Решение по дело №234/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2025 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20251110200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3080
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110200234 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на дружеството „****** представлявано от
управителя М. И. И., срещу наказателно постановление № ********* г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл.
154б, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на
Столична община (НОДТСО) му е наложена имуществена санкция в размер
на 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от
НОДТСО.
С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като необосновано, незаконосъобразно, издадено в
нарушение на НОДТСО и ЗАНН. Твърди се, че неправилно за едно и също
нарушение дружеството-жалбоподател е санкционирано три пъти с три
различни наказателни постановления. На следващо място са изложени доводи
за допуснати нарушения на чл. 36, чл. 40 и 41 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и НП. В жалбата е посочено още, че НП е издадено след преклузивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, съдържанието на същото не отговаря на чл. 57
от ЗАНН, не е налице редовно упълномощаване на
административнонаказващия орган по чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, на
жалбоподателя не е дадена възможност да сключване на споразумение по чл.
58г от ЗАНН. Претендира се присъждането на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен защитник, който моли съда да отмени
процесното НП. Сочи, че приложеният снимков материал е недопустим, тъй
1
като е направен с телефон, който не е сертифициран за това, а дори съдът да го
приеме като допустимо доказателствено средство, от него не се доказва
авторството на нарушението. На следващо място се твърди, че камионът,който
е заснет на снимките, не е собственост на жалбоподателя, не се доказва кой и
кога е изсипал наземните маси. Посочва се, че актът е необоснован и при
съставянето му са допуснати редица процесуални нарушения. Отново се
претендират разноски.
Въззиваемата страна – заместник-кмета на Столична община, редовно
призована, не се явява лично, представлява се от упълномощен защитник.
Същият моли съда да потвърди обжалваното НП. Сочи, че НП е издадено от
компетентен орган, че от доказателствата по делото се установяват
извършеното нарушение, както и неговото авторство. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и
проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателят е юридическо лице – търговско дружество „********,
със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Костинброд, *******,
представлявано от управителя М. И. И..
На ****** г. в 14:30 ч. св. Р. П., началник РИ „*******“ при Столичния
инспекторат към Столична община, извършил проверка във връзка с текущ
контрол. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол №
*******/****** г., с който протокол било установено следното:
Провереният обект/фирма бил: МПС, транспортиращо земни маси.
Адресът на проверката бил кв. ********“. Констатирано било още, че МПС с
ДК ****С с ДК № **** транспортирали земни маси с неуплътнена каросерия
– без предпазна мрежа или чергило, по маршрут ул. „6-та“ – ул. ****“ – ул.
***“ – бул. „***“ – ул. „***“ до недвижим имот, с кадастрален идентификатор
*****, без издадено направление по реда на НУОПОЧТСО, като мястото било
извън местата, определени да обезвреждане или оползотворяването им.
Проверяващият приел, че са извършени три нарушения на чл. 29а, ал. 1 от
НОДТСО – по т. 5, по т. 6 и по т. 8. Протоколът бил съставен в отсъствието на
свидетели и на проверявано лице.
Видно от известие за доставяне (обратна разписка) от „Български пощи“
ЕАД, адресирано до ***** констативният протокол и покана за съставяне на
АУАН, били връчени на Валентина Тодорова на 22.07.2024 г.
На ****** г. бил издаден АУАН № ***/****** г. от С. Г. Г., старши
инспектор в Столичния инспекторат към Столична община. В акта било
посочено, че на ****** г., около 14:30 ч. в гр. София, р-н „*******“, ул. „***“,
недвижим имот с КИ *****, юридическото лице ***** чрез МПС – товарен
автомобил с ДК № **, на което лицето е ползвател, изхвърлило земни маси в
недвижим имот с КИ *****, което било извън местата, определени за
обезвреждането или оползотворяването им – нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8
от НОДТСО. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като
представител на жалбоподателя не е присъствал. Препис от него бил връчен
2
на управителя на **** – М. И. на ****** г. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са
постъпили възражения срещу АУАН.
Въз основа на издадения АУАН, на *** г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № ********* г. от ***** заместник-кмет на
Столична община. Видно от известие за доставяне (обратна разписка) от
„Български пощи“ ЕАД, адресирано до ***** същото било връчено на
Валентина Тодорова на 09.12.2024 г. На 20.12.2024 г. в Столична община била
входирана жалба от името на санкционираното дружество срещу издаденото
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства:
писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****-(1)/26.08.2024 г.,
констативен протокол № *******/****** г., покана от директора на
Столичния инспекторат до управителя на **** с рег. № *****/15.07.2024 г.,
два броя известия за доставяне от „Български пощи“ ЕАД от 22.07.2024 г. и от
09.12.2024 г., заповед с рег. № *****/20.02.2024 г. на кмета на Столична
община, длъжностна характеристика относно длъжността „старши инспектор“
към Столичен инспекторат към Столична община, както и гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Г. Г., Х. Йорданов
Д., Р. С. П..
От писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****-
(1)/26.08.2024 г. съдът установи, че АУАН надлежно е бил връчен на
дружеството-жалбоподател.
Видно от покана от директора на Столичния инспекторат до управителя
на **** с рег. № *****/15.07.2024 г., административнонаказващият орган е
спазил задълженията си, касаещи съставяне и връчване на АУАН в
отсъствието на нарушителя.
Обстоятелства около извършеното нарушение и по-конкретно – време,
място, обстановка и начин на извършване на същото, съдът установи като се
довери на констативен протокол № *******/****** г., в който са
обективирани непосредствено резултатите от извършената проверка.
От представените по делото длъжностна характеристика за длъжността
„старши инспектор“ към Столичен инспекторат към Столична община и
заповед с рег. № *****/20.02.2024 г. на кмета на Столична община съдът
установи компетентността на органите издали АУАН и НП.
Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства
са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на
обективната истина по делото. Същите представляват официални документи,
издадени са от съответните длъжностни лица, действащи в това им качество, в
съответните ред, форма и с необходимото съдържание. Поради това съдът
намира, че са достоверни писмени доказателствени средства, не са налице
основания за съмнение в тяхната автентичност и ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира показанията на св. С. Г. в частта, в която същата
3
потвърждава, че е била извършена проверка от колегата Р. П., че е бил
съставен констативен протокол, и на базата на протокола е бил издаден АУАН,
и че последният е бил съставен в присъствието на свидетелите Р. П. и Х. Д..
Тези обстоятелства се потвърждават от останалите доказателства по делото,
поради което за съда не са налице основания за съмнение в истинността им.
В показанията си св. Г. е заявила, че е известно, че МПС е карало
земни маси от ж. к. „Обеля“, на ул. „Лазарина“, на „******* 2“, на частен
имот, като не е било представено решение за депониране на земни маси и че
МПС не е бил с чергило. Посоченото от св. Г. представляват нарушения на чл.
29а, ал. 1, т. 6, съответно т. 5 от НОДТСО. Видно от констативния протокол от
извършената проверка, такива нарушения действително са констатирани, като
за тя х са издадени отделни актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления. Настоящото съдебно
производство е образувано във връзка с оспорване на наказателно
постановление, издадено за нарушение чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО, не и
за посочените по-горе нарушения по т. 5 и т. 6. Ето защо, съдът намира, че
показанията на св. Г. в тази им част не са относими към предмета на доказване
и не ги кредитира при формиране на изводите си за процесното нарушение.
Съдът не кредитира и показанията на св. Г. в частта, в която същата
заявява, че АУАН не е връчен на дружеството-жалбоподател, доколкото от
писмо от секретаря на община Костинброд с рег. № С*****-(1)/26.08.2024 г.,
се установи обратното обстоятелство. Нещо повече, видно от стр. 2 на АУАН,
същият е връчен лично на управителя на **** на ****** г.
Св. Х. Д. е присъствал при съставянето на АУАН, тъй като същият е бил
съставен в отсъствието на нарушителя – на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Поради това съдът кредитира показанията му относно процедурата по
съставяне на акта. Съдът констатира, че в частта в която описва вида на
извършените нарушения, св. Д., аналогично със св. Г., описва такива по чл.
29а, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НОДТСО, но не и това по т. 8. Ето защо в тази им част
показанията на св. Д. не са относими към предмета на доказване – от тях не се
установява дали дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО, или не, поради което не ги
кредитира при преценката си за съставомерността на деянието.
От показанията на св. Р. П. се установяват обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение и по-конкретно – дата, място и вид на същото. Св. П.
е извършил проверката, въз основа на която е констатирано нарушението и
лично е възприел обстоятелства около него. Въз основа на неговите
възприятия и констатации е бил съставен констативният протокол за
извършената проверка. Именно от протокола и от показанията на св. П. се
разкрива най-много информация по повод извършеното нарушение, Ето защо
съдът ги кредитира доколкото същите съществено спомагат за разкриване на
обективната истина по делото и не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност.
По делото са представени 45 бр. черно-бели снимки, заснети с телефон,
като 14 от тях са представени с административнонаказателната преписка, а
4
31– в хода на съдебното следствие. Снимките са заснети с телефон от св. Р. П.,
инспекторът, който е извършил проверката. Върху снимките е налице
допълнителна обработка, като на всяка от тях са написани датата и мястото на
заснемане. Доколкото същите не са изготвени по реда и правилата на НПК,
съдът намира, че не следва да цени като достоверно веществено
доказателствено средство приложените от административнонаказващия орган
снимки. Нещо повече, дори съдът да кредитира същите, от тях не се
установява извършено ли е нарушението, от кого, кога и по какъв начин е
извършено то. Заснети са два товарни автомобила – единият марка „МАН“ с
рег. № СВ **. Другият товарен автомобил е с неизвестни марка и модел, а
регистрационният му номер е СВ ***. На друга от снимките се вижда заснет и
товарен автомобил марка ***, но не може да бъде установено дали този
автомобил е този с рег. № СВ ***, или се касае за трети такъв. Не се
установява кой управлява МПС, чия собственост са същите и т.н. Поради това
дори да се приемат за годен доказателствен източник, съдът намира, че
същите не доказват извършеното нарушение нито неговия автор.
Представената като писмено доказателствено средство скица № *** г. не
разкрива обстоятелства от предмета на доказване, касаят имот с друг
идентификатор и съдът намира, че не допринася за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна –
санкционираното дружество. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда
за това са следните:
Съгласно чл. 137, ал. 1 от НОДТСО, актовете за установяване на
нарушенията на тази наредба се съставят от служителите на Столичен
инспекторат, СДВР - сектор "Общинска полиция" и дирекция "Аварийна
помощ и превенция", съобразно тяхната компетентност.
АУАН е издаден от С. Г., която към момента на съставянето му е заемала
длъжността „старши инспектор“ в Столичния инспекторат към Столична
община. Видно от т. 5.15 от представената по делото длъжностна
характеристика, на лицата, заемащи длъжността „старши инспектор“ в СИ при
СО, са делегирани правомощия за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по реда на ЗАНН. С оглед на това, съдът намира,
че АУАН е издаден от компетентен за това орган.
На следващо място, съгласно чл. 137, ал. 2 от НОДТСО, наказателните
постановления се издават от кмета на Столична община. Тълкувайки
изолирано тази разпоредба от Наредбата, е възможно да се достигне до
извода, че компетентен да издава наказателни постановления е единствено
кметът. Съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), наказателните постановления се издават
от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от
5
длъжностни лица, посочени в наредбата. ЗМСМА е нормативен акт от по-
висока степен в сравнение с Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от
Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или
инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо в
настоящия случай макар да не е изрично упоменато в чл. 137, ал. 2 от
НОДТСО, съдът намира, че когато кметът на дадена община изрично е
възложил на заместник-кмета да изпълнява функциите на
административнонаказващ орган и да издава наказателни постановления,
същият притежава изискуемата от закона материална компетентност за това (в
този смисъл е и Решение № 24233/14.07.2025 г. постановено по к.а.н.д. № ***
г. от АССГ, XVIII к.с.). В тази връзка, видно от заповед № *****/20.02.2024 г.
на кмета на Столична община, на ***** заместник-кмет на Столична община,
е било възложено да изпълнява функциите на адмиистративнонаказващ орган
по преписки образувани въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община, като издава наказателни постановления и
т.н. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен за това орган, доколкото
именно Илиян Павлов в качеството му на заместник-кмет на Столична
община е издал обжалвания акт.
Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на
констатиране на нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, и
достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното
лице.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство административнонаказващият орган не е допуснал съществени
процесуални нарушения, като актът и наказателното постановление съдържат
всички законоустановени реквизити, и в тази насока възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Съдът намира, че от събраните доказателства, кредитирани с доверие не
се установява несъмнено и безспорно, че именно дружеството жалбоподател
чрез използване на товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № СВ ** е
изхвърляло земни маси в имот, който е извън местата определени за
обезвреждането и/или оползотворяването им, респективно е извършило
нарушение по чл. 29а, ал.1, т. 8 от Наредбата, цитирана по-горе в цялост. По
делото от свидетелските показания не се установява и не се представят
доказателства, които да обвързват дружеството жалбоподател като собственик
или ползвател на процесното МПС, послужило за извършване на
нарушението, както и доказателства, които да установяват, че земните маси са
изхвърлени именно чрез използването на конкретното превозно средство,
както и, че това е станало в имот, който попада в обхвата на местата
определени за това /още повече, че в сставения констативен протокол от св. П.
не фигурира конкретно ФЛ или ЮЛ, обвързано с посочените МПС/.
6
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в административно-
наказателните производства тежестта на доказване на приетите фактически
обстоятелства, респективно авторството на конкретно нарушение на законови
правила е единствено и само на наказващия орган, като в настоящия случай
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на административно-
наказателното производство развило се пред наказващия орган и в хода на
съдебното такова не са достатъчни съдът да приеме за несъмнено и безспорно
доказано авторството на нарушението от страна на дружеството
жалбоподател.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Жалбоподателят е направил искане за присъждането на разноски в
размер на 500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в настоящото съдебно производство. Като
доказателства за посочените разходи жалбоподателят е представил договор за
правна защита и съдействие и пълномощно (л. 21). Предвид изхода на делото,
представените доказателства за направените разноски, както и предвид това,
че същите са поискани своевременно, съдът намира, че искането е
основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН наказателно
постановление № ********* г., издадено от заместник-кмета на Столична
община, с което на основание чл. 154б, ал. 1 от Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община, на ******, представлявано
от управителя М. И. И., е наложена имуществена санкция в размер на 1400,00
(хиляда и четиристотин) лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да
заплати в полза на ******, представлявано от управителя М. И. И., сумата в
размер на 500,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне по реда на глава XII от АПК на
касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8