Решение по дело №627/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на РИОСВ Бургас, срещу решение № 97 от 13.02.2024 г., постановено по АНД № 5167/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 127/22.11.2023 г., издадено от касационния жалбоподател.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение. Обобщават се фактите, установени от първоинстанционния съд и се сочи извод за извършено нарушение. Излагат се възражения за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и за правилно приложена санкционна разпоредба. Твърди се, че правилно е установена собствеността върху процесния имот и правилно била ангажирана отговорността на Н. Б.. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас отменил наказателно постановление № 127/22.11.2023г., издадено от директор на РИОСВ Бургас, с което на Н. Б., [ЕГН], за нарушение на чл.11, вр. § 7 от ПЗР от Закона за защитените територии (ЗЗТ), на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения. Съдът приел, че в случая не било доказано авторството на деянието. Изложени са мотиви, според които от събраните доказателства може да се направи извод, че се касае за лице, което е собственик на идеална част от поземлен имот, който попада в защитена местност и в който е подравнен пясъчния субстрат, но не би могъл да се направи обоснован извод, че именно жалбоподателката е извършител на деянието.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото се установява, че на 25.04.2023 г. експерти в дирекция Превантивна дейност при РИОСВ Бургас извършили проверка в защитена местност природна забележителност „Пясъчни дюни“ между къмпинг З. рибка и къмпинг Градина. Установили, че в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] е извършено разстилане на пясъчен субстрат, който бил изравнен с тежка механизирана техника. В следствие на дейността територията била увредена. Н. място не се установило лице, което да извършва дейността, нито техника. Била извършена справка в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, при която били установени собствениците на имота – наследници на Т. К. Б., както следва: Н. Б. – съпруга, Г. Б. – син, А. Б. – дъщеря. Единствено срещу Н. Б. бил съставен АУАН, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.11, вр. с §7 от ПЗР на ЗЗТ. Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.

Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ собствениците и ползвателите по чл.11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

Според санкционната разпоредба на чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 [рег. номер]. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.

Касационният състав намира, че въпреки, че правилно са били установени собствениците на имота, в който е извършвана дейността по разстилане на пясъчен субстрат с тежка механизирана техника, по делото не става ясно защо, от трима съсобственици, е ангажирана отговорността именно на Н. Б.. Районният съд е изложил подробни и правилни съображения относно липсата на доказателства за авторство на деянието и правилно е приел, че не се доказва, че именно наказаната Н. Б. е извършител на нарушението. Въпреки, че същата е един от съсобствениците на имота, не може да се приеме, че именно тя е извършител на деянието, тъй като АНО не е ангажирал никакви доказателства за авторство.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 97 от 13.02.2024 г., постановено по АНД № 5167/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.