Решение по дело №348/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260105
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20193610200348
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

30.12.2021 год.

 

Номер 260105                                            Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                            първи състав

На 07 (седми) юли                                                                                      Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 348 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В.Ф.Р. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление №46-0000321 от 31.10.2019 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.  Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Изпълнителна Агенция АА ОО“АА“ гр.Шумен не изпраща представител в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

на 16.10.2019 г. около 13.50 часа в населено място с.***** на кръстовище ул.“*****“ срещу №** в посока гр.***, служителите на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр.Шумен, свидетелите К.К. и И.С. спрели за проверка жалбоподателя, като водач на автобус от кат.М2, с рег.№ *****, марка „Мерцедес Спринтер 411 ЦДИ“. При проверката установили, че Р. извършва превоз на пътници, служители на „****“АД за собствена сметка с маршрут с.*****  до гр.****. Изискали за проверка документите на водача, който не представил на проверяващите копие от заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, или на упълномощено от тях със заповед лице, с приложен към нея списък на пътниците; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение; приложеният към заповедта            списък трябва да бъде заверен с подпис и печат от  юридическото лице.

За установеното нарушение по чл.17, т.3 б.“б“ от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта на жалбоподателя на 16.10.2019 г. е съставен АУАН.

Непосредствено след проверката и съставяне на АУАН, жалбоподателят представил заверен препис от заповедта, която се изиска от закона. След преценка на представените доказателства и обяснения и въз основа на АУАН административнонаказващия орган е издал Наказателно постановление №46-0000321 от 31.10.2019 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен, в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. на осн.чл.93, ал.2 от ЗАвП за административно нарушение по чл.17, т.3, б.“б“ от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта.

            Описаната фактическа обстановка, съдът счита установена от гласните доказателства – показанията на разпитания в хода на съдебното следствие св.К., както и от приложените към администратвнонаказателната преписка документи.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители в ОО“АА“ гр.Шумен, като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвтП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В разпоредбата на чл.17, т.3, б.“б“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка са изчерпателно посочени документите, които водачът при извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен да представи при поискване от контролните органи, а именно заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, или на упълномощено от тях със заповед лице, с приложен към нея списък на пътниците; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение; приложеният към заповедта            списък трябва да бъде заверен с подпис и печат от  юридическото лице..

Безспорно в настоящото административнонаказателно производство се установи извършеното деяние-неизпълнение на задължение на водач при извършване на превози на товари за собствена сметка да представи посочения в Наредбата документ за превозвания товар. В случая жалбоподателят като водач на процесния товарен автомобил е извършвал превоз за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, без копие на заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, или на упълномощено от тях със заповед лице, с приложен към нея списък на пътниците; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение; приложеният към заповедта            списък трябва да бъде заверен с подпис и печат от  юридическото лице.. Такава към момента на проверката не е била представена от водача Р. при поискване от контролните органи в момента на проверката. Заповедта е част от набора от документи, изрично посочени като императивни не само като съществуване при осъществяване на превоз за собствена сметка, какъвто е бил извършван на процесните дата, час и място, но и за представяне във всеки един момент при поискване от компетентните органи. Причините, довели до осъществяване на конкретното противоправно деяние, обявено от закона за наказуемо с административно наказание са ирелевантни за преценката относно неговата съставомерност. Изложеното налага безспорния извод за осъществено от обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 17, т.3, б.“б“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, вменено във вина на жалбоподателя.

Установена е и самоличността на извършителя на деянието, което  лице е и адресат на нарушението и на което е наложено административното наказание. Резонно при описаната противоправна деятелност за наказващият орган е възникнало задължение за санкционирането й, което законосъобразно е сторено по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвПр вр. с чл. 17, т. 3, б.“б“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Представянето по-късно на изискуемата заповед на може да обоснове твърдението на жалбоподателя за липса на извършено нарушение.

Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП е изменена с ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., като е намален размера на наказанието „глоба“ от 500.00 лв. на 100.00 лв.  Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради намаления размер на наказанието глоба по чл.93, ал.2 от ЗАвП в сравнение със старата разпоредба, действала към датата на извършване на деянието, съдът счита че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта за наложената санкция, която е по – благоприятна за дееца.

С оглед фактическата установеност и събрания доказателствен материал, съдът намира, че в настоящият случай не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство - обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.

 По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000321 от 31.10.2019 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен, с което на В.Ф.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение по чл.17, т.3, б.“б“ от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта и на основание осн.чл.93, ал.2 от ЗАвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” от 500.00 лева на 100.00 (сто) лева.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

           

                                                                                                     Районен съдия: