Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Русе, 24.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети юни през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 157 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.П.С.
***, депозирана чрез процесуалния му представител, против решение № 122/13.04.2021
г., постановено по АНД № 282/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен
фиш (ЕФ) серия К № 2452191, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират
неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон , свързани с необсъждане на възражения
във въззивната жалба за неправило установено и оспорено авторство, като се
сочи, че въззивният съд не е изложил аргументи за отхвърляне на доказателствени
искания, не е взел мерки, за да осигури разкриването на обективната истина и е
постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Иска от съда да отмени решението на въззивната
инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш. Алтернативно
се иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за
въззивната инстанция
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал възражение, в което излага доводи за неоснователност на касационната
жалба. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана
по същество, се явява основателна, но не по всички наведени доводи.
За да потвърди обжалвания пред него
фиш, районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие
с материалния и процесуалния закон, съдържа всички
необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП размер. Отхвърлил е доводите за недоказаност на
авторството, с аргумента, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността
по чл.189 ал.5 ЗДвП да представи декларация, че друго лице е управлявало МПС, макар
и да не е разполагал с всички изискуеми от закона данни, в това число СУМПС на
лицето, управлявало автомобила на посочената дата, поради което приел ,че
презумцията за виновност на собственика на МПС не е оборена. Мотивиран
така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въведените
в касационната жалбата доводи са за наличие на касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От
фактическа страна безспорно е установено, че на 05.02.2018 г., в 14,22 часа, в гр. Русе, по
бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, по посока ГКПП Дунав мост, чрез
дигитална стационарна радарна
установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване като е преминало съответните
проверки, е засечено и заснето движението със скорост 82 км/ч на л.а „
Фолксваген Поло“ с рег № Р 1042 АК при допустима скорост от 50 км/ч. , за което
е връчен оспорения ел. фиш на 28.01.2021г. на жалбоподателя като собственик на
ППС. В 14 дневния срок за обжалване, респ.за деклариране на данни за лицето, извършило нарушението и
прилагане към декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП на копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, е подадена разгледаната от въззивния
съд жалба с множество възражения относно процедурата и относно неизясненото
авторство.
По делото се
спори относно авторството на нарушението, тъй като нормата на чл.188 ал.1 и ал.2 вр.чл.189
ал.5 ЗДвП въвежда оборима презумция, че
именно собственикът на моторното превозно средство е имал фактическата власт
върху движимата вещ.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и именно собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Същевременно по аргумент на чл. 188, ал. 1 ЗДвП именно ползвателят отговаря за извършеното с него нарушение,
при положение ,че е посочен като такъв.
Редът за
индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е
разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира".
Такава е процедурата по чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП, касаеща нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система.
Преди
разписването на тази процедура е налице друга норма –чл.186 ал.4 ЗДвП отнасяща
се за процедурите по издаване на фишове за
нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, и която процедура изисква на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, да се изпрати покана с препоръчано писмо с
обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок
от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което
е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Процедурата е ясно разписана, поради неприлагането на общите
правила на ЗАНН-чл.40 и сл. При неявяване в определения срок или при
непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство, но при проведена процедура по чл.186 ал.4 ЗДвП, на
собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното
превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен
от датата на издаване на фиша. В тази процедура категорията нарушения по чл.186
ал.1 ЗДвП се отличава от тази по чл.186 ал.4 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДвП еднозначно вменява задължението на контролните органи,
при отсъствие на нарушителя,и при проведена процедура, фишът да бъде издаден на
собственика на МПС. Отликата на двете процедури – тази по чл.186 ал.4 и по
чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП е относно техническото средство, с което е извършено
заснемането на нарушението, като процедурите
касаят отсъствие на контролен орган, а при първата и нарушител.
Доколкото случая касае констатирано нарушение установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е приложима процедурата по
чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП, поради което е неоснователно възражението за
приложимостта, респ.нарушаването на процедурата по чл.186 ал.4 ЗДвП.
Действително пред
наказващия орган в досъдебната фаза оборването на посочената презумпция може да
бъде сторено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на МПС на друго лице ), в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената
декларация от собственика, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
Изискването
за прилагане на СУМПС на другото лице е да се покаже връзката между собственика
на автомобила и управляващия го към момента на извършване на нарушението и има
за цел именно защита от действия по избягване носенето на
административно-наказателна отговорност на лицата, които сочат други такива
като нарушители. Иначе би се стигнало до възможността, при която всеки един
нарушител, наказан с ЕФ, да посочи три имена, дори и на непознато лице, за да
избегне административно-наказателната отговорност. Във въззивната жалба и в
писмените бележки към нея, както и от изложените на процесуалния представител
на жалбоподателя в с.з. от 30.03.2021г. съображения е посочена причината за
невъзможността към декларацията да се представи и СУМПС и в тази връзка са
направени доказателствени искания, които съдът лаконично отхвърлил като неоснователни.
Въззивният съд в
оспореното решение се е задоволил само да посочи, че не е опровергана
презумтивната доказателствена сила на издадения ел. фиш, поради липса на
представена декларация, без обаче да анализира причините ,посочени в жалбата и
в становището на процесуалния представител относно невъзможността за
представяне на изискуемото СУМПС на внука на жалбоподателя с оглед на
твърденията, че се намира извън страната, като от съставянето на ел.фиш до
връчването е изминал дълъг период от време , като в тази насока без съществени
мотиви е игнорирал искането за събиране на гласни доказателства в подкрепа на
тезата и правото на защита на жалбоподателя. Все пак както се посочи
представянето на декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП с данни за лицето, в чието
владение се е намирал автомобила, не е достатъчно да се анулира издадения
ел.фиш. Въззивният съд съобразно изискванията на чл.12,
чл.13 и чл.14 НПК е следвало да даде отговор на множеството възражения относно
авторството на нарушението и процедурата и е следвало да събере доказателства в тази
насока. С отхвърлянето като неоснователни исканията за допускане на гласни и
писмени доказателства, въззивната инстанция е лишила жалбоподателя от
възможността да докаже твърденията си. Чрез разпита на поискания свидетел би следвало да се установи по безспорен начин
авторството на деянието, причините за непредставяне на изискуемата декларация
ведно със СУМПС на лицето, в чието държане се е намирало МПС, тъй като установяването или не на тези факти
има значение относно кредитирането или отхвърлянето на защитната позиция на
санкционираното лице, за което инстанцията по същество дължи отговор. НПК,
приложим пред въззивната инстанция, не познава хипотеза на презумиране на вина/
авторство в дадено деяние, като то подлежи на доказване със всички предвидени в
НПК доказателствени средства, вкл. и гласни такива, като в хипотеза като
разглежданата доказатествената тежест се носи от жалбоподателя. Именно с оглед
на разпределената от закона такава, в производството пред инстанцията по
същество, жалбоподателя е развил множество съображения и е направил
доказателствени искания, отхвърлени твърде лаконично и на практика без мотиви,
с което е нарушено правото му на защита и защото в оспореното решение въззивния
съд не е дал отговор на възраженията му в тази насока. Поради забраната за установяване на нови
фактически положения по аргумент на чл.220 АПК и необходимостта да се установят
по безспорен начин факти, за събирането на които писмените доказателства не са
достатъчни, както и липсата на мотиви относно оспореното авторство на
нарушението, настоящата инстанция намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до невъзможност за извършване на надлежен касационен
контрол за правилността на решението и съставлява основание за отмяната му и за
връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 122/13.04.2021 г.,
постановено по АНД № 282/2021 г. по описа на РРС
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на РС-Русе
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: