Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 26.05.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 13121 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на З. „А.Б.Ж.“
АД срещу разпореждане от 26.07.2019г. по изп.д. №20198380402984 на ЧСИ с рег. №838.
С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали по възражение
на жалбоподателя приетия размер на разноските на взискателя М.Д.Н.за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
Възраженията
в жалбата са, че размерът от 400 лв. на приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не
разкрива фактическа и правна сложност, не са извършени изпълнителни действия,
които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят
(длъжник по изпълнителното дело) не дължи възстановяване на разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба,
защото не са приложени изпълнителни способи за принудително изпълнение на вземането
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Жалбата
е неоснователна.
Нормативното
основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително
дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират
правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест
правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не
участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Част
от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително
предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не
представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради
което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение
на тези разноски (изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ
изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен
способ, но договорът за правна помощ, представен от взискателя по процесното изпълнително
дело, не съдържа подобна клауза).
На
следващо място и с оглед възраженията в жалбата следва да се отбележи, че цитираната
Наредба №1 от 09.07.2004г. предвижда именно минимални, а не максимални размери
на адвокатските възнаграждения, поради което и дори да се приеме, че по
процесното изпълнително дело жалбоподателят не дължи възстановяване на разноски
на взискателя за адвокатско възнаграждение за водене на делото, а единствено
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото, размерът на
приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 400 лв. не надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 10,
т. 1 от наредбата, в степен, която да обуслови извод за прекомерност на
платеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. „А.Б.Ж.“
АД срещу разпореждане от 26.07.2019г. по изп.д. №20198380402984 на ЧСИ с рег. №838.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.