вещества – кокаин.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Употребата на
посоченото високорисково наркотично вещество от страна на подсъдимия е
установена по надлежен ред чрез съдебна химикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза на проби на урина и кръв за определяне наличие
на упойващи вещества с изх. №И- 7063/12.07.2019 г. на ВМА - София.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл.
343б, ал. 3 от НК инкриминира управлението на моторно превозно средство
след употреба на забранена контролирана субстанция, без да изисква като
допълнителен елемент и повлияността по някакъв начин на водача от
съответното наркотично вещество. В този смисъл и се явяват неоснователни
поддържаните в хода на въззивното производство доводи от защитата на
подсъдимия за това, че той не е бил под въздействието на наркотичното
вещество, поради което и деянието му не било общественоопасно. Както е
посочил първоинстанционният съд, обществената опасност е презумирана от
съдържанието на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Не са налице основания за формиране на извод, че обществената
опасност на деянието на подсъдимия е била незначителна. Както е установено
по делото, приемът на наркотика от страна на подсъдимия е осъществен в
6
рамките на по-малко от две денонощия преди той да предприеме управление
на мотоциклет в населено място, поради което и няма как същото деяние да
се квалифицира като такова по чл. 9, ал. 2 от НК.
От субективна страна подс. Г.Ц. е извършил престъплението при
съзнаване на факта на употребено от него високорисково наркотично
вещество и предприемане на управление на мотоциклет, въпреки този факт,
поради което и деянието се осъществява извършено умишлено.
При определяне на размера на следващото се на подсъдимия наказания
за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК обосновано,
като смекчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният съд е
отчел процесуалното му поведение, младата възраст, трудовата му заетост,
чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация. Правилно
първата инстанция е отчела като отегчаващи обстоятелства конкретното
наркотично вещество, времевия интервал, след употребата на което
подсъдимият е предприел управление на моторното превозно средство,
липсата на правоспособност да управлява такова и то в период, в който му е
било отнето свидетелството за управление на МПС в други категории.
При така съобразените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
правилно първоинстанционният съд е определил наказанието по реда на чл.
54, ал.1 от НК, като наложеното в минимален размер наказание „лишаване от
свобода“ не подлежи на намаляване. При липса на съответен протест
въззивният съд не може да ревизира и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК в
минималния установен в закона изпитателен срок от тир години.
Не подлежи намаляване и наложеното наказание „глоба“ в минималния
предвиден от законодателя размер, както и наказанието „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“, доколкото същото е определено в
съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1, чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 1 и
сл. от НК.
При цялостната въззивна проверка на атакувана присъда настоящата
инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна,
7
поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 25.05.2021 г. на СРС, НО, 19-ти
състав по НОХД № 18997/2019 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8