№ 413
гр. Пазарджик , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220102365 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ №81, ет.8, ап.22, чрез адв.В.П.
Г., САК против П. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ул.“**********“ №*, с която ищецът, чрез пълномощника си,
заявява, че предявява настоящия иск във връзка с проведено заповедно
производство, което е образувано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че по описа на Районен съд -
Пазарджик е образувано ч.гр.д.№1231/2020г., със заявител „Теленор
България“ ЕАД и длъжник П. И. Т.. По така подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение съдът е издал заповед за изпълнение, но длъжникът
П. И. Т. успешно е успяла да се укрие и да избегне връчването на заповедта.
Проведена е процедура по чл.47 от ГПК и заповедта за изпълнение е връчена
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а именно чрез заплепване на уведомление.
Районен съд - Пазарджик е указал на заявителя, че в тази хипотеза следва да
се проведе установително производство по реда на чл.415, във връзка с чл.422
от ГПК, с предявяването на иск в срок от един месец. Съобщението с
1
указанията за завеждането на настоящия иск са получени на дата
01.07.2020г., поради което и основанието да бъде заведен искът от „Теленор
България“ ЕАД срещу П. И. Т..
Твърди, че съгласно горецитираните договори абонатът е получил
мобилни устройства TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 с отстъпка в размер
на 169,74 лв., видно от т.7 от договор за мобилни услуги от дата 03.04.2018г.
и мобилно устройство NOKIA 2 Black с отстъпка в размер на 56,14 лв., видно
от т.7 от договор за мобилни услуги от дата 06.03.2018г.
Сочи, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата в размер на
197.55 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, поради неплащане на услуги. Счита настоящия иск за допустим, тъй
като е преминал успешно проверката на заповедния съд. Твърди, че в
заповедното производство съдът следи служебно за нищожни клаузи в
договорите със страна потребител, поради което и наличието на обосновано
предположение, че искът е основателен, тъй като се претендира неустойка по
договорна клауза на сключени между страните договори, на основание
предсрочно прекратяване на договорните отношения по вина на абоната.
Твърди, че между „Теленор България“ ЕАД и П. И. Т. са възникнали
облигационни отношения, породени от сключени между страните договори за
мобилни услуги. За мобилен номер 359********* е сключен договор за
мобилни услуги от дата 06.03.2018г., както и договор за мобилни услуги за
мобилен номер 359********* от дата 03.04.2018г. Абонатът е сключвал
договори за мобилни услуги със срок от 24 месеца до 03.04.2020г., като в
настоящия случай е налично класическо договорно неизпълнение.
Твърди, че съгласно договорите за мобилни услуги абонатът се е
задължил да заплаща абонаментни такси за срок от 24 месеца, за което е
следвало да получава достъп до мобилната мрежа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД. Месечно са издавани фактури на името на ответника, които е следвало
да заплати в определения в общите условия (ОУ) срок, като е предвиден и
гратисен период от 18 дни, съгласно чл.27 от ОУ. След издаването на няколко
броя фактури за отчетни периоди от по един месец, по които не е постъпвало
плащане е видно, че са нарушени правата на ищеца в настоящото
производство, поради което е и настъпило прекратяване на договорните
2
отношения. Тази възможност е предвидена в ОУ, с които се е съгласил
абонатът на дружеството-ищец. Тъй като в договорите за мобилни услуги -
т.11 от договор за мобилни услуги от дата 06.03.2018г. и т.11 от Договор за
мобилни услуги от дата 03.04.2018г. е предвидена дължимостта на
претендираната неустойка по цитираните договори. Предвидената
отговорност на виновната за прекратяването страна е следната - „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в
настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.“
Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“
Твърди, че потребителят не е изпълнил задължението си да плати
дължимите суми, представляващи услуги по договора за мобилни услуги, за
3
които са издавани фактури с краен срок на заплащане, но такова не е
постъпило и до днешна дата.
Твърди, че неизпълнението на горецитираните фактури в указания срок,
е ангажирало договорната отговорност на абоната, като във връзка с чл.75,
във връзка с чл.19, б.в) от общите условия на мобилния оператор, „Теленор“ е
прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника П. И. Т. като е
издал: крайна фактура №**********/15.12.2018г. за отчетен период
15.11.2018г.-14.12.2018г., начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от дата 06.03.2018г. и договор за мобилни услуги
от дата 03.04.2018г. в размер на 197,55лв., със срок за плащане 30.12.2018г.
Сочи, че е важно да се вземе предвид, че след като потребителят не е
заплатил фактура от м.09/2018г. и е изтекъл срокът по т.27 (18 дни), съгласно
общите условия, операторът е могъл да прекрати договора, но е дал още
няколко месеца за погасяване на задълженията, което така и не се
осъществило. Видно от представените документи е, че абонатът е заплатил
общо 5бр. фактури, издавани към неговия абонатен номер, а се е задължил да
заплаща абонаменти за срок от 24 месеца по два броя договора за мобилни
услуги. Твърди, че това негова поведение е недобросъвестно, за което следва
да понесе предвидените в договорите последици, а именно начислената
неустойка в крайната фактура.
Твърди, че в резултат на неизпълнението на абоната, Теленор
претендира от длъжника да за му заплати неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадената крайна
фактура **********/15.12.2018г. в общ размер на 197,55 лв., както следва:
137,96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 03.04.2018г. за мобилен номер ****/*****, от които 35.46 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 102.50 лв. за
неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7; 59,59 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.03.2018г. за мобилен номер
****/******, от които 27,48 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 32,11 лв. - неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство NOKIA 2 Black.
4
Твърди, че ответникът П. И. Т. е сключила договори за услуги за срок
от 24 месеца, ползвала е мобилен номер 359********* и мобилен номер
359*********, задължила се е да заплаща месечните си задължения към
„Теленор България“ ЕАД, но не е заплатила нито една фактура от
сключването на договора, за което няма да бъдат представени доказателства,
тъй като плащане не е постъпвало. Твърди, че е налице договорно
неизпълнение по смисъла на закона, съгласно чл.79 ЗЗД, поради което следва
и търсената от ищеца защита на правата му.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П. И. Т., с ЕГН **********, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********
в размер на 197.55 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги, както следва: 137,96 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 03.04.2018г. за
мобилен номер ****/*****, от които 35.46 лв. представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси и 102.50 лв. за неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7; 59,59 лв.
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.03.2018г. за мобилен номер ****/******, от които 27,48 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 32,11 лв.
неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA 2 Black.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящето исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Представя писмени доказателства. Прави искане за прилагане на
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който
взема становище, че искът e допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло
иска по основание и размер.
Сочи, че ищецът претендира заплащане на неустойка по два договора, а
именно по договори за мобилни услуги.
5
Твърди, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения
между страните Договор за мобилни услуги на 03.04.2018г. между „Теленор
България“ АД и този, сключен на 06.03.2018г. Съгласно начина на изготвяне
на тези договори и посоченото в тях на стр.2, в последният абзац на т.11
показва, че те са предварително изготвени, без възможности потребителят
дори да обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на
услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по
договора. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл.146 ал.2 от ЗЗП,
доколкото тези клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като са били
изготвени предварително и поради това потребителят, ответник по делото, не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай
договорът е бланков, като с оглед начина на попълването му от представител
на ищеца, на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в
неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на
договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т.11 от договорите не е
индивидуално уговорена и като неравноправна, не поражда задължения за
ответника.
Твърди, че ищецът претендира неустойка по два индивидуални
договора, но не сочи какъв е размерът, който претендира по всеки един от тях,
с което прави невъзможна и защитата на ответника по вземането, което
претендира. Твърди, че клаузите за неустойки са неравноправни, по аргумент
на чл.146 ал.2 от ЗЗП и претендираната въз основа на тях сума, следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани,
ведно със законните последици.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител и с депозираната по делото писмена молба-
становище поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Излага доводи
по същество. Претендира разноските по изготвения списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата взема становище, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли,
ведно със законните последици. Излага съображения по същество.
6
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответницата и като обсъди и анализира събраните
по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1231/2020г. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед
№536 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.06.2020
год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител
следните суми: сумата в размер на 197,55 лв. - неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадени фактури
**********/15.12.2018 г., от които 137,96 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 03.04.2018г. за мобилен номер
****/***** и 59,59 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 06.03.2018г. за мобилен номер ****/******, както и
разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от сключен
договорен абонамент, както следва: от дата 06.03.2018г. за ползване на
мобилен номер ****/****** с предоставено за ползване мобилно устройство
NОКIА 2 Blаск; от дата 03.04.2018г. за ползване на мобилен номер
****/***** с предоставено за ползване мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
7
ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата П. И. Т. са сключени следните
договори:
Договор за мобилни услуги от 06.03.2018г., съгласно който на клиента-
ответницата е предоставен мобилен номер 359*********;
Договор за мобилни услуги от 03.04.2018г., съгласно който й е
предоставен мобилен номер 359*********.
Договорите са сключени за срок от 24 месеца.
Съгласно договорите абонатът е получил мобилни устройства,
съответно NOKIA 2 Black с отстъпка в размер на 56,14 лв., видно от т.7 от
договор за мобилни услуги от 06.03.2018г. и мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7 с отстъпка в размер на 169,74 лв., видно от т.7 от
договор за мобилни услуги от 03.04.2018г.
Със сключването на договорите за мобилни услуги, абонатът-
ответницата се е задължила да заплаща абонаментни такси за срок от 24
месеца, за което е следвало да получава достъп до мобилната мрежа на ищеца
„Теленор България“ ЕАД.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“
В конкретния случай на ответницата месечно са издавани фактури,
които е следвало да заплати в определения в Общите условия срок, като е
предвиден и гратисен период от 18 дни, съгласно чл.27 от Общите условия.
В исковата молба, ищецът твърди, че по издадените от него фактури не
е постъпило плащане от страна на ответницата, поради което е настъпило
прекратяване на договорните отношения, едностранно от оператора, по вина
на абоната да не заплати дължимите месечни плащания като тези твърдения
на ищеца не са оспорени от ответната страна.
8
Съгласно договора за мобилни услуги от 06.03.2018г. и договора за
мобилни услуги от 03.04.2018г., в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“
След като едностранно е прекратил договорите с ответницата, ищецът е
издал крайна фактура №**********/15.12.2018г. за отчетен период
15.11.2018г.-14.12.2018г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги от 06.03.2018г. и на договора за мобилни
услуги от 03.04.2018г. в размер на 197,55лв. Срокът за плащане на
задълженията по фактурата е 30.12.2018г.
Съдът счита, че процесната фактура съдържа нужните реквизити и цени
същата като доказателство по делото. Подписването на фактура от страна на
потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за нейната
действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимата
сума по процесната фактура.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
9
Предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е основателен
и доказан, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са били
налице валидно възникнали и съществували облигационни правоотношения
между ищеца – мобилен оператор и ответницата – потребител по сключените
помежду им договори за мобилни услуги. Договорите са подписани от
страните по тях – ищеца и ответницата. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на
услугите, тарифен план. Освен това в договорите за мобилни услуги са
посочени конкретни номера, посредством които потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни
СИМ карти, които дават /осигуряват/ достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. С това ищецът е изпълнил задълженията си
по договорите. Освен това е издал на ответницата фактури за месеците от
отчетните периоди. Налице е неплащане на начислените суми по издадените
фактури от страна на ответницата. Следователно ответницата от своя страна
не е изпълнила своите задължения – за заплащане на дължимите месечните
абонаметни такси и услуги по договорите за мобилни услуги.
Ответницата е получила мобилните устройства, предмет на договорите,
като не е заплатила дължимите месечни вноски на ищеца.
Предвид това за ищеца е възникнало правото на прекрати процесните
договори едностранно. Предсрочното прекратяване на процесните договори
не е оспорено от ответната страна.
В случая предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата П. И. Т. е
настъпило по нейна вина, поради изпадането й в забава. Преди
прекратяването на договорите, мобилните номера на ищеца за били включени
в мрежата на мобилния оператор /с което последният е изпълнил договорното
си задължение/ и съответно клиентът-ответницата е имала възможността да
се ползва от всички предоставени й по договора услуги.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за
мобилния номер 359********* при предсрочно прекратяване на договора са
уредени в Договора за мобилни услуги от 06.03.2018г. Размерът и
10
основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилния номер
359********* при предсрочно прекратяване на договора са уредени в
договора за мобилни услуги от 03.04.2018г.
В конкретния случай, размерът на дължимата неустойка правилно е
определен от мобилния оператор в съответствие с условията на чл.1.2, във
връзка с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д.№15539/2014г. и гр.д.
№16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на
процесните договори за мобилни услуги. Съгласно спогодбата вземанията за
неустойки следва да се формират като сбор от не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1.част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2.част от стойността на отстъпките за предоставени
на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с цитирания документ и определения с него начин на
формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по
процесния договор за предоставяне на услуги чрез номер 359********* е
59,59 лв. Тази сума представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за посочения мобилен номер без ДДС, а именно сумата от
27,48 лв., с добавена към нея разлика между стандартната цена на мобилното
устройство NOKIA 2 Black без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа на
оператора към момента на сключване на договора и преференциалната му
цена, за която е сключен договора, в размер на 32,11 лв.
Размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез
мобилния номер 359********* е 137,96 лв. Тази сума представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за посочения мобилен номер без
ДДС, а именно сумата от 35,46 лв., с добавена към нея сума в размер на
102,50 лв., представляваща разликата между стандартната цена на мобилно
устройство с марка TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 без отстъпка,
съгласно актуалната ценова листа на оператора към датата на сключване на
11
договора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
В настоящия казус ответната страна не оспори начина на формиране на
процесните неустойки, както и техните размери.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни и недоказани
направените от особения представител на ответницата в писмения отговор
възражения, в това число и тези за неравноправност на клаузите за неустойки.
Приема, че процесните претендирани вземания са съществуващи и
изискуеми и че длъжникът-ответницата дължи заплащането на ищеца на
сумата от общо 197,55 лева, представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, тъй като не е
сторила доброволно това до настоящия момент.
Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от
него разноски, както в заповедното, така и в настоящето исково производство
в размер общо на 710 лева, съгласно приложените разходни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“България“ №81, ет.8, ап.22, с пълномощник адв.В.П. Г.,
САК против П. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ул.“**********“ №*, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата П. И. Т., с ЕГН
**********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* в размер на 197.55 лв., представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както
следва: 137,96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 03.04.2018г. за мобилен номер ****/*****, от които 35.46
лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 102.50 лв.
за неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство TABLET
12
PRESTIGIO GRACE 3157 7; 59,59 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.03.2018г. за мобилен номер
****/******, от които 27,48 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 32,11 лв. неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство NOKIA 2 Black, за които е издадена Заповед №536 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1231/2020г.
по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА П. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“**********“ №* да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ №81, ет.8, ап.22 разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 710,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13