№ 312
гр. Перник, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк.
Трохарова, срещу В. АЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 310,12 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 46,94 лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които
вземания е издадена Заповед № 260805/22.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 01228/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия на претендираната стойност за
жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна
енергия, дължи начислената стойност, както и лихвата за забава върху главницата по всяка
фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането
му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата
молба, с който възразява, че исковете са неоснователни. Оспорва наличието на
1
облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот,
тъй като не е налице решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, нито е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Оспорва общите условия на ищцовото дружество да са разгласени по
предвидения в закона ред. Счита, че сумата за дялово разпределение не е предмет на
заповедното производство, тъй като е дължима на друго основание. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 01228 по описа за 2021 г. на РС – Перник е видно, че по
заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 260805/22.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. АЛ. Й. за сумата 310,12 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 46,94 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.,
както и за сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК.
Представено е извлечение от сметка за абонат В. АЛ. Й. за периода 05/2018 – 04/2020 и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От нотариален акт № 142, т. I, рег. № 1610, дело № 398 от 1999 г. се установява, че на
26.04.1999 г. В. АЛ. Й. е продал на М.В.А. следния недвижим имот, а именно: апартамент
****, в жилищния блок на ЖСК ****, находящ се в гр. Перник, ул. „С.“, върху който
апартамент е запазено вещно право на ползване на С.М.А. и В. АЛ. Й. също си е запазил
вещно право на позлване.
От удостоверение за наследници изх. № 3256/07.07.2015 г., издадено от Община
Перник, се установява, че С.М.А. е починала на 21.05.2005 г.
По делото са приети фактури за периода м.05.2018-м.04.2020 г. за потребена топлинна
енергия за имот на адрес: ****.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
2
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия от
момента на сключване на Договор № 307/25.03.2015 г. за услугата „дялово разпределение на
толинната енергия“ между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД-гр. София.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма „Техем сървисиз“ ЕООД-гр.
София, е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 97 от 30.11.2011 г. с
фирма „Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е
извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е
констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното
количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.,
тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на
топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за потреблението на
топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период
цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период за имота съответства на посочената в исковата молба.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
3
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
С доклада по делото е обявено, че на съда е служебно известно, че общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в един местен и един централен ежедневник. С оглед
изложеното, съдът приема, че същите са разгласени по предвидения в закона ред и влезли в
сила.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че в полза на С.М.А. и В. АЛ. Й. е запазено пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване. От представеното удостоверение за наследници се установява, че
ползвателят С.М.А. е починала на 21.05.2005 г., поради което следва извод, че ответникът е
единствен вещен ползвател на имота през процесния период.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването му. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят
следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от
гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да
владее и ползва вещта си. Поради това вещният ползвателят следва да заплаща стойността
на ползваната топлоенергия в имота.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото
дружество и ответника в качеството на носител на вещно право на позлване върху
процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба.
Във връзка с възражението на ответника за липсата на решение на етажната
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа следва да се отбележи, че от
заключението на вещото лице се установи наличието на сключен договор между фирмата за
4
дялово разпределение и етажната собственост, което означава, че е налице изразена воля за
на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. Неоснователно е и
възражението на ответника, че цената за услугата за дялово разпределение не е предмет на
заповедното производство, тъй като е дължима на друго основание. Действително се касае
за услуга, но същата възниква като следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по
доставката на ТЕ в сгради режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително
предвижда нейното извършване. Следователно и потребителите на ТЕ енергия дължат
нейната цена. (В този смисъл решение № 319 от 12.08.2019 г. по в. гр. д. № 326 от 2019 г. на
Окръжен съд – Перник). Предвид изложеното и доколкото тази цена е включена в
главницата, за която е издадена заповедта за изпълнение, то не е налице разминаване между
вземането, за което е издадена заповедта, и вземането, предмет на предявения иск.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че
стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на сумата
310,12 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 16.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че
обезщетението за забава е в размер на 46,94 лв., считано от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. От представените доказателства се установява, че ищецът
5
е сторил разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. 75,00 лв., а в исковото производство
разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 200,00 лв. – депозит за експертиза, т.е. 325,00 лв., които следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. АЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
**** ***, **, **, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 310,12 лв.
/триста и десет лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. Перник, ул. „С.“ **, **, **, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 46,94 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за
периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед №
260805/22.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 01228/2021 г. на РС –
Перник.
ОСЪЖДА В. АЛ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, **** ***, **, **, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, сумата 75,00 лв. /седемдесет и
пет лева/ - разноски за заповедното производство, и сумата 325,00 лв. /триста двадесет и
пет лева/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 01228 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6