Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Сливен, 19.03.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева
и с участието на прокурора
Христо Куков като разгледа докладваното
от председателя КАД
№ 19 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е касационно и
намира основанието си в чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Общинска служба "Земеделие" гр.Нова Загора против Решение № 260042
от 06.11.2020 г. по гражданско дело № 134 по описа на Районен съд – Нова
Загора,.
С обжалваното решение на Районен
съд Нова Загора е прогласено за нищожно решение, прието с протокол № 3/443 от
03.02.1993 г. на Поземлена комисия – Нова Загора, постановено по преписка по
заявление с вх. № 02493/27.11.1991 г., с което в полза на н. на Г. М. К., е
признато правото за възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
Прогласено е за нищожно и решение, прието с протокол № 3 от 03.02.1993 г. на
Общинска служба по земеделие и гори - Нова Загора, постановено по преписка с
вх. № 02493/27.11.1991 г., с което на н. на Г. М. К., е отказано да бъде
признато правото за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. и е
върната преписката на Общинска служба "Земеделие" – гр. Нова Загора
за валидно произнасяне с надлежен, постановен от законен състав, акт по
подадено заявление № 02493/27.11.1991 г.
С касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд е недопустимо и неправилно. Счита, че
производството пред РС Нова Загора е образувано по недопустима жалба, доколкото
жалбоподателите не са имали правен интерес да искат прогласяване на нищожността
на обжалваните административни актове. Както п. им, на когото е била възстановена
собствеността - Г. М. К., така и самите жалбоподатели са били въведени във
владение в признатите им за възстановяване имоти. Извършените от тях последващи разпоредителни действия, ползването на
възстановената им собственост и извършената делба са преклудирали
правото им да искат прогласяване на нищожност на атакуваното решение, поради това,
че са се възползвали от признатите им права. На самостоятелно основание се
твърди, че са неправилни изводите на районният съд, че Поземлена комисия - гр. Нова
Загора не е компетентен орган, тъй като в състава й не били включени
предвидените в закона лица – представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани. Счита, че решението е неправилно и относно присъдените от
РС Нова Загора разноски. Моли да бъде постановено решение, с което съдът отмени
обжалваното решение и прекрати производството по делото, алтернативно да бъде
отменено решението на НЗРС и да отхвърли жалбата, като неоснователна и
недоказана. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът - Общинска служба „Земеделие“ гр. Нова Загора се
представлява от Н. М. К. и от п. – адв. Д. Д. АК
Сливен, който поддържа жалбата.
Ответникът по касацията – Т.И.И., редовно призована, не се явява, чрез процесуалния си
представител адв. В. К. АК Сливен оспорва жалбата,
моли да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на
Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касацията – Й.Д.И.,
редовно призована, не се явява, чрез
процесуалния си представител адв. В. К. АК Сливен
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила
решението на Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касацията – И.М.Г.,
редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв. А.Ж. САК оспорва жалбата, моли да бъде оставена без
уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касацията – М.Г.М.,
редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв. А.Ж. САК оспорва жалбата, моли да бъде оставена без
уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касацията – Б.Г.М.,
редовно призована, не се явява, чрез процесуалния си представител адв. А.Ж. САК оспорва жалбата, моли да бъде оставена без
уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен съд Нова Загора.
Пълномощниците на ответниците
по касацията претендират за направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на Районен съд Нова Загора следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен съд Сливен, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление № 02493/27.11.1991
г., подадено от М.Г.М., е заявена за възстановяване собствеността върху
земеделски земи, представляващи 13 парцела, в землището на с. Н., общ.Нова
Загора. Видно от представеното Решение по протокол № 3/03.02.1993 г. на ПК –
гр. Нова Загора признава и определя за възстановяване правото на собственост
върху земеделска земя с план за
земеразделяне за пет имота с площ 17.800 дка и отказва да признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за осем имота с площ
26.000 дка, но няма данни по делото това решение да е подписано от председател,
секретар и членовете на комисията. Същият ден, с друго решение по протокол № 3/443
от 03.02.1993 г. на ПК – гр. Нова Загора се е произнесла по същото заявление с
вх. № 02493/27.11.1991 г. подадено от М.Г.М., като признава и определя за възстановяване
правото на собственост върху земеделска земя
с план за земеразделяне за пет имота с площ 17.800 дка и отказва да
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за
осем имота с площ 26.000 дка, като решението е подписано от председател,
секретар и всички девет членове на комисията, един от които с особено мнение.
Решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на ПК – гр. Нова Загора е влязло в
сила като необжалвано.
Приети са по делото Писмо № Х
94-1236/27.07.2020 г. от МЗХГ и допълнителни споразумения, от които се
установява, че съставът на Общинската поземлена комисия - Нова Загора, към 03.02.1993
г. е имал председател, секретар и 9 членове. Приложени са допълнителни
споразумения към трудов договор, от които е видно, че п. и.Е. Н. е назначен от
Министъра на земеделието с място на работа ОПК Нова Загора и е имал специалност
– и.-з., с. при ОПК Нова Загора – В. Р. е назначен от Министъра на земеделието
и е със специалност и. – с., първият член при ОПК Нова Загора –Л. И. е ю.,
втория член- М. Б. е назначена от Министър на земеделието като с. а., третия член
при ОПК Нова Загора – С. С. е с. и. – з., четвъртия член – М. М. е назначена
като с. в ОПК Нова Загора и е и.-з., петият член Е. П.
също е и. – з., назначена като с. в ОПК Нова Загора, а за останалите членове Й.
Б., Г. П., С. С. и П. Д. липсват данни за качеството, в което са участвали в
състава на ОПК Нова Загора, но за Й. Б. са приобщени доказателства, че същият е
член на КЗС „Д. Б.“ с.Н.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства Районен съд Нова Загора е достигнал до извод, че
подадената срещу двете протоколни решения жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество основателна. Изложил мотиви, че съставът на поземлената
комисия към февруари 1993 година е следвало да включва задължително юрист,
агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Действаща по това време
е била разпоредбата на чл. 60
от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.), която гласяла "(1)
Поземлени комисии се образуват при общинските съвети. (2) В населените места в
състава на общината по предложение на общинския съвет могат да се образуват
поземлени комисии, които имат същата компетентност. (3) Членовете на
поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието. (4)
Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от
Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат.
На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни
актове. (5) В комисиите задължително се включват: юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани."
Съдът е развил доводи, че
съгласно чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към
момента на постановяване на решението, ПК е следвало да включва задължително
юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към момента на постановяване
на решение по протокол № 3 от 03.02.1993г. и решение по протокол № 3/443 от
03.02.1993 г. това изискване било императивно, като с последващи
изменения на нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ (доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.),
законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по
възможност", т. е. от императивна разпоредбата ставала диспозитивна,
като включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно
– при наличие на такава възможност. По силата на тази разпоредба, която била
императивна към процесната дата, за да е законен състава на ПК – Нова Загора, в
същата задължително е следвало да бъдат включени юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай административният
орган не бил представил доказателства, че съставът на комисията, постановила
оспореното решение, отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.), доколкото
липсвали доказателства, че в състава на комисията, приела решение по протокол №
3 от 03.02.1993 г. и протокол № 3/443 от 03.02.1993г. е участвал представител
на частните земеделски стопани и представител на ликвидационните съвети. НЗРС
приел, че несъответствието на състава на
комисията с императивните законови разпоредби, водило до некомпетентност на
органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който
обосновавал нищожността на акта. Затова според съда следвало да се приеме, че
административните актове са постановени от некомпетентен орган, поради което
страдат от порока "нищожност". По отношение на решението по протокол
№ 3/03.02.1993 г. съдът констатирал още, че само един от членовете на комисията
е подписал решението, което отново водило до нищожност на същото. С оглед тези
разсъждения, РС Нова Загора е приел в заключение, че решение по протокол №
3/03.02.1993 г. и решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993г. на ПК Нова Загора
следва да се прогласят за нищожни.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното разпореждане
с материалния закон, следи служебно.
Диспозитивът на съдебното решение създава впечатление,
че НЗРС не се е произнесъл относно валидността на оспорените актове в тяхната
цялост, доколкото е прогласил нищожността на първото решение само относно
признато право на възстановяване, а за второто решение само относно отказаното
право на възстановяване, но от мотивите на обжалвания съдебен акт става ясно,
че съдът е формирал воля и се е произнесъл по цялото искане за прогласяване
нищожност на посочените решения изцяло, така като е заявено с жалбата. Именно в
този смисъл следва да се произнесе и касационната инстанция.
Решението на Районен съд Нова
Загора е недопустимо в частта, с която е прогласена нищожността на решение №
3/03.02.1993 г. на ПК Нова Загора, както и в частта, с която е прогласено за нищожно
Решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова
Загора, в частта му, с която е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне,
представляващи пет имота с обща площ 17.800 дка при условията на чл.15 ал.2 и
чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ. В частта, с която е прогласено за нищожно Решение по
протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, с което
е отказано да признае правото на възстановяване
на собствеността върху земеделски
земи с план за земеразделяне, представляващи осем имота с площ 26.000 дка,
решението на РС Нова Загора е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата на Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М. и Б.Г.М. срещу Решение по протокол № 3 от 03.02.1993
г., което не е издадено от Поземлена комисия - гр. Нова Загора, както е посочил
съда, а от Общинска служба по земеделие и гори гр.Нова Загора. Същото
независимо, че е посочено, че е издадено на 03.02.1993 г., явно не съответства
на датата на издаване, тъй като общинските служби по земеделие и гори възникват
въз основа на изменение на чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ, в резултат на преобразуване на
поземлените комисии съгласно § 32 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 99 от 2002 г.) По
делото липсват данни това решение да е подписано от посочените в него председател,
секретар и членове на комисията. Доколкото в случая липсва волеизявление на
посочения в протокола колективен орган, основателни са доводите в касационната
жалба, че това решение няма характер на индивидуален административен акт, който да подлежи на разглеждане по реда на АПК, а представлява проект за
такъв или препис-извлечение на решение на ПК Нова Загора, поради което
неправилно жалбата на Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М. и Б.Г.М. срещу това решение е приета за
допустима и разгледана по същество от първоинстанционния
съд. Липсата на характер на индивидуален
административен акт на обжалваното протоколно решение лишава делото от
предмет, което преклудира обжалването му по съдебен ред. С оглед горното, след
като липсва годен за оспорване административен акт, решението на РС Нова Загора,
в частта, с която е прогласена
нищожността на решение № 3/03.02.1993г. на ПК Нова Загора (от Общинска служба
по земеделие и гори гр.Нова Загора ) следва да се обезсили, като постановено по
недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати в тази част.
Първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата на Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М. и Б.Г.М.
и срещу Решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр.
Нова Загора, в частта му, с която е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне, представляващи пет имота с обща площ 17.800 дка при условията на
чл.15 ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай основателен е доводът в
касационната жалба на ОС „Земеделие“, че за жалбоподателите липсва правен
интерес да искат обявяването за нищожен на позитивен за тях административен
акт. НЗРС не е съобразил ТР № 3/16.04.2013 г. постановено по т. дело № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, според
което при оспорване на административни актове с искане за обявяване на
нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на
подаване на жалбата, като същият следва да е правомерен, личен и обоснован.
Това становище е в съответствие с мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на
КС по к. д. № 11/2006 г., че във всички случаи при съдебно обжалване на актове
на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът
следва да се обосновава. Това произтича от
изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за
правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г.). В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК
на ВС, според което за прогласяване на нищожността на административен акт
следва да изхожда от този, който има интерес да обжалва акта, ако той е унищожаем. В конкретния случай първоинстанционния
съд не е съобразил, че решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, в
частта му, с която е признато и определено за възстановяване правото на
собственост върху конкретно посочени
имоти, представлява положителен индивидуален административен акт, доколкото
удовлетворява искане за възстановявана на земи, направено от наследодателя на
жалбоподателите. Ето защо и в тази част
решението на РС Нова Загора следва да се обезсили, като постановено по
недопустима жалба, поради липса на правен интерес на жалбоподателите. (в този
смисъл Определение № 3417 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2014 г., IV
о.)
По отношение Решение по протокол
№ 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, в частта му, с
която е отказано да признае правото на
възстановяване на
собствеността върху земеделски земи с
план за земеразделяне, представляващи осем имота с площ 26.000 дка, решението
на РС Нова Загора е допустимо, но неправилно. Производството по оспорване
решенията на поземлената комисия, респ. тези на общинската служба по земеделие
е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен
реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е
уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно
са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да
намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.
149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата
срещу решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр.
Нова Загора, в частта, с която е отказано да признае правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както правилно е приел
първоинстанционния съд, е процесуално допустима. Основателен
е обаче доводът в касационната жалба, че решението на РС Нова Загора, в частта,
с която е прогласена нищожността на решение № 3/443 от 03.02.1993 г. е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, но е постановил своето решение при неправилно
приложение на материалния закон - наличие на касационно основание по чл. 209,
т.3, предл.1 от АПК.
Обсъждайки измененията в
законодателството, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в редакцията към
постановяване на решението през 1993 г., която е сочела, че ПК е следвало да
включва юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, е
императивна и несъответствието на състава на комисията с императивните законови
разпоредби, води до некомпетентност на органа, постановил оспорения
административен акт, което е порок, който обосновава нищожността на акта.
Настоящият съдебен състав намира,
че решението не е съобразено с практиката на ВКС, който е имал повод да се
произнесе по подобен случай в Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1859/2009 г., I г. о., ГК. В това решение, във връзка с идентичен казус на
настоящия (касае се за решение на ПК от 07.04.1995 г. при същата действаща
редакция на нормата на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с което е признато
право на възстановяване на имот в стари реални граници) върховните съдии
посочват: "Записването в нормата на ал.
5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ, сега отменен, че в комисията се включват юрист,
агроном, инженер-геодезист, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани няма императивен характер, а само препоръчителен".
Очевидно е, че макар и правилникът да използва думата задължително, то не такъв
е бил замисълът на законодателя – да въведе като императивно това изискване.
Нещо повече - членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от
министъра на земеделието съгласно ал. 3 на същия текст. Изначално е трудно
мислимо при подобно "императивно" изискване, министърът да назначава
лица, които не отговарят на него. Очевидно именно в тази насока и е последвалото
изменение на нормата, с което просто правното положение се е съобразило с
фактическото такова.
Съгласно чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ в
редакцията към датата на издаване на оспорения административен акт, Поземлените
комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и
определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се
назначават на щат. На останалите членове
на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. Следователно не
всички членове на поземлените комисии участват в състава й въз основа на
трудово правоотношение. В този смисъл са необосновани изводите на НЗРС, че
липсват писмени доказателства за правното основание за участието в ПК Нова
Загора на Л. И., Й. Б., Г. П., С. С. и П. Д., както и за по-късното възникване
на правоотношението на С. Д. С. и Е. П.
Необоснован е и изводът на НЗРС,
че в състава на ПК Нова Загора не следва да се отчете участието на Й. Г. Б.
като представител на ликвидационния съвет. Като оставим на страна
обстоятелството, че не е ясно, какво е имал предвид законодателя под
„представител на ликвидационния съвет“, доколкото не е посочено коя е
ликвидираната организация и приемем, че се имат предвид организациите по § 12
от ПЗРЗСПЗЗ, то от приобщеното като доказателствен материал ф.д. № 641/1989 г.
по описа на СлОС, е видно че ПК „Новоселец 91“ е прекратена
на основание § 12 от ПЗРЗСПЗЗ с Решение от 10.09.1992 г. по ф.д. № 641/1989 г. и
Й. Г. Б. е вписан като члена на ликвидационния съвет.
Необоснован е и изводът на НЗРС,
че в състава на ПК Нова Загора не участва представител на частните земеделски
стопани. В нормативните актове липсва определение на това понятие, следователно
смисълът му следва да се извлече от общото му значение. В този смисъл частен
земеделски стопанин е всеки, който се занимава със земеделие, което не е
държавно или общинско, тъй като съгласно чл.28 от Закона за собствеността от
Глава II Частна собственост, е предвидено, че собственост на гражданите и на
юридическите лица могат да бъдат всички вещи, с изключение на тези, които
според Конституцията на Народна република България са изключителна държавна или
общинска собственост. В този смисъл ПК „Новоселец 91“ се явява частен
земеделски стопанин, доколкото се занимава със селскостопанска дейност,
съгласно вписания предмет на дейност. Ето защо Й. Г. Б. е и представител на
частните земеделски стопани.
Освен гореизложеното следва да се
има предвид и друго – дали подобен порок, касаещ образованието
или специалността на членовете на ПК, води въобще до нищожност на издадения
административен акт. Според настоящия съдебен състав на съда той не води,
доколкото ПК Нова Загора е създадена
съгласно закона, тя има необходимия брой членове, те са назначени по съответния
ред, има компетентност както по материя, така и по място. След като съставът на
комисията взела решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. е назначен по
съответния законов ред, изпълнява възложените му законови функции, то няма как
да се приеме, че ПК Нова Загора е некомпетентна да се произнесе по подаденото
заявление на М.Г.М., нещо, което тя е сторила с процесното решение, само защото
не включва в състава си представител на частните земеделски стопани например.
Не случайно в правната теорията и съдебната практиката се говори за нищожност
само тогава, когато е налице същественото нарушаване на компетентността на
съответния орган на изпълнителната власт. Такова в случая не е налице. В
процесният случай издателят на акта – Поземлена комисия Нова Загора има
председател, секретар и девет редови членове, като в този състав е постановила
оспореното протоколно решение. Решението е подписано от всички членове,
което според чл.
15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) действал към момента на постановяване на
атакуваното решение, се издава в писмена форма и съдържа дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а когато органът
е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.
Ето защо касационната жалба на
Общинска служба „Земеделие“ Нова Загора е основателна, а решението на Районен
съд Нова Загора при
условията и по реда на чл. 221, ал.
3 АПК следва да се обезсили в частта, с която е
прогласена нищожността на решение № 3/03.02.1993г. на ПК Нова Загора, както и в
частта, с която е прогласено за нищожно Решение по протокол № 3/443 от
03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, в частта му, с която е
признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне, представляващи пет имота с обща площ
17.800 дка при условията на чл.15 ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ. На основание
чл.222 ал.1 от АПК в частта, с която е прогласено за нищожно Решение по
протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, с което
е отказано да признае правото на
възстановяване на
собствеността върху земеделски земи с
план за земеразделяне, представляващи осем имота с площ 26.000 дка, решението
на РС Нова Загора следва да се отмени като незаконосъобразно и с решение по
същество оспорването се отхвърли. Решението на НРЗРС в частта относно
присъдените разноски при това развитие на делото се явява неправилно, поради
което следва да се отмени и в тази му част.
При този изход на спора основателно
е искането на ОС „Земеделие“ гр. Нова Загора за присъждане на разноски пред
касационната инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на
600 лева и внесена д.т. от 70 лв..
Водим от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2, изр. 1 предл. 2 и ал.3 вр. чл.
222, ал. 1 и от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260042/06.11.2020
г. постановено по гр. дело № 134/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, в
частта, с която е прогласено за нищожно Решение по протокол № 3 от 03.02.1993
г. по заявление с вх. № 02493/27.11.1991 г. на Поземлена комисия - гр. Нова
Загора, като:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М., Б.Г.М.
срещу Решение по протокол № 3 от 03.02.1993 г. по заявление с вх. №
02493/27.11.1991 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора (Общинска служба по
земеделие и гори гр.Нова Загора), като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството
в същата част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260042/06.11.2020
г. постановено по гр. дело № 134/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, в
частта, с която е прогласено за нищожно Решение по протокол № 3/443 от
03.02.1993 г. по заявление с вх. № 02493/27.11.1991 г. на Поземлена комисия -
гр. Нова Загора, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне,
представляващи пет имота с площ 17.800 дка при условията на чл.15 ал.2 и чл.17
ал.2 от ЗСПЗЗ, като:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М.,
Б.Г.М. срещу Решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. по заявление с вх. №
02493/27.11.1991 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, с което е признато
и определено за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи с план
за земеразделяне, представляващи пет имота с площ 17.800 дка, при условията на
чл.15 ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗСПЗЗ, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството
в същата част.
ОТМЕНЯ Решение № 260042/06.11.2020
г. постановено по гр. дело № 134/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, в
останалата част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М., Б.Г.М.
срещу Решение по протокол № 3/443 от 03.02.1993 г. по заявление с вх. №
02493/27.11.1991 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, с което отказва да
признае правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план
за земеразделяне, представляващи осем имота с площ 26.000 дка, с искане за
обявяване на нищожност на същото, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.И.И.
с ЕГН **********, Й.Д.И. с
ЕГН **********.
И.М.Г. с ЕГН **********, М.Г.М. с ЕГН ********** и Б.Г.М. с ЕГН ********** да заплатят на ОС „Земеделие“ гр.Нова
Загора разноски по делото в размер на 670 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: