Р Е Ш Е Н И Е
№….................../18.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми февуари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14949 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.Б.И.
против Б.С.И. иск с правно основание чл. 144 от СК да бъде осъден
ответникът да заплаща на ищеца издръжка в размер на 350лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019г., до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е дъщеря на
ответника, като от 2016 г. родителите й са разведени. Излага се, че сега ищцата
е ученичка в *, като през
учебната 2018/2019 г. е в 11 клас с дневна форма на обучение и ще продължи
обучението си до завършване на средното си образувание и през следващата
2019/2020 г. Сочи, че живее с майка си, която трудно се справя финансово с
потребностите й. Излага, че подготовката за учебния процес, в т.ч. подготовката за предстоящи
кандидат-студентски изпити изисква
средства, които са непосилни за нея и майка й. Понастоящем ответникът работел
като шофьор международни превози и получавал доходи, но отказвал да й заплаща
издръжка. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцът чрез процесуален представител поддържа
депозираната искова молба и моли за уважаване на предявения иск. Настоява, че
от събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за дължимостта
на издръжката, претендирана от ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез особен представител адв. Н., в който се оспорва предявеният иск.
Намира, че не са налице изменение на обстоятелствата, което да налага промяна
на издръжката. Счита, че предявеният размер на издръжката е завишен. Не
оспорва, че ищцата е дъщеря на ответника и че учи в *. Излага, че на ищцата не са
необходими допълнителни средства за обучение, предвид липсата на доказателства
в тази насока. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответната страна чрез особен представител
поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на иска. Излага съображения,
че не са налице основания за присъждане на размер по-голям от минималния.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, съдът намира от
фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че С.Б.И.
е родена на *** г.
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение от *** г. се
установява, че родители на същата са * И. и Б.С.И..
Видно от решение №1533/18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2351/2016 г.
бракът между * И. и Б.С.И. е прекратен, като на майката са предоставени родителските права
и местоживеенето на детето, а бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на
дъщеря си до настъпване на законното основание за прекратяването й.
От служебна бележка №7/17.09.2019 г. се установява, че ищцата е ученичка в
12а клас в *“ за учебната 2019/2020 г. в дневна форма на
обучение.
От извършена служебна справка в НАП се установява, че ответникът Б.И. няма
актуални регистрирани трудови договори, като съобразно отбелязването във
върнатото в цялост съобщение от 28.10.2019 г. по сведение на майката на
ответника последният е в чужбина, упражнявайки дейност като шофьор на тир.
Видно от представената по делото служебна бележка №*/2020/06.02.2020 г. от „* С.И. има издадени абонаментни карти за пътуване в градския транспорт за
периода м.март 2019 г. до м.февруари 2020 г., вариращи на стойност от 21 лв. до
15 лв.
От представеното удостоверение №*
се установява, че майката на ищцата *
в периода от 01.2019 г. до 12.2019 г. е имала доход в общ размер на 11769,81лв.
или приблизително по 995лв.
средномесечен такъв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата
на чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи
само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Безусловност на
задължението за издръжка на пълнолетен-учащ не е налице, а следва да се
установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения
за родителя (в този смисъл е трайната съдебна практика решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011
г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
В случая от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е ученичка в * – към датата на предявяване на иска в 12 клас. Следователно, въпреки навършеното пълнолетие,
ищцата е ученичка в редовна форма, като продължава своето обучение за
придобиване на средно образование. В тази връзка следва да се съобрази, че
придобиването на средно образование, макар и незадължително, е право на всеки
български гражданин, като училището, в което ищцата учи е с предвиден
задължителен курс на обучение до 12 клас включително. Ето защо съдът
съобразява, че като ученичка в редовна форма на обучение в задължително
предвиден етап от средното си образование, същата не би могла да работи, за да
се издържа финансово и да си осигурява минимален жизнен стандарт.
Съобразно трайната съдебна практика нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, съобразявайки възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са
от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето.
Съдът като съобрази възрастта на ищцата-навършени 18
години, и нейните нужди, намира, че базова издръжка от 300 лв.
месечно би покрила нуждите й. При това сумата, която следва да бъде поета от
баща й, доколкото няма данни за имущественото му състояние и получване на
доходи над минималните такива, съдът намира, че същият може да заплаща издръжка
в полза на ищцата в минималния размер, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, т.е. в размер
на 152,50 лв., като плащането на тази сума няма да му създаде особени
затруднения, съобразявайки и необходимите средства за собствената издръжка на
ответника.
Съдът, въпреки че ищцата не е ангажирала доказателства за точния
размер на трудовия доход на ответника * И., взема предвид обстоятелството, че същият работи в чужбина –
международни превози, в трудоспособна възраст е, няма данни да страда от
някакви заболявания, поради което приема и че реализира доходи в поне минимален
размер. Не може обаче да се заключи от данните по делото, че получава доходи,
които да обосновават по-висок размер на претендираната
издръжката.
Ето защо до посочения размер от 152,50 лева искът е основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за
разликата над тази сума до претендираните 350 лв. претенцията е
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Също така следва да се отбележи, че така определената издръжка
на основание чл. 144 СК, се дължи до завършване на средното образувание на
ищцата, тъй като това е факт, който води до прекратяване на
нейната дължимост. Ако след това същата започне да учи във висше учебно
заведение и заведе нов иск за издръжка, като в хода на евентуалното
производството отново ще бъдат установявани, както нуждите на ищцата с оглед
качеството й на студент, така и възможностите на бащата да
заплаща претендираната издръжка.
С оглед изхода на спора и съобразно отправеното от ищцата искане
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска или в размер на 130,71 лева.
На основание чл. 78, ал.6 вр. ал. 1 от ГПК ответникът съобразно уважената
част от иска следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Варна
държавна такса и разноски за особен представител в общ размер на 350,31 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.С.И. с ЕГН
********** с адрес: ***
да заплаща в
полза на С.Б.И., с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 152,50 лв. /сто петдесет
и два лева и петдесет стотинки/, дължима
от датата на подаване на исковата молба в съда 19.09.2019 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 152,50 лв. до претендираната от
ищцата месечна издръжка от 350 лева, на основание чл. 144 от СК.
ОСЪЖДА Б.С.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати в полза на С.Б.И., с ЕГН **********,***,
сумата от 130,71 лева (сто и
тридесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени по делото
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.С.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 350,31 лв. (триста и петдесет лева и тридесет и една стотинки),
представляваща държавна такса и разноски за особен представител, на основание
чл. 78, ал. 6 вр ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните по аргумент от ТР №12/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: