№ 222
гр. Елхово, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100209 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г../ и по чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ул. „Ч м“ № 40, общ.
Елхово, обл. Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК – Хасково, с
посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Свиленград, с исковата
си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на
вътрешните работи, представлявана от Директора, със седалище и адрес на управление -
гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, е предявил следните осъдителни искове -
по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./ - за
заплащане на сумата от 846.56 лева, представляваща неизплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 88 часа за периода от 18.05.2019г. до
09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 18.05.2022г. до окончателното й изплащане и по чл.86 ал.1 от ЗЗД –
за заплащане на сумата от 61.08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена за периода на забавата, считано от падежа на всяко плащане до датата на
депозиране на исковата молба в съда.
В исковата си молба ищецът Г. С. Г. твърди, че в периода от 18.05.2019г. до
09.07.2020г. е полагал труд като „оперативен дежурен“ в група „ОДЦ“, сектор РКЦ в
Регионална Дирекция "Гранична полиция" – Елхово към Главна Дирекция „Гранична
полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със
статут на държавен служител.
В исковата молба се излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и
възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР
1
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 -
или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата
законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са
действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., Наредба № 8174з-1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за
преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд
между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31,
ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на
изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да
бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на
работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в
трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
Твърди се още, че в периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на
смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В
посочения период е положил 620 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 708 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд
от 88 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване
на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР,
ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на
сумата 846.56 лв.
Твърди се и че предвид допуснатата забава ответникът дължи на ищеца и сумата
61.08 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за
периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко
вземане до датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г. Във връзка с горното се
сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от
последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде
изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители,
работещи на 12 - часови смени.
С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 846.56 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 88 часа за периода от 18.05.2019г.
до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното й изплащане; и сумата от 61.08 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.05.2019г. до
09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 18.05.2022 година -
датата на подаване на иска.
2
С молбата са заявени доказателствени искания.
Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител
юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.
В отговора на исковата молба ответникът излага, че за процесния период ищецът
е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от
ЗМВР, като извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в
МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на
КТ.
Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13
Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.)
В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база,
която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда
(съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и
служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), каквато ищецът не е бил през
процесния период.
Ответникът, с отговора изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за
процесният период ищецът е заемала длъжността, посочена в исковата молба.
Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и
недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищецът, редовно призован, се явява процесуалният му
представител – адв.М. Д. от АК-Хасково, който поддържа предявените с исковата молба
искове по основание. Досежно размерът на исковите претенции, в хода на провелото се на
16.11.2022г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А. Т.,
на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК, е допуснато по искане на адв.Д., заявено
надлежно с писмена молба, с копие връчено и на ответната страна, изменение в размера на
предявените искови претенции – увеличаване в размера на главния иск от претендираната
сума заявена с исковата молба от 846.56 лева на сумата от 1058.44 лева и увеличаване в
размера на акцесорния иск за лихви предявен с исковата молба за сумата 61.08 лева да се
счита предявен за сумата от 235.87 лева. В хода на устните прения адв.Д. пледира за
уважаване на исковете с направените изменения в размерите им, като в представени
писмени бележки доразвива съображенията си за установеност както по основание, така и
по размер на предявените при условията на обективно съединяване искови претенции.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по
3
смисъла на чл.80 от ГПК списък на същите.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител – юрисконсулт Яна Т., която поддържа заявеното с отговора
си оспорване на предявените искове по основание и размер. Процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е
полагал труд на 12-часови работни смени. В хода на устните състезания въз основа както на
изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представени писмени
бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за
постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката на
ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла
на чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е изложила в
представени писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от
18.05.2019г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като
ищецът Г. С. Г. е заемал длъжността „оперативен дежурен“ в група „ОДЦ“, сектор РКЦ в
Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция „Гранична
полиция"- София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа и е полагал труд и през
нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), при сумарно отчитане на отработеното време, в
съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата
страна, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, А. Г. Т., е направило изчисленията си, както въз основа данни по
нарядните дневници при ГПУ-Елхово и протоколи, така и позовавайки се на издадените от
Министъра на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово. В
писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването му, вещото лице е
констатирало, че за процесният период от 18.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил
нощен труд общо в размер на 680 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца
нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на превръщането на положения от ищеца
Г. С. Г. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на
777.24 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/.
Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния
период в размер на 97.24 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било
заплащано към момента на проверката от експерта в счетоводството при ответника –
17.08.2022г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления,
експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период възлиза общо на 1058.44 лв. Установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от
4
съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, начиная от 31.07.2019г.,
когато е било дължимо първото такова възнаграждение от процесния период, до подаването
на исковата молба в съда – 18.05.2022г., възлиза на общата сума от 235.87 лева, като лихвата
за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен
от ищеца извънреден труд за периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г. Към заключението е
приложена и подробна справка, в табличен вид, с данните за основното месечно
възнаграждение за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и
съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за процесния
период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете нощен труд.
Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по експертизата, не се
оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентно
изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба
и като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от
ГПК предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния начин:
иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14
от 2015 г./ - за заплащане на сумата от 846.56 лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1 изр.3
предл.1-во от ГПК на сумата от 1058.44 лева, представляваща неизплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
18.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и акцесорен иск с правно основание по
чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 61.08 лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1 от
ГПК на сумата от 235.87 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една от
главниците, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда - 18.05.2022г.
Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Относно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ както по
отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд - установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно възведеното в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
5
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Според действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца редакция на чл.187, ал.5 от ЗМВР
/преди изм. ДВ бр.60/2020г./, работата извън редовното работно време, се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, вкл. и през нощта (в
часовия интервал от 22.00 часа до 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, в редакцията на ДВ бр. 14 от 2015 г.
/преди изменението с ДВ бр.60/2020г./, „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи“. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация
на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. /за
периода от 18.05.2019г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода
от 10.01.2020 г. до 09.07.2020г../, издадени от Министъра на вътрешните работи, които
уреждат реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г.
респ. на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по съдържание/, за
държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през
нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2,
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, възвеждащо методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, действително е налице нормативна празнота,
като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд
6
/НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма, не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а по-скоро представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно
цитираната разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период - 09.07.2020г.
приложение намират и разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че
сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от
НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г от
НРВПО, което предвижда, че отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече
от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от
КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" са заличени, считано от 17.07.2018г. От това законодателно изменение е видно, че
волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази
двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено
начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване
на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции.
Поради изложеното и при липсата на специално действащо законово правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, настоящият съдебен състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
7
се преодолее по силата на прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно
който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период - 18.05.2019г. - 09.07.2020г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г.) от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило на пресмятане на трудовия стаж,
което се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на
тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20г.- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е
посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г., Sumal, C 882/19,
EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/. Предвид изложеното съдът счита, че в
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Не случайно с ДВ бр. 60 от 2020г., в сила от 10.07.2020г., е изменена
разпоредбата на чл.187 от ЗМВР като е приета нова ал.4, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е
уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Следователно с оглед на гореизложеното, за ищеца се поражда право да
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен
такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и
се възприе като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, съобразно възложените
8
му задачи. Видно от експертното заключение на вещото лице Т. налице е за процесния
период от време – от 18.05.2019г. до 09.07.2020г. положен от ищеца Г. С. Г. нощен труд в
размер на 680 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно
работно време възлизат на 777.24 часа, като разликата от 97.24 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно не е заплатена. Вещото лице в заключението си е посочило, че
изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен
и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в общ размер на 1058.44 лева, в какъвто
размер е и заявената претенция по този иск, след направеното изменение по реда на чл. 214
ал.1 изр.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14
от 2015 г., преди изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020г./ - за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 1058.44 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба
има характер на покана, поради което акцесорната претенцията за заплащане на законна
лихва върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
18.05.2019г. до 09.07.2020 година в размер на 1058.44 лева, считано от 18.05.2022г. - датата
на предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от
ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
Относно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорният характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи
го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, според
заключението по експертизата възлиза на общата сума от 235.87 лв. върху неизплатеното
допълнително възнаграждение за периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г. в общ размер на
1058.44 лева за положен извънреден труд, считано от последното число на месеца, следващ
последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на извънреден труд до
датата на завеждане на иска. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на
кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и
доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума
от 235.87 лева с оглед допуснатото изменение.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред първата инстанция разноски. Процесуалният представител на ответника е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на
приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на
заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
9
Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на
предявените и уважени по делото искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., възлиза на 300
лв. Ищецът доказва и претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. Разноските в посочения размер са в размер на минимума установен
в Наредбата, поради което направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 51,77 лева, както и
направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 200.00
лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар Р Д.а, да заплати на Г. С. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Елхово, ул. „Ч м“ № 40, общ. Елхово, обл. Ямбол, на основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./ сумата от
1058.44 лева /хиляда петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 18.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 18.05.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, с посочени по-горе данни, да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Елхово, ул. „Ч м“ № 40, общ. Елхово, обл. Ямбол, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 235.87 лева /двеста тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1058.44 лева, начислена за периода
на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на
подаване на иска в съда – 18.05.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора Гл. комисар Р Д.а, да заплати на Г. С. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Елхово, ул. „Ч м“ № 40, общ. Елхово, обл. Ямбол, на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски за съдебното производство в размер на 300.00 лева
/триста лева /.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора Гл.комисар Р Д, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово 51,77 лева
/петдесет лева / - държавна такса върху уважените искове и 200.00 /двеста/ лева -
10
разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист - 5.00 /пет/ лева държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в ЧАСТТА му, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11